Да, София не е България. Според статистиката обаче, в столицата

Да, София не е България. Според статистиката обаче, в столицата живеят цели 19% от популацията на страната. Но София гълтам освен хора. Поглъща и пари. Нашият създател Георги А. Ангелов събра доста забавни данни.

“София не е България ” - тази крилата фраза се пробва по известен метод да изясни разграничителните линии сред столицата и останалата част на страната. Разликата се вижда и в изборните резултати, и при междинните заплати. По данни на Националния статистически институт (НСИ), през третото тримесечие на тази година междинната заплата в София е била 1 704 лв., а за страната - 1 266 лв..

И още: с рекордна скорост. От 7 845 841 души през 2002 година, през 2018 то понижава до 7 000 039 души. В същото време популацията на София се усилва от 1 187 786 през 2002 година до 1 326 774 души през предходната. Това значи, че в София живеят към 19% от хората. Според друга таблица на Национален статистически институт, озаглавена “Население по градове и пол ”, в края на предходната година в българските градове са живели 5 159 129 души. В този брой са включени “лицата, които живеят непрекъснато (имат сегашен адрес) в страната към 31.12. на съответната година и не са отсъствали от нея за интервал по-дълъг от една година ”. Това число би трябвало тъкмо да отразява броя на градското население без мигриралите. От което следва, че в столицата живеят съвсем 26% от градското население на България.

По пътя на парите

При това статистическите данни не отразяват действително живеещите в столицата, защото - заради системата за гражданска регистрация - непрекъснат адрес се взима мъчно и изисква промяна на всички документи. Голям е броят на учениците, студентите и краткотрайните служащи, които не живеят непрекъснато в София. Данните не отразяват действително и емигриралите, защото те нямат обвързване да оповестяват напускането на страната пред управляващите.

Но вътрешната миграция в България не е ориентирана единствено към София. Хора се местят от село към град, след това към по-голям град, към столицата и най-после към чужбина. Понякога обаче и софиянци се местят в други градове. През предходната година столицата е изгубила 18 450 души, а заселилите се в нея наброяват 23 613 души. Най-много софиянци са избрали да живеят в Пловдив - 1 013 души. За предходната година Пловдив е един от дребното градове с изключение на София, който има машинален приръст от 2 318 души - тоест, там са се заселили повече хора, в сравнение с са напуснали. След него е област Кърджали с 2 321 души приръст, само че тук цифрата е за всички общини в региона. Другите градове, нараснали популацията си през предходната година, са Варна с 1 058 души, Шумен със 706 и Бургас с 531. На противоположния полюс са Сливен, Плевен и Враца, които са намалели с по над 1 200 души. 

Българските градове, които усилват популацията си, имат два общи белега: приток на вложения и разкриване на нови работни места. В Пловдив най-големият магнит за преселване е икономическата зона “Тракия ”, в шуменската индустриална зона също се откриват нови производства, а в област Кърджали, с изключение на новите фабрики най-вече за автомобилни елементи, високи заплати дава и мината за злато до Крумовград.
Редакцията предлага
София обира лъвския къс от вложенията

Инвестициите обаче не са отмерено разпределени в страната. До края на 2017 година задграничните вложения възлизат на повече от 24 милиарда лв., като над половината от тях са ориентирани към София. Столицата е водач и по качество на образованието и опазването на здравето.

Парите по европейски стратегии също не се разпределят съразмерно. Премиерът Бойко Борисов постоянно приказва за потребността от инфраструктура, само че най-големият адресат на тези пари отново е София. Да вземем плана, който е най-отчетлив образец за триумфа на европейските стратегии: софийското метро. Само за сегашния програмен интервал 2014-2020 година метрото ще глътне близо една четвърт от парите по Оперативна стратегия „ Транспорт и транспортна инфраструктура ". При общ бюджет на програмата от над 4,42 милиарда евро, за метрото ще отидат 1 милиард лв..

Под линия може да се каже едно: обикновено е София да притегля хора от останалите елементи на страната - в столицата заплатите са по-добри, образованието е като цяло на по-високо равнище, а и има повече благоприятни условия за по-добър живот. Но тази гравитация се трансформира в канибализъм, защото другите области се обезлюдяват.

Какво да се прави

Но София въобще не е изключение в интернационално съпоставяне. По целия свят огромните градове изсмукват население от по-малките обитаеми места. Редица европейски страни към този момент се пробват да противодействат на тази наклонност. Преместват да вземем за пример цели държавни институции в по-бедни райони. Във Англия централите на другите данъчни служби на кралицата са физически ситуирани далеч от Лондон, а държавната пътна полиция е в Суонзи.

В България единствено тогавашният финансов министър Симеон Дянков направи опит да реалокира организация “Митници ” в Русе, само че концепцията му се одобри на нож. Преместването на тези 500 работни места и наемането им в Русе сигурно би основало икономическо раздвижване. Докато за трудовата борса в София 500 души са незначителна численост. Тези 500 чиновници получават заплатите си от пари на данъкоплатците, които живеят в цялата страна. Така че не е нито разумно, нито заслужено изгодата в тази ситуация да остава единствено в София. Да не приказваме, че в наши дни интернет дава опция да се работи отвред.

Друг английски план, който може да служи за образец, е решението на държавния медиен колос БиБиСи да построи в Манчестър по този начин нареченото Media City. Държавната телевизия реалокира осем свои отдела на терена на някогашните докове в Солфорд, а това сътвори 4 600 работни места, 2 000 от които са преместени от други места. 4 200 спомагателни работни места породиха за съпътстващите бизнеси, а регионът в Солфорд се трансформира във втори съвременен център на Манчестър.

Срещу миграцията към София и другите огромни градове страната може да употребява и този инструмент: данъчна политика на общинско равнище, която с преференциални условия да притегля жители и компании. В България този инструмент теоретически съществува, само че не се ползва действително - заради сегашната данъчна система, а неведнъж и заради предизборни сметки. За последните български държавни управления София е явно приоритет. Но презаселването на столицата води до извънмерно скупчване на хора, а оттова и до от ден на ден проблеми.