Да си представим път, дълъг хиляди километри, по който няма

Да си представим път, дълъг хиляди километри, по който няма нито един завой. Път, минаващ през голяма низина със скучни идентични пейзажи. Шосе, по което дистанцията сред градовете с бензиностанции, заведения за хранене и автосервизи е на стотици километри.

Точно подобен път е автомагистралата " Еър " (Eyre Highway), която свързва Западна Австралия с Южна, минавайки през равнината Нуларбор с повърхност от 200 хиляди кв. км. Магистралата е безусловно прав път с обща дължина 1675 км. Тя не е просто най-дългото шосе в света, само че по нея има и сектор, който е разгласен за най-дългия прав път в света със своите 146.6 километра.

Магистралата " Еър " в Австралия се счита за доста отегчителен път. На изток има някои градове, само че западните територии са на практика лишени от живот. Типичният пейзаж е прав път и монотонна блатна околност.

По цялата автомагистрала на шпации от към 200 - 300 км има пунктове за обслужване, където можем да се снабдим с гориво, храна, да спрем за през нощта или да изправим колата си. Поради тази раздалеченост някои сектори от автомагистралата съставляват изключителни спешни писти за дребни избавителни самолети.

Едуард Джон Айър, академик и откривател от Англия, прекосява равнината за първи път през юни 1841 година Той среща доста компликации и разказва местността като отвратителна. Изследователят съумява да оцелее по време на дългата експедиция, като яде змии и гущери и пие вода от корените на дърветата. Успешното изследване на равнината Еър кара мнозина да отидат по същия път, в това число и Артър Ричардсън. Той става първият човек, който прекосява равнината Нуларбор на велосипед за 31 дни през 1896 година

Дизайнът и построяването на автомагистрала " Еър " започва през 1941 година, тъкмо един век след известния героизъм на Едуард Джон Еър и приключи след рекордните шест месеца. Подобно пътешестване е и отличен късмет да се срещнем с дребните градове на Австралия и да научим за живота на хората там.