Нощта на театъра
Да си представим щаба " Нощ " във вид, отдаден на театъра. Мъчителна задача. Възприятията - ето ти пандемия - към този момент се нанизват единствено на информативен грил и се препържват стотици пъти дневно. Вторичен, тежък локдаун: този на оптималните медии и минималните изкуства. Затвореният спектакъл е единствено манифест на различен коронен номер - спускането на особена завеса, която пропуща ослепителните фигури на деня и закрива в блекаут художествени облици. Това, вероятно, е да бъдеш здрав.
Но за последно да опитаме - да опушим сцената на медия сапиенс, да тръгнат някакви гласове от нищото, да репликират от отвъдното. Режисьорската задача - кажете нещо в епохата на новинаро холизма, на който корона холизмът счупи всички бентове и заля всичко; овъргаляйте се в случай че желаете през всички хаштагове на деня, само че запазете посърнал типичен дух.
Образът, който ще води театралната " Нощ ", безспорно ще е облик на Бекет. В уречения час се подава от кофа за отпадък. Хубаво място за брифинг. Изкачва се по стълба до прозорец. Гледа с телескоп и оповестява какво става на открито. Нищо не става. Не е да не наподобява на карантина. Обсебен е - заболяването на абсурдистите и коронистите - да брои. Броят се часове, минути, неща - непрестанно. Много би му отивало - " Заразените през предходната нощ са... ", след това се преобува пет пъти и брои отново. В някакъв прекомерно разговорлив вид може да седне на края на пейката. Ако на другия край седне различен - идеално изискване да не протече диалог. Ако протече - това към този момент е изключително състояние.
Двамата броят - съгласно теб 10 хиляди шестотин двеста двайсет и шест ли бяха инфектираните или 10 хиляди шестотин и деветнайсет? Да се разберем - в случай че са нечетно число да се обесим и двамата, само че в случай че е четно да се обесиш единствено ти. Става - обаче в случай че са четни - а аз кашлям - и преброят и мен, още веднъж ще станат нечетни - ти ще би трябвало да се обесиш по този начин или другояче.
Решават да почакат. 13-ти май е хубава дата, май. Обещават си - след нея няма да броим инфектирани, ще си намерим по-добри занимания. Ще се върне положителното остаряло време. Но ще взема да остарея до тогава. За какво ми е положителното остаряло време тогава? Момент, погледни: има нови инфектирани. Колко общо станаха, давай да броим. Ако са нечетно, дано...
В дъното на сцената има врата. На нея написа: " Връщам се по-късно. Годо ".
Нощта на абсурдистите хвърля сянка върху всичко през днешния ден. Живее се под техния знак: непрестанно известие и възобновяване на известието - какъв брой са инфектираните през днешния ден, какъв брой са жертвите през днешния ден, какъв брой. Днес са повече от през вчерашния ден, това се знае. Знае се и че по това ще отличим през вчерашния ден от през днешния ден - ето ти здравия гръбнак на времето, по който да походим, или, в тази ситуация на Бекет, попълзим. И това надалеч не е артистична рекламация, а точният адрес на сегашното: сега всички измерваме времето по сходен метод - през уеб страницата worldometer, през обновяващите се количествени информации. Времето се мери, така да се каже, заразенчески. Какво бе от март до май? Студено и слънчево, с от 80 000 до 3 милиона инфектирани. Какво ще е от май до септември? Най-вероятно от 3 до 15 милиона инфектирани. Колко стана часът? Не се ли научи - часът стана 10 хиляди инфектирани повече от последния час.
Oт това обаче - тук медиите окачат палта в гардеробната на театъра на парадокса - постоянно следва нулиране на съзнанието. Сравнете личния си интерес към растящия брой първоначално с растящия брой в този момент. По противоположния метод, по който кривата пораства, трепетът на погледа, който я следи, отслабва. Причината не е нито нихилизъм, нито безчовечност, нищо сходно: съзнанията пропадат в пустотата на автоматизирания табиет и автоматизираното преброяване. Абсурдът постоянно прави по този начин: изтощава те, нагледно казано, цифрово. Докато медията брифира инфектирани, театърът на парадокса последователно отваря порти и прибира всички при себе си. Той има друга истина: броиш, с цел да разделиш безсмислието на равни шпации и да го понесеш по-лесно. В пиесата това е постоянно смешно. Тук обаче - също.
С това брифингът на театралната " Нощ " може да свърши. Генералите да се върнат по местата. Дневният ред да постави завеса пред културния. Въображението е общежитие за изтощени театрални служащи. Бекет наричаше това по този начин: Краят на играта.
Автор: Райко Байчев
Но за последно да опитаме - да опушим сцената на медия сапиенс, да тръгнат някакви гласове от нищото, да репликират от отвъдното. Режисьорската задача - кажете нещо в епохата на новинаро холизма, на който корона холизмът счупи всички бентове и заля всичко; овъргаляйте се в случай че желаете през всички хаштагове на деня, само че запазете посърнал типичен дух.
Образът, който ще води театралната " Нощ ", безспорно ще е облик на Бекет. В уречения час се подава от кофа за отпадък. Хубаво място за брифинг. Изкачва се по стълба до прозорец. Гледа с телескоп и оповестява какво става на открито. Нищо не става. Не е да не наподобява на карантина. Обсебен е - заболяването на абсурдистите и коронистите - да брои. Броят се часове, минути, неща - непрестанно. Много би му отивало - " Заразените през предходната нощ са... ", след това се преобува пет пъти и брои отново. В някакъв прекомерно разговорлив вид може да седне на края на пейката. Ако на другия край седне различен - идеално изискване да не протече диалог. Ако протече - това към този момент е изключително състояние.
Двамата броят - съгласно теб 10 хиляди шестотин двеста двайсет и шест ли бяха инфектираните или 10 хиляди шестотин и деветнайсет? Да се разберем - в случай че са нечетно число да се обесим и двамата, само че в случай че е четно да се обесиш единствено ти. Става - обаче в случай че са четни - а аз кашлям - и преброят и мен, още веднъж ще станат нечетни - ти ще би трябвало да се обесиш по този начин или другояче.
Решават да почакат. 13-ти май е хубава дата, май. Обещават си - след нея няма да броим инфектирани, ще си намерим по-добри занимания. Ще се върне положителното остаряло време. Но ще взема да остарея до тогава. За какво ми е положителното остаряло време тогава? Момент, погледни: има нови инфектирани. Колко общо станаха, давай да броим. Ако са нечетно, дано...
В дъното на сцената има врата. На нея написа: " Връщам се по-късно. Годо ".
Нощта на абсурдистите хвърля сянка върху всичко през днешния ден. Живее се под техния знак: непрестанно известие и възобновяване на известието - какъв брой са инфектираните през днешния ден, какъв брой са жертвите през днешния ден, какъв брой. Днес са повече от през вчерашния ден, това се знае. Знае се и че по това ще отличим през вчерашния ден от през днешния ден - ето ти здравия гръбнак на времето, по който да походим, или, в тази ситуация на Бекет, попълзим. И това надалеч не е артистична рекламация, а точният адрес на сегашното: сега всички измерваме времето по сходен метод - през уеб страницата worldometer, през обновяващите се количествени информации. Времето се мери, така да се каже, заразенчески. Какво бе от март до май? Студено и слънчево, с от 80 000 до 3 милиона инфектирани. Какво ще е от май до септември? Най-вероятно от 3 до 15 милиона инфектирани. Колко стана часът? Не се ли научи - часът стана 10 хиляди инфектирани повече от последния час.
Oт това обаче - тук медиите окачат палта в гардеробната на театъра на парадокса - постоянно следва нулиране на съзнанието. Сравнете личния си интерес към растящия брой първоначално с растящия брой в този момент. По противоположния метод, по който кривата пораства, трепетът на погледа, който я следи, отслабва. Причината не е нито нихилизъм, нито безчовечност, нищо сходно: съзнанията пропадат в пустотата на автоматизирания табиет и автоматизираното преброяване. Абсурдът постоянно прави по този начин: изтощава те, нагледно казано, цифрово. Докато медията брифира инфектирани, театърът на парадокса последователно отваря порти и прибира всички при себе си. Той има друга истина: броиш, с цел да разделиш безсмислието на равни шпации и да го понесеш по-лесно. В пиесата това е постоянно смешно. Тук обаче - също.
С това брифингът на театралната " Нощ " може да свърши. Генералите да се върнат по местата. Дневният ред да постави завеса пред културния. Въображението е общежитие за изтощени театрални служащи. Бекет наричаше това по този начин: Краят на играта.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ