Да си непрекъснато зает се е превърнало в синоним на

Да си непрестанно ангажиран се е трансформирало в синоним на значим и сполучлив. Това „ нямам време “ е завзело всички аспекти от нашето всекидневие – бързаме в работата си, у дома, във взаимоотношенията си. Неусетно трансформираме всеки миг, в който не вършим най-малко по няколко неща по едно и също време, в непроизводителен. Дори отговорът на въпроса „ Как си? “ към този момент се е трансформирал в последните години. Вместо „ Добре съм “ или „ Горе-долу “, към този момент отговаряме инстинктивно „ Много съм ангажиран и нямам време за нищо “.

Всичко това се отразява върху нашия живот. Все по-често ще чуваме и ще изпитваме синдром, наименуван „ бърнаут “ (или прегряване), а гуру-тата по работливост ще стават още повече. След здравето, има една значима област в живота ни, която страда от цялото това бързане – нашите персонални финанси. В тази публикация ще ви покажа по какъв начин тъкмо се случва това и по какъв метод да го преодолеем.

Спешните неща имат приоритет пред значимите

Случвало ли ви се е да имате значима задача за деня, само че вместо нея да се заемете с нещо друго, като промяна на крушката в кухнята или изхвърлянето на боклука? На мен ми се случва постоянно. Разбира се, би трябвало да свършим и тези неща, само че би трябвало ли това да стане незабавно. Обикновено, не. Това непрестанно отсрочване се получава, когато няма да забележим резултата от нашите дейности в близко бъдеще. Като пенсионирането ни, да вземем за пример.

Наскоро една позната ме помоли да поговорим за нейното пенсионно обмисляне, като тя ми показа авансово, че към този момент се е „ погрижила “ за множеството неща. Дамата е на 48 години и вижда нейното отдръпване от дейна работа не по-късно от 60-тата си година. Когато се видяхме и ми сподели какво е направила, не бях изключително сюрпризиран. Основната ѝ тактика за почтени старини беше, че се обезпечава на висока заплата и разчита страната да се погрижи за нея.

Споделих ѝ, че пенсионната ни система е под огромен напън и даже в този момент над 50% от парите за сегашните пенсионери НЕ идват от обезпечените, а от бюджета. Също по този начин, тя няма никакъв надзор върху възрастта за пенсиониране, която сега е 61 години за дамите, само че през идващите години ще се усилва. Размерът на пенсията също не подсигурява безпроблемни златни години. В момента таванът е 910 лв., а от 2019 година ще стане 1,040 лв., което ще докара до няколко пъти по-нисък стандарт от сегашния за моята позната.

Другата съществена част от пенсионния ѝ проект беше депозит в банка на 0.05% годишна рента. Каза ми, че „ обмисляла “ от няколко години да влага най-малко част от сумата, само че все нямала време да го направи. Дори като ѝ споделих, че е изгубила десетки хиляди лв., тя не се стресна изключително. Имаше и застраховка Живот със пестелив детайл, която не беше съобразена с нейното пенсиониране, като и не покриваше огромните опасности, на които сме изложени.

Разделихме се и сподели, че иска ми се обади, с цел да изготвим по-адекватен проект, само че по този начин и не го направи. При една инцидентна среща единствено ми сподели, че е доста заета и ще ми звънне откакто ѝ завърши сегашния план. Мина към този момент над година.

Има доста като нея. Ние нямаме времето да седнем и да помислим за значимите неща, а просто вършим незабавните, като в поговорката „ Твърде съм ангажиран да нарязвам дърва, с цел да си наточа брадвата “. Нека отделим най-малко един час на седмица за нашите персонални финанси. Това ще ни донесе хиляди левове като резултат и по-добро бъдеще. А то ще пристигна по-скоро, в сравнение с си мислим и няма да е изключително розово, в случай че не помислим от в този момент за него.