Да направиш нещо винаги е по-добре. Журналистката Елена Костюченко, която пише, за да живее
Да си от Русия, да си самостоятелен публицист и деятел за правата на ЛГБТ хората. Звучи рисково и съвсем невероятно да комбинираш тези три неща. Една съветска журналистка обаче съумява. Елена Костюченко е Човек на деня на Свободна Европа.
Тя в никакъв случай няма да не помни какво е да бъдеш дете в Русия през 90-те години на предишния век. Глад, беднотия, престрелки на незаконни банди по улиците.
„ Имаше непрекъснат боязън от утрешния ден, тъй като незнайното можеше да се случи на теб и на околните ти “, написа през днешния ден младата жена.
Ситуацията три десетилетия след нейното детство не звучи доста по-различно. Затова Елена Костюченко продължава да следи и да задава въпроси.
Днес тя е опозиционна журналистка с близо 20 години опит в медиите, а също така е открита лесбийка и активистка за правата на ЛГБТ общността (на лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендър хора).
Първата ѝ книга - „ Моята обичана страна “, излезе през 2023 година , а в този момент следва да бъде оповестена и на български език от издателство „ Жанет-45 “.
В Русия, където нито публицистите, нито ЛГБТ деятелите се харесват на ръководещите, Костюченко неведнъж е нападана и задържана поради работата си. Въпреки това продължава напред.
17 години от живота си Костюченко прекарва като репортерка на самостоятелната съветска медия „ Новая газета “ , до закриването ѝ от съветските управляващи през април 2022 година Работи и за изданието „ Медуза “ . Пише за войни, закононарушения и обществени проблеми. През 2022 година отразява пълномащабната инвазия на Русия против Украйна . Но получава закани поради репортажите си и е принудена да напусне.
През август 2023 година Костюченко. Разследване на Инсайдър и Белингкат събра доказателства за това.
„ Искам да пребивавам, по тази причина пиша “, написа Костюченко в текст за „ Медуза “ след публикуването на следствието.
Костюченко е родена през 1987 година в Ярославъл , покрай Москва. В есе за Ню Йорк Таймс тя разказва детството си в Русия. Спомня си по какъв начин един път, когато е на към 10 години, непозната чужденка в рейса ѝ дава чувал с хранителни артикули - помощ за деца сираци, макар че Костюченко не попада в тази категория.
Елена толкоз се радва на пакета, че го изпуска, когато слиза от рейса. Налага се да събира продуктите от снега, тъй като „ храната е най-ценната стока “. По това време майка ѝработи като учителка и хигиенистка в две учебни заведения и едвам свързва двата края.
Просто желаех да си купя зимни ботуши с катарами.Елена Костюченко
Още на 16 готини Кюстюченко става кореспондентка в локален вестник в родния си град. Казва, че когато стартира пътя си в публицистиката, няма „ високи желания “.
„ Просто желаех да си купя зимни ботуши с катарами, а фамилията ми беше оскъдно “, споделя Костюченко. „ Имах алтернатива или да шетам в учебно заведение, или да се опитам да напиша нещо в локалния вестник. Избрах второто “.
По същото време младата кореспондентка попада на публикация в „ Новая газета “ за войната в Чечения , написана от съветската проверяваща журналистка Анна Политковская . Политковская е известна с репортажите си за бруталността на съветската войска в тази война, както и за корупцията и рестриктивните мерки на демокрацията в Русия, налагани от режима на президента Владимир Путин .
Нейната публикация оказва голямо въздействие върху Костюченко. „ Осъзнах, че всичко, което знаех за страната, в която пребивавам, е било неправилно “, споделя по-късно тя.
Когато приключва учебно заведение, Костюченко се мести в Москва и записва журналистка в Московския държавен университет. Привлечена от тематиките и стила на писане в „ Новая газета “, младата журналистка се опитва за стажантка в медията още когато е на 17 . Приета е. По-късно става пълноправна кореспондентка и най-младата служителка на вестника в цялата му история.
Това се случва през 2004-2005 година През октомври 2006 г . Анна Политковская е убита в асансьора на жилищния си блок в центъра на Москва. Едва през 2014 година петима мъже са наказани за присъединяване в убийството ѝ, само че поръчителят в никакъв случай не е оголен.
За Костюченко Политковская е „ кумир “ в журналистическата специалност. Младата Елена обаче по този начин и не съумява да показа това с Анна.
Костюченко е първата журналистка, която написа за демонстрациите на съветската протестна пънк група Пуси Райът . През 2011 година групата стартира да провежда протестни пърформанси на обществени места в Русия. Те засягат тематики като правата на дамите и ЛГБТ хората, опълчват се на Путин и на връзките му с Руската православна черква. Много активистки от протестната група са задържани и съдени.
Костюченко е и измежду първите кореспонденти, които пишат за наличието на съветски войски в Източна Украйна, когато там стартира война през 2014 г . „ В Донбас се водеше война. Научих и съумях да потвърдя, че съветската войска взе участие интензивно в нея “, спомня си тя в обява в Инстаграм.
Именно тогава се ражда концепцията за книгата ѝ „ Моята обичана страна “, която издава през октомври 2023 година - година откакто напуща Русия.
В тази книга има доста обич и доста смут.Елена Костюченко
„ В тази книга има доста обич и доста смут “, написа Костюченко. „ Описах по какъв начин Русия се трансформира във фашистка страна и за какво толкоз дълго не виждах това. А когато го видях, не действах “, прибавя журналистката. Тя намира метод да обезпечи достъп до книгата си и за хората в Русия - гратис и през приложението на „ Медуза “.
Книгата печели награди от Ню Йоркър и списание „ Тайм “ за най-хубава книга на годината. Историкът Тимъти Снайдър назовава Костюченко „ значим справочник в двадесет и първи век “.
Освен журналистка, Костюченко е и ЛГБТ активистка. Тя взе участие в изданията на московския Прайд - шествие за правата на ЛГБТ хората, по времето, когато подобен към момента се организира. През 2011 година , при присъединяване си в шествието Костюченко е пребита и влиза в болница.
Това не ѝ се случва за последно - журналистката е задържана или бита и при други демонстрации за ЛГБТ права.
През 2013 година съветският парламент утвърждава закон за възбрана на „ пропагандата “ по ЛГБТ тематики измежду малолетните. Тогава Костюченко взе участие в протестна акция, която също е разпусната с принуждение. Въпреки това журналистката споделя, че „ да направиш нещо постоянно е по-добре, в сравнение с да си седиш у дома и да чакаш депутатите да те разгласят за второразреден жител “.
Костюченко акцентира, че активизмът не е в центъра на нейната работа, само че ЛГБТ тематиката е значима за нея, тъй като визира директно живота ѝ, както и този на милиони хора от общността в Русия.
За работата си Костюченко е отличена с редица награди, измежду които Наградата на европейската преса, премията „ Герд Буцериус “ за свободна публицистика в Източна Европа, както и премията „ Павел Хлебников “.
През март 2024 година Костюченко се ожени за партньорката си Яна Кучина , също журналистка.
Тя в никакъв случай няма да не помни какво е да бъдеш дете в Русия през 90-те години на предишния век. Глад, беднотия, престрелки на незаконни банди по улиците.
„ Имаше непрекъснат боязън от утрешния ден, тъй като незнайното можеше да се случи на теб и на околните ти “, написа през днешния ден младата жена.
Ситуацията три десетилетия след нейното детство не звучи доста по-различно. Затова Елена Костюченко продължава да следи и да задава въпроси.
Днес тя е опозиционна журналистка с близо 20 години опит в медиите, а също така е открита лесбийка и активистка за правата на ЛГБТ общността (на лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендър хора).
Първата ѝ книга - „ Моята обичана страна “, излезе през 2023 година , а в този момент следва да бъде оповестена и на български език от издателство „ Жанет-45 “.
В Русия, където нито публицистите, нито ЛГБТ деятелите се харесват на ръководещите, Костюченко неведнъж е нападана и задържана поради работата си. Въпреки това продължава напред.
17 години от живота си Костюченко прекарва като репортерка на самостоятелната съветска медия „ Новая газета “ , до закриването ѝ от съветските управляващи през април 2022 година Работи и за изданието „ Медуза “ . Пише за войни, закононарушения и обществени проблеми. През 2022 година отразява пълномащабната инвазия на Русия против Украйна . Но получава закани поради репортажите си и е принудена да напусне.
През август 2023 година Костюченко. Разследване на Инсайдър и Белингкат събра доказателства за това.
„ Искам да пребивавам, по тази причина пиша “, написа Костюченко в текст за „ Медуза “ след публикуването на следствието.
Костюченко е родена през 1987 година в Ярославъл , покрай Москва. В есе за Ню Йорк Таймс тя разказва детството си в Русия. Спомня си по какъв начин един път, когато е на към 10 години, непозната чужденка в рейса ѝ дава чувал с хранителни артикули - помощ за деца сираци, макар че Костюченко не попада в тази категория.
Елена толкоз се радва на пакета, че го изпуска, когато слиза от рейса. Налага се да събира продуктите от снега, тъй като „ храната е най-ценната стока “. По това време майка ѝработи като учителка и хигиенистка в две учебни заведения и едвам свързва двата края.
Просто желаех да си купя зимни ботуши с катарами.Елена Костюченко
Още на 16 готини Кюстюченко става кореспондентка в локален вестник в родния си град. Казва, че когато стартира пътя си в публицистиката, няма „ високи желания “.
„ Просто желаех да си купя зимни ботуши с катарами, а фамилията ми беше оскъдно “, споделя Костюченко. „ Имах алтернатива или да шетам в учебно заведение, или да се опитам да напиша нещо в локалния вестник. Избрах второто “.
По същото време младата кореспондентка попада на публикация в „ Новая газета “ за войната в Чечения , написана от съветската проверяваща журналистка Анна Политковская . Политковская е известна с репортажите си за бруталността на съветската войска в тази война, както и за корупцията и рестриктивните мерки на демокрацията в Русия, налагани от режима на президента Владимир Путин .
Нейната публикация оказва голямо въздействие върху Костюченко. „ Осъзнах, че всичко, което знаех за страната, в която пребивавам, е било неправилно “, споделя по-късно тя.
Когато приключва учебно заведение, Костюченко се мести в Москва и записва журналистка в Московския държавен университет. Привлечена от тематиките и стила на писане в „ Новая газета “, младата журналистка се опитва за стажантка в медията още когато е на 17 . Приета е. По-късно става пълноправна кореспондентка и най-младата служителка на вестника в цялата му история.
Това се случва през 2004-2005 година През октомври 2006 г . Анна Политковская е убита в асансьора на жилищния си блок в центъра на Москва. Едва през 2014 година петима мъже са наказани за присъединяване в убийството ѝ, само че поръчителят в никакъв случай не е оголен.
За Костюченко Политковская е „ кумир “ в журналистическата специалност. Младата Елена обаче по този начин и не съумява да показа това с Анна.
Костюченко е първата журналистка, която написа за демонстрациите на съветската протестна пънк група Пуси Райът . През 2011 година групата стартира да провежда протестни пърформанси на обществени места в Русия. Те засягат тематики като правата на дамите и ЛГБТ хората, опълчват се на Путин и на връзките му с Руската православна черква. Много активистки от протестната група са задържани и съдени.
Костюченко е и измежду първите кореспонденти, които пишат за наличието на съветски войски в Източна Украйна, когато там стартира война през 2014 г . „ В Донбас се водеше война. Научих и съумях да потвърдя, че съветската войска взе участие интензивно в нея “, спомня си тя в обява в Инстаграм.
Именно тогава се ражда концепцията за книгата ѝ „ Моята обичана страна “, която издава през октомври 2023 година - година откакто напуща Русия.
В тази книга има доста обич и доста смут.Елена Костюченко
„ В тази книга има доста обич и доста смут “, написа Костюченко. „ Описах по какъв начин Русия се трансформира във фашистка страна и за какво толкоз дълго не виждах това. А когато го видях, не действах “, прибавя журналистката. Тя намира метод да обезпечи достъп до книгата си и за хората в Русия - гратис и през приложението на „ Медуза “.
Книгата печели награди от Ню Йоркър и списание „ Тайм “ за най-хубава книга на годината. Историкът Тимъти Снайдър назовава Костюченко „ значим справочник в двадесет и първи век “.
Освен журналистка, Костюченко е и ЛГБТ активистка. Тя взе участие в изданията на московския Прайд - шествие за правата на ЛГБТ хората, по времето, когато подобен към момента се организира. През 2011 година , при присъединяване си в шествието Костюченко е пребита и влиза в болница.
Това не ѝ се случва за последно - журналистката е задържана или бита и при други демонстрации за ЛГБТ права.
През 2013 година съветският парламент утвърждава закон за възбрана на „ пропагандата “ по ЛГБТ тематики измежду малолетните. Тогава Костюченко взе участие в протестна акция, която също е разпусната с принуждение. Въпреки това журналистката споделя, че „ да направиш нещо постоянно е по-добре, в сравнение с да си седиш у дома и да чакаш депутатите да те разгласят за второразреден жител “.
Костюченко акцентира, че активизмът не е в центъра на нейната работа, само че ЛГБТ тематиката е значима за нея, тъй като визира директно живота ѝ, както и този на милиони хора от общността в Русия.
За работата си Костюченко е отличена с редица награди, измежду които Наградата на европейската преса, премията „ Герд Буцериус “ за свободна публицистика в Източна Европа, както и премията „ Павел Хлебников “.
През март 2024 година Костюченко се ожени за партньорката си Яна Кучина , също журналистка.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ