Там, където е имало любов, приятелство не може да има.
" Да си останем другари, а? "
Най-тъжните думи.
Това евентуално е най-тежката засегнатост към индивида, който изоставяте. Няма нищо извънредно в това да изгубите възприятията си към някого, нито в това да поискате да се разделите, само че да оферирате другарство, е двуличие. Ако раздялата не е по взаимно единодушие, а единият продължава да обича, е повече от садистично да желаете да си останете другари. Всъщност това е едно от клишетата, мъчно използвани на процедура. Също като " Да се чуем другата седмица? " или " Ще ти звънна другата седмица да се забележим! " Любопитно за какво е постоянно " другата седмица " - несъмнено тъй като е задоволително скоро, с цел да звучи като действителна спогодба, и задоволително надалеч във времето, с цел да бъде забравено.
Как би могла любовта да се трансформира в другарство, в случай че от едната страна възприятията не са изчезнали? Устните, които си целувал; ръката, която си държал; косите, които си галил - да бъдат елементарни като всички останали? Най-близките нормално стават най-далечни. Не единствено че другарството рядко остава, ами двамата се стараят да поддържат отдалеченост между тях поради редицата благоприятни условия за попадане в неловки обстановки, а и поради прочувственото напрежение, което напълно разумно не желаят да си основават.
Там, където си целувал буйно, братската любов е съвсем невъзможна.
Там, където е имало пристрастеност, равнодушието е непостижимо.
Неслучайно сътрудниците ревнуват от " някогашните " - някогашна обич няма . Ако е било обич, не може да изчезне изцяло.
Човек просто се трансформира и пренарежда целите си, само че с цел да обича още веднъж, би трябвало да освободи сърцето си.
Цветелина Велчева
