Обидите, които децата никога не биха простили на техните родители
Да си родител не е лесна работа! Не е задоволително да се грижим постоянно чедата да са добре нахранени, облечени уместно и да е в положително здравословно положение! Трябва да осигурим техния нравствен комфорт! Да се „ смъкнем “ надолу по скалата на времето и да се опитаме да осмислим нещата от позиция на детето. Това е належащо да вършим от най-ранната му възраст – то още на 2 години схваща и осмисля всичко, което му „ сервира “… Усеща, когато играем с него „ принудително “, защото си мислим за течащия по ТВ футболен мач или за идни виновни срещи в работата… Вече поотрасло, детето усеща, когато го „ лъжем “, даже в случай че това е „ за положително “… Сърди се, когато се опитваме да натрапваме уменията си, правейки неща, които към момента не са по неговите сили, само че то желае точно САМО да се оправи!
Повечето деца са доста любознателни и с жажда попиват всичко, което ние желаеме и можем да им обясним… Затова би трябвало да им отделяме повече време. Но не би трябвало да ги разглезваме, затрупвайки ги с играчки! А когато стартират предучилищните и учебните занимания, би трябвало ненатрапчиво – съгласно опциите – да им оказваме помощ в новите провокации. И постоянно би трябвало да ги насърчаваме – във всичко: „ Ще се оправиш – ще видиш “ – това би трябвало да звучи непрекъснато в устата ни! Трябва да се стремим да съблюдаваме обещанията, които им даваме, и да не даваме такива, които са очевидно неизпълними – това ни отдалечава от детето, което, в тези случаи, се усеща мощно разочаровано! Нека не съпоставяме децата си – по никакъв мотив с други наши или непознати деца – по този начин ще съхраним душeвността им – това ще е гаранция да преодоляват елементарно множеството житейски провокации! Нека, също така, да не сме пренебрежителни към децата си, а още по-малко – равнодушни! Предпоставка за това е в фамилията ни да има естетика и да се усеща непрекъснато доста любов! Децата безпогрешно усещат, когато нещо не „ върви “ – това буди у тях първоначално неразбиране, след това отвращение – детето почва да се усеща самото то отговорно за фамилните неблагополучия! А това може да провокира обезсърчение и даже ненавист към единия или и към двамата родители! В подобен случай, децата се усещат „ предадени “ от своите родители, на които са се доверявали до неотдавна във всичко! Затаява се възходящо с години възмущение, което, по предписание, в „ тийнейджърската “ възраст се трансформира, нормално, в цялостно неуважение на препоръките и упреците освен от страна на родители и близки, само че и на други възрастни „ престижи “. Нека след време да не съжаляваме, че не сме били родителя, какъвто би следвало да бъдем, чувството, че сме „ изпуснали юздите “ е извънредно! Нека в никакъв случай не го изпитаме! И в никакъв случай да не забравяме, че сме минали по пътя на нашите деца – да си напомним всичко хубаво от това време и го преразказваме отначало и отначало на нашите скъпи „ наследници “!
