От любов и на инат ветеринарят Сергей направи ферма за...
Да станеш животновъд освен напук и от обич към животните, само че и да имаш магарешки дебелоглав, неговата непримиримост и устойчивост. Така изяснява пристрастеността си към отглеждането на животни и в частност към старите локални породи ветеринарят Сергей Иванов. Той и фамилията му живеят в Цариброд, само че се показват за българи, написа " Марица ".
Преди 12 години става фермер и стартира да отглежда една от тях - балканското магаре, а по-късно и други застрашени от изгубване типове от Източна Сърбия: каракачански овце, планински кон, балканска коза. За магаретата в Сърбия дотацията е 75 евро на година на животно, колкото е храната им за 3-4 месеца.
С работата си като ветеринарен доктор Сергей финансира фантазията си - да сътвори парк на старите локални породи. Започва през 2005 година с 10 магарета. По това време типът е съществено заплашен, а в този момент има 38 животни. Цялото му семейство - жена му и двамата им синове, е ангажирано с работата във фермата.
Животните се отглеждат съгласно условията на биологичното произвеждане на 50 декара пасища. Само моето семейство се грижи за магаретата, нямаме служащи. Двете ми деца оказват помощ. Едната причина за това е икономическият фактор - производството ми към момента е малко и не мога да си разреша да заплащам на някого да работи за мен.
Основният артикул, който се добива във фермата, е прясно магарешко мляко. Отскоро се вършат и 5 типа сапун, с цел да се поддържа традицията за произвеждане на лечебни и козметични артикули от магарешко мляко. Фермата на Сергей Иванов е първата от общо три ферми производителки на такова мляко в страната. Другите две са доста по-големи, само че към продуктите като цяло има огромен интерес.
Ветеринарят има непрекъснати клиенти и доста държи да се познава с тях персонално. Казва, че главно нещо в неговата " магарешка " търговия е доверието. Важно е първия път купувачът да посети фермата и да види по какъв начин се дои с очите си.
Магарешкото мляко има сладостен усет. В него се съдържа над 5% млечна захар и доста малко мазнини, което го прави диетично. Търси се и най-вече за деца с проблеми в дихателната система, както и от астматици. За разлика от кравето мляко, в това има доста по-малко алергени.
Децата, които са алергични към белтъчините в първото, могат да пият магарешко или конско мляко. Вземат го още за възстановяване на общата имунна система. Макар да не е доста известно в България, Сергей има непрекъснати клиенти и от София - по 4-5 пъти месечно взимали от него.
От едно женско магаре през годината Сергей издоява едвам 60-80 литра. Капацитетът на животните е по-голям, само че това количество разрешава да има задоволително за клиентите и в това време майката да може да кърми дребното си. В съпоставяне има крави, които могат да дадат над 10 хиляди литра за същия интервал.
Магарешкото месо също е положително за консумация. Около Пирот правели салами от него, а усетът бил като на суджук. Ние нашите животни не ги даваме за месо. Просто когато гледате животни от дребни, се привързвате и мъчно ги давате да ги убиват, безапелационен е фермерът.
Той и фамилията му преработват вълната от каракачанските овце, а агнетата продават за месо в белградски хотел. Няколко дами от Цариброд плетат от вълната суичъри и жилетки. Затова Сергей записва районна марка за плетени облекла от вълна на каракачански и пиротски овце от региона на Стара планина - " Karvas " - името на каракачаните на сръбски.
Преди 12 години става фермер и стартира да отглежда една от тях - балканското магаре, а по-късно и други застрашени от изгубване типове от Източна Сърбия: каракачански овце, планински кон, балканска коза. За магаретата в Сърбия дотацията е 75 евро на година на животно, колкото е храната им за 3-4 месеца.
С работата си като ветеринарен доктор Сергей финансира фантазията си - да сътвори парк на старите локални породи. Започва през 2005 година с 10 магарета. По това време типът е съществено заплашен, а в този момент има 38 животни. Цялото му семейство - жена му и двамата им синове, е ангажирано с работата във фермата.
Животните се отглеждат съгласно условията на биологичното произвеждане на 50 декара пасища. Само моето семейство се грижи за магаретата, нямаме служащи. Двете ми деца оказват помощ. Едната причина за това е икономическият фактор - производството ми към момента е малко и не мога да си разреша да заплащам на някого да работи за мен.
Основният артикул, който се добива във фермата, е прясно магарешко мляко. Отскоро се вършат и 5 типа сапун, с цел да се поддържа традицията за произвеждане на лечебни и козметични артикули от магарешко мляко. Фермата на Сергей Иванов е първата от общо три ферми производителки на такова мляко в страната. Другите две са доста по-големи, само че към продуктите като цяло има огромен интерес.
Ветеринарят има непрекъснати клиенти и доста държи да се познава с тях персонално. Казва, че главно нещо в неговата " магарешка " търговия е доверието. Важно е първия път купувачът да посети фермата и да види по какъв начин се дои с очите си.
Магарешкото мляко има сладостен усет. В него се съдържа над 5% млечна захар и доста малко мазнини, което го прави диетично. Търси се и най-вече за деца с проблеми в дихателната система, както и от астматици. За разлика от кравето мляко, в това има доста по-малко алергени.
Децата, които са алергични към белтъчините в първото, могат да пият магарешко или конско мляко. Вземат го още за възстановяване на общата имунна система. Макар да не е доста известно в България, Сергей има непрекъснати клиенти и от София - по 4-5 пъти месечно взимали от него.
От едно женско магаре през годината Сергей издоява едвам 60-80 литра. Капацитетът на животните е по-голям, само че това количество разрешава да има задоволително за клиентите и в това време майката да може да кърми дребното си. В съпоставяне има крави, които могат да дадат над 10 хиляди литра за същия интервал.
Магарешкото месо също е положително за консумация. Около Пирот правели салами от него, а усетът бил като на суджук. Ние нашите животни не ги даваме за месо. Просто когато гледате животни от дребни, се привързвате и мъчно ги давате да ги убиват, безапелационен е фермерът.
Той и фамилията му преработват вълната от каракачанските овце, а агнетата продават за месо в белградски хотел. Няколко дами от Цариброд плетат от вълната суичъри и жилетки. Затова Сергей записва районна марка за плетени облекла от вълна на каракачански и пиротски овце от региона на Стара планина - " Karvas " - името на каракачаните на сръбски.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ