Да стане ли 24 май национален празник? Така ще низвергнем

Да стане ли 24 май народен празник? Така ще низвергнем 3 март, който даже не величае лично национално изпитание, а увенчава непозната заслуга. Или напълно да се откажем от националните празници? От Веселин Стойнев.

ГЕРБ предложи народен празник на България да бъде 24 май. Това се случи ден откакто отмина тазгодишният празник и откакто 12 години не се сети да го направи като ръководеща партия.

Според осемте депутати от ГЕРБ, подписали се като вносители на законопроекта, националният празник " би трябвало не просто да сплотява, само че и да съдържа трансцендентна символика, която да пронизва публичната тъкан през поколенията и да възпитава избрани ценностни разбирания ".

Действително 24 май е измежду най-обединяващите публични празници. Изтъква цивилизационен принос, публичен възрожденски напредък и държавно строителство. Едва ли някой би бил срещу този ден да е националният ни празник. Въпросът обаче е не за какво 24 май да е националният ни празник, ами за какво 3 март да не е подобен.

Очевидно е, че войната на Русия против Украйна и проверката на русофилските всеобщи исторически показа в последните три десетилетия са причина за опита за детронирането на 3 март. Сегашният ни народен празник не просто не величае лично национално изпитание и увенчава непозната заслуга, а поддържа един блян-илюзия за велика Санстефанска България, обрекъл страната на произшествия и реваншизъм. С низвергването на 3 март България ще направи нов прочит на предишното си и на люшкането си сред " България на три морета " и " земя като една човешка длан ".

Разбира се, ще потекат упреци за пренаписване на историята. Особено в случай че 3 март бъде не просто намален до формален, а въобще бъде премахнат като празник. И евентуално битката за нова доминанта в публичните разбирания ще продължи и по-нататък, с цел да детронира благодарността към Русия, сложена в основата на българския народен мавзолей. Вече освен премахването на Паметника на руската войска ще е център на остро опълчване. Паралелно с депутинизацията ще върви и един по-широк развой на дерусизация, при който към този момент ще бъде проблематично против Народното събрание да гледа " Александър Втори " на кон, главната национална катедрала и основна столична забележителност да носи името на неговия патрон " Александър Невски ", а булевардът с жълтите павета да се назовава " Цар Освободител ". Столичният център на суверенната българска страна като че ли е основан за прослава на един съветски император.

Затова 24 май ще престане да бъде толкоз сплотяващ празник, когато замести 3 март. Преодоляването на националния комплекс за признателност към освободителката и на сантименталните показа за братския съветски народ ще бъде дълъг развой - в случай че въобще е допустимо в миналото да завърши.

Одържавяването на 24 май тече от дълго време - в последните години гвардейският духов оркестър и гвардейците, полагащи венци пред паметника на Кирил и Методий пред Националната библиотека, стартират да преобладават над ученическите фанфари и " цивилните " митинги. На 9 декември 2020 Народното събрание ускори побългаряването на 24 май, добавяйки " българската писменост " и Кирил и Методий в едно по-дълго название на празника - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. Издигането на деня на Кирил и Методий като народен празник малко или доста ще се схване като националистическо заграбване в страни, където също го честват или даже той е формален - като в Северна Македония и Чехия (където почитат Кирил и Методий на 5 юли).

Промяната на националния празник, доколкото е политически акт в настоящ подтекст, чертае и политически разделения. " Демократична България " и Има Такъв Народ евентуално ще поддържа замяната на 3 март с 24 май, Българска социалистическа партия ще е срещу, а мандатоносителят Политическа партия ще заобиколи въпроса, с цел да избегне пробив в ръководещата коалиция. И в случай че въпреки всичко се събере болшинство от ръководещи и опозиционни обединения за промяна на празника, ще се окаже, че българският парламент е кадърен единствено на " празнични ", не и на " делнични " консенсуси. И да вземем за пример най-големите путинофоби и русофоби биха споделили - за оръжието за Украйна не можахте да се обедините, а за смяна на националния празник можете.

Но за подобен въпрос сходен консенсус е прекомерно нежен - националният празник не е закрепен в конституцията и може да бъде изменен с нормално парламентарно болшинство с корекция в Кодекса на труда. В този ред на мисли: какво ще стане, в случай че на следващия ден леви и русофилски сили дойдат на власт и " си върнат " 3 март?

24 май е превъзходен ден за народен празник. Но би се трансформирал в подигравка, в случай че нация, издигнала на държавния си фундамент просветата и културата, отново си остане измежду първенците в Европейски Съюз по функционално необразовани възпитаници и по мизерни пари за просвета. 24 май има смисъл да е народен празник, в случай че може да се трансформира в знаме на един нов възрожденски фетиш към образованието и на едно ново, отърсено от комплекси за малоценост или великолепие национално самочувствие. Ако не, по-добре да нямаме народен празник - нищо не ни задължава. Можем да имаме голям брой публични празници, плюс един намален до формален 3 март, на които така и така има тържества, гвардейски роти и президентски слова. Така всеки ще може да види своя народен в някой формален празник.