Стефан Воронов предсказал смъртта си
„ Да си взема един душ, бе, Гриша, че като ни копаят – да сме чистички “. С тези думи известният с шлагерите си от 70-те години на предишния век артист и артист Стефан Воронов (1945-1974) се майтапи с приятеля си Гриша Михайлов, преди да потегли на последното си пътешестване. Думи, които през днешния ден звучат не просто като тъжна подигравка, а като пророческо предусещане. Малко по-късно, на 29-годишна възраст, един от най-талантливите и харизматични български реализатори умира в злополука с микробус покрай София след турне във Виена.
Воронов произлиза от известно съветско потомствено графско семейство, което търси леговище в България след болшевишката гражданска война в Русия от 1917 година Съдбата като че ли от дълго време е вписала фаталността в биографията му. Три пъти той е на косъм от гибелта – и тя го подминава. До оня ден.
Първият път е на 21 декември 1971 година, когато аероплан Ту-134 на БГА „ Балкан “ с доста актьори на борда катастрофира при излитането си на летище София. Сред починалите е Паша Христова – една от огромните звезди на българската сцена. Стефан Воронов е трябвало да бъде на същия полет. В последния миг анулира пътуването си. Съдбата го пощадява – краткотрайно. Вторият път е незабавно по-късно. Разтърсен от новината за нещастието, Воронов и негов другар се втурват с автомобил към болничното заведение, където са откарани оживелите от злополуката. В бързината и суматохата колата им се забива в електрически дирек. Отново се разминава със гибелта. Животът му продължава – само че към този момент белязан.
И най-после – третият, финален удар. След завръщането си от Виена микробусът, с който пътува дружно с сътрудници, се врязва в спрял камион на път за София. Воронов умира на място. Съдбата този път не го пуска. Баща му не разрешава никой да изкопае гроба му, а съблюдава остарял съветски бит – когато татко надживее сина си, собственоръчно да изкопае гроба му и да го погребе. Съдбата и тук оставя след себе си горчива подигравка, каквато единствено животът може да сътвори. На мястото, където Воронов сяда в микробуса, в началото е трябвало да бъде положителният му другар – музикантът Васил Бъчваров. Случайна замяна на местата води до живот за единия, гибел за другия.
Три години по-късно Бъчваров се дами за вдовицата на Стефан Воронов. Популярният артист остава вечно на 29. Той не остарява, не излиза от мода, живее в фрагменти от архивни записи, в гласа, който прорязва ефира от старите плочи, и в загатна на тези, които го познаваха и обичаха с незабравимите шлагери „ Чин-чин “, „ Краят на всяка игра “, „ Стрели “, „ Ела, моя обич “ и „ Урок по танци “. Един млад мъж, облечен в кожено яке, с цигара в ръка и блус в сърцето – българският рокендрол, който не дочака утрото.
