Какво е за мен да си учител през 21 век?
Да си преподавател през 21 век за мен е предизвикателство и тестване. Учителската специалност е една от най-трудните и изисква неизменност и непримиримост. Ако можеш да се оправиш с предизвикването да бъдеш мотивиращ преподавател, значи можеш да се оправиш с всичко, с което се захванеш. В изискванията на 21 век, в богатата и все по-наситена осведомителна среда, в която живеят и се развиват днешните възпитаници, става все по-трудно да привлечеш вниманието им и да предизвикаш интерес у тях към науката. И все пак аз съм оптимист и считам, че българското обучение и специалността преподавател имат бъдеще. Колкото и да се усъвършенстват технологиите, те не могат да заменят непосредственото човешко другарство.
Смятам, че учителят би трябвало да бъде на първо място човек. Той би трябвало да вдъхва доверие, да бъде съпричастен с вълненията и потребностите на своите възпитаници, само че в това време да бъде и придирчив. Постигането на този баланс е извънредно мъчно и изисква доста старания, самообладание, неизменност. Съвременният преподавател би трябвало да бъде доста добре квалифициран, да бъде в крайник с всички новости, само че и да бъде обаятелна и чаровна персона, която да увлича учениците си, разкривайки им необятния свят на науката. От него се изисква автономия, деятелност, творчество, отлични качества за другарство, адаптивност, организираност, аналитичност, дарба за трзва преценка и непрекъснат блян към рационализиране. Той би трябвало да обича своята роля и да не може да си показа да работи нещо друго. Да има голямо самообладание и да знае по какъв начин с дребни стъпки се върви по дългия път на знанието. Да покаже на децата кои са огромните цели и по какъв начин да ги реализиран. Да успее да ги убеди, че най-хубавата инвестицията е образованието.
В днешно време учителят би трябвало да бъде освен възпитател, само че и психолог, естет, изповедник. Според мен той би трябвало да носи и нещо от възрожденския преподавател. Тази специалност изисква отговорност и безрезервност. Колкото и банално да звучи, учителството е предопределение, не просто поминък. Истинският преподавател намира задоволство в достиженията на своите възпитаници, той е благополучен от това, което прави, виждайки всяка година действителните резултати от работата си. Аз съм от тези, които изцяло умишлено, а не по силата на събитията съм избрала тази специалност, тъй като през моя училищен живот съм имала учители, които са оставили трайна следа в съзнанието ми. Искам да наподобявам в доста връзки на тях, само че желая да бъда и себе си. Иска ми се и аз след време да бъда обичаната учителка за генерации наред. Вярвам в силата, която образованието има, с цел да промени обществото ни към по-добро, а и ние към момента пазим традициите си. Никой различен народ няма в празничния си календар ден на духовността, а ние означаваме два - Ден на славянската книжовност и просвета и Ден на националните будители. Посвещавайките се на тази специалност, осъзнавам голямата отговорност, която поемам. Тя е до някъде плашеща, само че пък дава необикновено възприятие за лична значителност.
Автор: София Димитрова - преподавател
