Далавери с мирис на смърт
Да сте чули някой благ роден състезателен функционер да се е надигнал непринудено от затопленото си местенце? Толкова са малко, че мъчно ще се сетите от първия път. Този характерен вид апаратчици на процедура приватизираха федерациите и ги ръководят - разбирай изстискват - редовно и безпощадно. Докогато и колкото може.
С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем. Ето по този начин гледат те на властта. Изтръгнали са я в яростна борба от различен апаратчик и се окопават все по-здраво на всяко последващо общо заседание. На тези неопленуми, където предизвестеният победител печели с над 95% от гласовете. Сити и удовлетворени, делегатите подвигат ръце, а след това трескаво ръкопляскат.
Някои спортни династии господстват десетки години. Да изброяваме ли? Борислав Михайлов - 14 години. Данчо Лазаров - 18 години. Цеко Минев - 16 години. Добромир Карамаринов - 16 години. Няколко други ги следват компактно по петите. И това са единствено огромните федерации.
Подобно ръководство вид " до живот " е окей, в случай че съответствува със златна епоха в съответния спорт. С невиждан интервал на благополучие, в който медалите валят на кг. Нека отново прегледаме изброеното - футбол, волейбол, ски, лека атлетика. Е?
При естествени условия за елементарния поданик остава прикрито какво тъкмо се случва в мухлясалите канцеларии, застлани с китеници и нрави от една сякаш отминала ера. А там се случват страшни неща. Освен в случай че не повярваме, че жителите им линеят там от обич към спорта и непретенциозно заплащане. Защото на книга възнаграждението е в действителност непретенциозно.
Понякога - единствено от време на време - някакво изключително събитие разплисква застоялата вода и тинята постепенно се понася към повърхността. За голямо страдание този път изключителното събитие е гибел.
Парадоксално, само че абсурдът даже не е обвързван със самата гибел - в професионалния бокс, в спорта и в живота като цяло нещастия се случват.
Онова, което се развихри след нелепата крах на Борис на кръга в Албания, е напряко покъртително.
Обикновеният поданик може и да не е подозирал, само че там някъде в една канцелария се обитава Българският професионален боксов съюз. Център на една незабележима паралелна галактика, изтъкана от далавери с новобранци от малцинствата и за по 100 евро. Уговорени мачове, неразрешени стимуланти – какво ли още ще се покаже от цялата мътилка?
Тези дни през телевизионните студия ще минат цяла върволяк апаратчици - началници, мениджъри, треньори - кой от кой по-невинен. Ще ни изясняват аргументирано, че единствената виновност носи Борис.
Как по този начин се издава професионален боксов лиценз на... някогашен футболист? Кой го е издал и против какви документи? Как въобще е допустимо да се боксираш от името на съюза с непозната идентичност?
Отговори не чакайте. Всичко е ясно, да влезе убитият.
С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем. Ето по този начин гледат те на властта. Изтръгнали са я в яростна борба от различен апаратчик и се окопават все по-здраво на всяко последващо общо заседание. На тези неопленуми, където предизвестеният победител печели с над 95% от гласовете. Сити и удовлетворени, делегатите подвигат ръце, а след това трескаво ръкопляскат.
Някои спортни династии господстват десетки години. Да изброяваме ли? Борислав Михайлов - 14 години. Данчо Лазаров - 18 години. Цеко Минев - 16 години. Добромир Карамаринов - 16 години. Няколко други ги следват компактно по петите. И това са единствено огромните федерации.
Подобно ръководство вид " до живот " е окей, в случай че съответствува със златна епоха в съответния спорт. С невиждан интервал на благополучие, в който медалите валят на кг. Нека отново прегледаме изброеното - футбол, волейбол, ски, лека атлетика. Е?
При естествени условия за елементарния поданик остава прикрито какво тъкмо се случва в мухлясалите канцеларии, застлани с китеници и нрави от една сякаш отминала ера. А там се случват страшни неща. Освен в случай че не повярваме, че жителите им линеят там от обич към спорта и непретенциозно заплащане. Защото на книга възнаграждението е в действителност непретенциозно.
Понякога - единствено от време на време - някакво изключително събитие разплисква застоялата вода и тинята постепенно се понася към повърхността. За голямо страдание този път изключителното събитие е гибел.
Парадоксално, само че абсурдът даже не е обвързван със самата гибел - в професионалния бокс, в спорта и в живота като цяло нещастия се случват.
Онова, което се развихри след нелепата крах на Борис на кръга в Албания, е напряко покъртително.
Обикновеният поданик може и да не е подозирал, само че там някъде в една канцелария се обитава Българският професионален боксов съюз. Център на една незабележима паралелна галактика, изтъкана от далавери с новобранци от малцинствата и за по 100 евро. Уговорени мачове, неразрешени стимуланти – какво ли още ще се покаже от цялата мътилка?
Тези дни през телевизионните студия ще минат цяла върволяк апаратчици - началници, мениджъри, треньори - кой от кой по-невинен. Ще ни изясняват аргументирано, че единствената виновност носи Борис.
Как по този начин се издава професионален боксов лиценз на... някогашен футболист? Кой го е издал и против какви документи? Как въобще е допустимо да се боксираш от името на съюза с непозната идентичност?
Отговори не чакайте. Всичко е ясно, да влезе убитият.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ