Да си номер 1 вече е тъпо
Да си пръв е демодиран блян. Материални девойки, работещи девойки, „ Аз ще завладява Париж или Ню Йорк “… Всичко това остана в 20-и век. Край! Свърши.
Каква е цената на това да си пръв? “ Не ви ли звучи доста ретро този въпрос, прекомерно вехто. На мен ми звучи като въпрос от 20-и век, обвързван с възхода на Америка и надлежно на американската фантазия, с вярата, че с крепко бачкане всеки може да стане всичко, с култа към триумфа. Ние, родените преди 35 и повече години, към момента считаме, че триумфът е някаква висша полезност, само че за тези след нас изобщо не съм сигурна. Преди известно време американското списание Journal of Management разгласява изследване, обвързвано с по този начин нареченото Y-поколение, което почти обгръща родените след 1982 година до края на 20-и век. Според това проучване въпросните хора са напълно разнообразни от предходните – поколението X (родените през 60-те и 70-те) – и няма нищо общо с по този начин нареченото потомство на бейбибумърите (следвоенното потомство, родено през 40-те и 50-те). Поколението Y е на „ ти “ с новите технологии и интернет и това му носи извънредно високо самочувствие. То желае всичко и незабавно, не обича да работи изключително, постоянно счита, че заслужава по-високо възнаграждение, по-висок статус и в същото време – повече свободно време. Това са хора на отпуските, на които изобщо не им пука дали ще създадат кариера. Имат си една фантазия: да работят по-малко, с цел да живеят по-добре. И това е. Според създателите на материала в целия свят работодателите избират да наемат по-зрели хора с друга ценностна система. Те са по-контролируеми, по-малко капризни и по-усърдни. Само че когато нещата опират до новите технологии – а във всяка сфера има такива позиции и те са от изключителна значимост, – работодателите нямат огромен избор. И Y-поколението чудесно знае това.
машини и богини
Около работата ми съм се срещала и съм чела за доста дами – известни и не чак толкоз, бизнесдами и шоузвезди, българки и не, – които са номер 1 в своята област. И под „ номер 1 “ нямам поради просто положителни.
Има дами, които се оправят с живота. Те имат работа и са положителни в нея. Дори са на управителна позиция. Имат семейство и деца, за които се грижат сполучливо, даже суперуспешно. Децата им учат там, където би трябвало, и посещават всевъзможни извънкласни образования. Мъжете им изкарват пари и… Но няма значение – в този момент не приказваме за мъжете. Тези дами от горната страна на всичко наподобяват добре за годините си, даже ужасно, вървят на фитнес и горе-долу в обедната отмора си вършат някой и различен лифтинг. Ходят и на йога. На танци. Готвят великолепно. Имат всемирски живот. Всичко това е доста, ужасно доста и тези дами са почтени за най-искреното ни удивление. Още повече че някои от тях пък намират даже време за любовници и опреснителни езикови курсове да вземем за пример. (Ето тук към този момент шапка им смъквам.) Има много такива дами, апропо. Самата аз познавам най-малко дузина и мога да си показва какво им коства това. Ще се смеете несъмнено на това с любовниците, само че аз не се дръзвам. Трябва да си доста печен, с цел да намериш сила за всичко изброено. Обаче… Тук не става въпрос за тези дами. Те просто са надарени в остарялото женско изкуство да носиш съд с вода на главата си и до момента в който се опитваш да не го разлееш, тъй като по този начин или другояче би трябвало да занесеш водата вкъщи, да тренираш грациозна походка. Всяка от нас повече или по-малко владее това изкуство, бори се на няколко фронта, проваля се в нещо, печели в друго, пада, изправя се… Знаете по какъв начин е. Ние сме машини. И според от това какъв клас машини сме обикаляме в подножието на върховете – на по-голяма или по-малка надморска височина.
Има обаче дами – и те са доста, доста по-малко на брой от тези, за които ставаше въпрос нагоре, – които не са просто машини, а богини. Те населяват самите олимпийски върхове. Те са номер 1 в своята област. Ще загатна единствено две имена, като ще се опитам да бъда оптимално справедлива – Мадона (там) и Лили Иванова (тук). Не става въпрос за оценка дали ми/ви харесва или не музиката, която вършат. Става въпрос, че те десетилетия наред се задържат на върха на шоубизнеса и това, мисля, е безспорен факт. И двете са от поколенията на бачкаторите, които живееха, с цел да работят. Само за съпоставяне – какво се случва с попзвездите от поколението Y? Те избухват с някое парче или албум, след което алчната, постоянно жадна машина ги подхваща и те влизат в колелото на медиите, натиска, продажбите, рекламите, дрогата, самотата и прочие и или завършват с всичко бързо и незабавно (Ейми Уайнхаус), или мигновено раждат дете и се изолират, с цел да оцелеят (Адел), или просто рухват (Бритни Спиърс) и така нататък Защото поколението Y най ненавижда да е нещастно. Далеч е от понятия като самообладание, неизменност, жертвоготовност в името на каквото и да е. За това потомство щастието е новият триумф. Вече никой не е податлив към геройства и безумни жертви, философията се промени . Затова ми се коства, че въпросът, който това потомство си задава, е каква е цената на това да си благополучен, а не каква е цената на това да си номер 1. Между другото, цената постоянно е една и съща – плащаме с живота си. Някой беше споделил, че каквото и да си приказваме и към каквото и да се стремим, има единствено една истина и тя е, че животът минава. Но поколението Y към момента е единствено на 30 или даже по-малко и занапред му следва да осъзнава тази остаряла и страховита истина.
философия на мига
Темата за високата цена на това да си първенец, да си пръв породи в редакцията ни поради наново развихрилия се преди известно време спор сред Нешка Робева и Бианка Панова. Всички знаят каква е тази цена, толкоз пъти към този момент е разнищвана – самотност, липса на персонален живот, дисциплинираност, ограничения, ограничавания, голям стрес, доста жертви, неизменност, отдаване.
Днес е изцяло, безусловно невероятно – и освен поради промяната на системата, случила се у нас преди двайсет и три години, – да вържеш в залата 15-годишни девойки и да ги смажеш от тренировки, гладувания и проекти – методът на Нешка Робева. Те просто не имат вяра, че си коства да са номер 1. Не желаят да са шампионки. Искат да си живеят живота, а в случай че по някакво стичане на събитията им се получи – добре пристигнало! И това важи за всяка област, освен за спорта. Станка Златева беше единствено на 25, когато в изявление ми съобщи доста изнервена: „ Хайде стига, нищо не видях от този живот! Живее ми се, бе! “ Никак не се изненадах, когато разгласи, че се отхвърля, и започнаха да я снимат в нощни заведения, а към този момент и с мъже. Епохата на свръхчовеците, на стоманените, на данчойовчевците, които ще се състезават трийсет години неуморно, завърши. Всички желаят бързи резултати, гълтат анаболи и какво ли не, гледат за няколко години да създадат популярност, пари, име и след това си бият камшика. Не им пука дали и какъв брой ще им се възхищават. Не желаят да потвърждават нищо на никого. Искат да живеят. Браво!
Всяко потомство, имам вяра в това, дава на човечеството своята истина за живота и добавя пъзела, който от епохи се опитваме да подредим. Поколението Y ни дава (защото това са хората, които сега навлизат в най-активната си възраст) своята истина – за здравословния нарцисизъм. За това, че нищо и никой отвън теб самия не заслужава да се жертваш за него. Това не оказва помощ на никого. Щастливият човек е съумял човек – това е философията на Y-поколението. „ Fuck “ на бачкането – споделят те, – спи ми се. “ И отиват да спят. Ако не ги разбираме – толкоз по-зле за нас.
Ето, в мрежата за следващ път плъзна слухът, че Марк Зукърбърг желае да стопира фейсбук, в този момент сякаш на 15 май, тъй като „ обществената мрежа става неконтролируема “ и тъй като му пречи на живота и го стресира. Представяте ли си?! Бизнес за милиарди! Ясно е, че Марк няма да затвори Facebook, тъй като той не е и единствено негов, само че въпреки всичко не се появи публично опровергаване, че е изразил предпочитание да го направи. Стресиращо е, пречи му на живота и точка. Ами в случай че всички желаеме да сме щастливи, безгрижни и да си живеем живота? А в действителност надълбоко в себе си всички това желаеме, нали? Само че поколението Y и го прави. Светът се трансформира, хора. В момента, пред очите ни.
Как по различен метод да си разбираем взрива на пластичната хирургия (дори измежду доста млади момичета), на неоправданите заеми, на синтетичната дрога? Това е едно от обясненията – желая всичко в този момент и незабавно, без да положа никакви старания. После ще му мисля. Искам да съм хубав (според моите представи) в този момент, незабавно. Искам тъкмо тези обувки тъкмо в този момент, нищо че нямам наличните средства, с цел да си ги купя. Имам обаче кредитна карта. Искам да се усещам добре ето в този миг. И има хапче, което да ми помогне. И това хапче е друго от дрогата на 60-те, то ти дава сила тъкмо в този момент, сега. Утре не съществува. Поколението Y не се интересува, че циците, обувките и настроението ще бъдат „ реализирани “ изкуствено. Никой не желае да е естествено. Според някои социолози рецесията, която ни връхлетя, в избрана степен е резултат и от всичко това. До огромна степен е артикул на поколението Y, което влезе интензивно в живота със своята нова философия.
бий си камшика, с цел да не те бие някой различен
В началото си мислех да пиша по какъв начин Ана Уинтур става в 4 сутринта, с цел да играе йога, по какъв начин Мадона тренира по 2 часа всеки божи ден в името на съвършената си форма, по какъв начин Лили Иванова яде по едно твърдо сварено яйце на закуска и две бисквити на вечеря в името на същото. Или да обобщавам историята на Дилма Русеф, която от партизанка в Бразилия стана президент, като в това време победи рака. Но всички тези неща ми се костват извънредно архаични и несвоевременно, даже смешно героични. Не тъй като не почитам постигнатото от тези дами, в противен случай – и аз, и множеството от екипа на списанието сме от поколенията, които им се възхищават и си описват техните истории. Обичам да чувам истории за известни дами, само че постоянно, всякога виждам, че тези истории значително си наподобяват – все едно се развиват по някаква компютърна стратегия, която е заложила главните параметри. Тези дами постоянно приказват за едно и също – за лишенията, дисциплината, самотата, жертвите и по този начин нататък, към този момент ги изброих нееднократно. И по какъв начин все пак наподобяват добре! Въпреки всичко имат деца! Въпреки всичко са живи! Жените героини на 20-и век.
Поколението Y най-малко няма формула, с изключение на онази, грандиозната: „ Бий си камшика, с цел да не те бие някой различен! “ Те са хакери и пирати във всевъзможен смисъл. Много мъчно е да ги впрегнеш в ярема на триумфа, по този начин както ние го разбираме. Те ще ни минат (нас, предишните), прецакат, оберат, живи ще ни изядат, само че в никакъв случай няма да се бъхтят като луди в името на някаква си кариера.
И какъв брой, какъв брой е хубаво това!
Инфо: http://eva.bg
