Спомен: Косьо Марков сам дялкал първите тонколони на Тангра...
Да си спомним с един прелестен роман за Косьо Марков, създателят на " Тангра ", който си отиде преди броени дни след затруднение от КОВИД. За великия музикант пред БНР приказва дългогодишният му другар Кирил Гълчанов:
“Първите ни среща са към края на 70-те години, когато “Тангра “ образуваха първата групировка, в която ги познаваме всичките – Чочо Владовски като вокалист, аз тогава не бях задоволително огромен, с цел да съм част от сериозните хора, които се занимаваха с “Тангра “, само че помагах, тъй като индивидът, който правеше саунда на групата, живееше в нашия блок.
После всички дружно – Косьо, Вили Кавалджиев – пред нашия блок дялкахме дървената част на колоните. За благополучие бяха цялостни копия на положителните тонколони. “
“Така се започваше, тогава нямаше в България представителни магазини на огромните марки. Всичко се правеше с съставни елементи, влизайки съвсем по втория метод в България и с доста труд, интерес, умения се получаваше. “
“Приятелството си беше през цялото време. Защото, когато нещата се вършат дружно, там са и шегите, и тъгите, и компликациите. Аз съм много по-млад от Косьо, сега съм на 60 години.
Имаше и една възрастова граница, която първоначално беше много показателна. Но имах опция да бъда в първите моменти на групата, с помощта на този мой другар и комшия, който носеше съставените елементи и който сътвори съвсем цялата инсталация на групата. “
“Истинските персони си остават същински, Косьо беше подобен образец. “Косьо като баскитарист е неповторим. В някои от записите на “Тангра “ клавишните секции ги прави той напълно. Невероятен гений, необикновено можещ и необикновено искащ и постигащ човек. “
“За последно онлайн се видяхме преди към месец. След като се завърнах и аз от чужбина през 2017 година, след 22 години в чужбина, с Косьо се срещнахме напълно инцидентно. Купих къща отвън София и пристигнах да пребивавам в нея. И една вечер, тъй като местността е много самотна, чух звук от кола пред входната врата. И тогава след съвсем 30 години разлъка се видях още веднъж с Косьо Марков през 2017-а. “
“Ходехме си постоянно на посетители, откакто установихме, че сме съседи, 100 метра един от различен. Винаги е бил ужасно витален, с готовност за работа. Сподели с мен, че някаква музика за филм пишат в Пловдив. Аз в никакъв случай не съм бил доста любопитен, това което той споделяше с мен, ми стигаше. “
“Първите ни среща са към края на 70-те години, когато “Тангра “ образуваха първата групировка, в която ги познаваме всичките – Чочо Владовски като вокалист, аз тогава не бях задоволително огромен, с цел да съм част от сериозните хора, които се занимаваха с “Тангра “, само че помагах, тъй като индивидът, който правеше саунда на групата, живееше в нашия блок.
После всички дружно – Косьо, Вили Кавалджиев – пред нашия блок дялкахме дървената част на колоните. За благополучие бяха цялостни копия на положителните тонколони. “
“Така се започваше, тогава нямаше в България представителни магазини на огромните марки. Всичко се правеше с съставни елементи, влизайки съвсем по втория метод в България и с доста труд, интерес, умения се получаваше. “
“Приятелството си беше през цялото време. Защото, когато нещата се вършат дружно, там са и шегите, и тъгите, и компликациите. Аз съм много по-млад от Косьо, сега съм на 60 години.
Имаше и една възрастова граница, която първоначално беше много показателна. Но имах опция да бъда в първите моменти на групата, с помощта на този мой другар и комшия, който носеше съставените елементи и който сътвори съвсем цялата инсталация на групата. “
“Истинските персони си остават същински, Косьо беше подобен образец. “Косьо като баскитарист е неповторим. В някои от записите на “Тангра “ клавишните секции ги прави той напълно. Невероятен гений, необикновено можещ и необикновено искащ и постигащ човек. “
“За последно онлайн се видяхме преди към месец. След като се завърнах и аз от чужбина през 2017 година, след 22 години в чужбина, с Косьо се срещнахме напълно инцидентно. Купих къща отвън София и пристигнах да пребивавам в нея. И една вечер, тъй като местността е много самотна, чух звук от кола пред входната врата. И тогава след съвсем 30 години разлъка се видях още веднъж с Косьо Марков през 2017-а. “
“Ходехме си постоянно на посетители, откакто установихме, че сме съседи, 100 метра един от различен. Винаги е бил ужасно витален, с готовност за работа. Сподели с мен, че някаква музика за филм пишат в Пловдив. Аз в никакъв случай не съм бил доста любопитен, това което той споделяше с мен, ми стигаше. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ