Казана дума – хвърлен камък в раната на българското здравеопазване
Да си внесем народни представители от чужбина, да им плащаме 500 долара/евро заплата и те да са щастливи. Мисля, че и хората ще са по-щастливи, тъй като народен представител, който е с приходи, близки до тези на елементарните хора, ще може по-ефективно да взема решение проблемите им, ще ги схваща, ще е по-емпатичен.
Идеята заимствам от, който се накара на младите медици на съвещанието на здравната комисия и ги заплаши, че ще вкараме медици от чужбина, щом те не желаят да работят за 500 $. А кой желае? И за какво депутатите не желаят да си понижат заплатите?
Тошко Йорданов се извини. Думите му били извадени от подтекста. Да де, но казана дума - хвърлен камък. И то в отворената рана на българското опазване на здравето.
Няма да разясня какъв брой обидно (меко казано) е това изявление към тези младежи, които са решили да се посветят на най-благородната специалност. 10 години, с цел да вземат компетентност. Толкова ще учат. Колко от законотворците ни могат да се конкурират с тапия?
И до момента в който учат, те ще работят наедно с останалите лекари, постоянно с повече възторг, макар умората, макар персоналните болки - физически и прочувствени. В името на живота и здравето на всички нас. И на депутатите. Защото и те са пациенти. Ако са не запомнили.
Възмутена съм. Искрено съм възмутена. Оглушителна тишина в името на властта... Защото очевидно опазването на здравето е просто популизъм. Поредното подправено заричане. Задължителна, може би досадна политика, нещо, за което да се приказва пред гласоподавателите и да се замазва обстановката, пък след нас и потоп.
Защо младите лекари желали да специализират в огромните градове, а не в дребните обитаеми места? Може би тъй като огромните градски лечебни заведения могат да им предложат повече условия като техника, нововъведения, медицински проблеми и други
Защото с помощта на сходно отношение към опазването на здравето ни, такова в провинцията съвсем няма. Или е в кома - на командно дишане и чакаме да му спрат въздуха. Крайно време е да се разбере, че 2000 лв. са санитарният най-малко за живот, само че за градове като София, Пловдив, Варна - даже това е незадоволително.
Не може да очакваш един доктор да е концентриран в учене, в лечение, в асимилиране на нови познания и умения, до момента в който се чуди по какъв начин да свърже двата края, по какъв начин да устоя фамилията си и други досадни битовизми.
Познавам доста млади лекари и откровено им се удивлявам на ентусиазма, на отношението към пациентите им, на грижата, на желанието им да се развиват тук макар политиците ни.
Нека не упрекваме лекарите за минусите на здравната система. Те не са системата, само че са сърцето, пулсът на системата и без тях тя ще почине. Те не са отговорни за недъзите на опазването на здравето, отговорните вземат няколко пъти по 500 $ и ги пращат в селската болница в Сицилия.
Тези млади медици се оправят макар системата. Но очевидно не са значими, тъй като не са комфортен електорат.
Обвинявам техните хулители, само че и техните (малцина) бранители в Партийния дом. Всички са отговорни.
Това, което разделя лаладжията от същинския политик
Острият език на Тошко Йорданов може и да работи, когато атакува политически съперници, само че в действителната политика това пречи
Може би и ние като общество имаме виновност, че спряхме да им имаме вяра. А днешните бъдещи медици към момента имат религия, имат и дела. Не би трябвало да забравяме, че в техните ръце оставяме най-голямото си благосъстояние - здравето.
И в случай че погледнем политически на въпроса - на Има Такъв Народ се падна от властовата баница здравният сектор.
От техният министър чакаме да приключи Националната детска болница. Около 700 медицински фрагменти ще са нужни, с цел да проработи тя. Защото болничното заведение не е единствено една нова, красива, лъскава постройка. Ако хората на Слави Трифонов считат да останат във властта за цялостен мандат, може би от в този момент би трябвало да стартират вноса на медицински фрагменти за бъдещата Национална детска болница.
Ще ми се и политиците ни да следват главния принцип на медицината: " На първо място - не вреди ".
Сещам се и за една мисъл на Авицена: " Ние сме трима: ти, аз (лекарят) и заболяването. Чиято страна вземеш, тя ще победи. " Избирам лекарите. Справедливо е те да победят. Останалото е въпрос на бюлетината!
Идеята заимствам от, който се накара на младите медици на съвещанието на здравната комисия и ги заплаши, че ще вкараме медици от чужбина, щом те не желаят да работят за 500 $. А кой желае? И за какво депутатите не желаят да си понижат заплатите?
Тошко Йорданов се извини. Думите му били извадени от подтекста. Да де, но казана дума - хвърлен камък. И то в отворената рана на българското опазване на здравето.
Няма да разясня какъв брой обидно (меко казано) е това изявление към тези младежи, които са решили да се посветят на най-благородната специалност. 10 години, с цел да вземат компетентност. Толкова ще учат. Колко от законотворците ни могат да се конкурират с тапия?
И до момента в който учат, те ще работят наедно с останалите лекари, постоянно с повече възторг, макар умората, макар персоналните болки - физически и прочувствени. В името на живота и здравето на всички нас. И на депутатите. Защото и те са пациенти. Ако са не запомнили.
Възмутена съм. Искрено съм възмутена. Оглушителна тишина в името на властта... Защото очевидно опазването на здравето е просто популизъм. Поредното подправено заричане. Задължителна, може би досадна политика, нещо, за което да се приказва пред гласоподавателите и да се замазва обстановката, пък след нас и потоп.
Защо младите лекари желали да специализират в огромните градове, а не в дребните обитаеми места? Може би тъй като огромните градски лечебни заведения могат да им предложат повече условия като техника, нововъведения, медицински проблеми и други
Защото с помощта на сходно отношение към опазването на здравето ни, такова в провинцията съвсем няма. Или е в кома - на командно дишане и чакаме да му спрат въздуха. Крайно време е да се разбере, че 2000 лв. са санитарният най-малко за живот, само че за градове като София, Пловдив, Варна - даже това е незадоволително.
Не може да очакваш един доктор да е концентриран в учене, в лечение, в асимилиране на нови познания и умения, до момента в който се чуди по какъв начин да свърже двата края, по какъв начин да устоя фамилията си и други досадни битовизми.
Познавам доста млади лекари и откровено им се удивлявам на ентусиазма, на отношението към пациентите им, на грижата, на желанието им да се развиват тук макар политиците ни.
Нека не упрекваме лекарите за минусите на здравната система. Те не са системата, само че са сърцето, пулсът на системата и без тях тя ще почине. Те не са отговорни за недъзите на опазването на здравето, отговорните вземат няколко пъти по 500 $ и ги пращат в селската болница в Сицилия.
Тези млади медици се оправят макар системата. Но очевидно не са значими, тъй като не са комфортен електорат.
Обвинявам техните хулители, само че и техните (малцина) бранители в Партийния дом. Всички са отговорни.
Това, което разделя лаладжията от същинския политик
Острият език на Тошко Йорданов може и да работи, когато атакува политически съперници, само че в действителната политика това пречи
Може би и ние като общество имаме виновност, че спряхме да им имаме вяра. А днешните бъдещи медици към момента имат религия, имат и дела. Не би трябвало да забравяме, че в техните ръце оставяме най-голямото си благосъстояние - здравето.
И в случай че погледнем политически на въпроса - на Има Такъв Народ се падна от властовата баница здравният сектор.
От техният министър чакаме да приключи Националната детска болница. Около 700 медицински фрагменти ще са нужни, с цел да проработи тя. Защото болничното заведение не е единствено една нова, красива, лъскава постройка. Ако хората на Слави Трифонов считат да останат във властта за цялостен мандат, може би от в този момент би трябвало да стартират вноса на медицински фрагменти за бъдещата Национална детска болница.
Ще ми се и политиците ни да следват главния принцип на медицината: " На първо място - не вреди ".
Сещам се и за една мисъл на Авицена: " Ние сме трима: ти, аз (лекарят) и заболяването. Чиято страна вземеш, тя ще победи. " Избирам лекарите. Справедливо е те да победят. Останалото е въпрос на бюлетината!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ




