Защо някои хора са по-стеснителни? Можем ли да го променим?
Да си представим една всекидневна обстановка – би трябвало да водите диалог с чужд. Много хора са уверени и се усещат „ в свои води “. Много други се усещат напрегнати. Откъде идва това терзание?
То е наследено от далечните ни прадеди. Нашият „ пещерен мозък “ към момента се пробва да ни защищити по този начин, като че ли живеем под непрекъсната опасност, поради която е добре да не привличаме внимание върху себе си. По някаква причина мозъкът ни възприема обстановката, в която би трябвало да поддържаме връзка с чужд, като опасност. Често повода е, че стеснителният човек се усеща по-нископоставен от индивида против него. Може да сте забелязали, че с дадени хора говорите по-лесно, в сравнение с с други.
В основата на стеснителното държание стои фокусът върху себе си. Концентрирани сте прекомерно доста върху това какво може да помислят за вас, по какъв начин преценят думите и дейностите ви. Това възприятие постоянно води до усложнения в общуването – отбягване на зрителен контакт, запъване, некадърност да формулирате и да изложите ясно мисълта си.
Защо възприемаме обстановката като опасност? Има научни проучвания, които демонстрират, че някои хора са генетично предразположени да бъдат по-стеснителни – само че не това е повода за неприятните обществени епизоди.
Причината да чувствате терзание е, че в предишното сте научили, че има защо да се тревожите в сходни обстановки. Най-често това се случва в детството, само че може да се случи и по-късно. Много хора са били безспорни екстраверти като деца, само че стават срамежливи в по-късна възраст. Много евентуално е стеснителността да се дължи на проблеми със самооценката.
Еволюционно преимущество
Изследвания показват, че видът „ темперамент “, който се среща при срамежливите хора, участва при доста други типове – от пингвини до плодови мушици. Разбира се тук не става въпрос за диалози, купони и обществени контакти, а за това кой скача първи. По-„ срамежливото “ животно избира
