Черно-белите идеи се раждат от черно-бели мозъци
Да си несъответстващ е свещено право на всеки човек. Когато обаче личната ти некомпетентност въздейства на други, това се трансформира в публичен проблем.
Именно това е думата, определяща най-точно издателство " Просвета " във връзка с концепцията им за черно-белите учебници за небогати - некомпетентност.
Трябва да си доста нахален, безчуствен или откъснат от действителността и обикновената човечност и морал, с цел да смяташ, че няма проблем обществено слабите деца да получават удостоверение отвред, даже и от просветителната система, че са второкласен хора и заслужават второкласен неща.
Който е имал в клас деца от небогати фамилии, знае по какъв начин те се тормозят всякога, когато стане въпрос за това, и по какъв начин с натежало сърце афишират, че не могат да отидат на следващата учебна екскурзия. Отношението на останалите деца, на родителите, на хората към тях е въпрос, върху който страната няма власт. В нейни ръце е обаче личните й институции да не разрешават дискриминация, тъй като на чина, пред черната дъска и пред знанието всички би трябвало да са равни.
От " Просвета " обаче не мислят по този начин. За тях бедните би трябвало да си знаят мястото, решението на техните проблеми е посредством сегрегация, а не посредством стратегии за подкрепяне и консолидиране, а следствията за нежната детска душeвност въобще не влизат в уравнението. От издателството си измиха ръцете с аргумента, че те не постановат нищо, това е избор на родителите.
Родителите обаче не могат да бъдат упреквани. Всеки татко и всяка майка дават всичко от себе си, с цел да обезпечат по-добро бъдеще на своите деца. Когато обаче системата те саботира, става извънредно мъчно да научиш сина или щерка си да не дефинира себе си съгласно обществените благоприятни условия, да не поставя юзди на упоритостите си поради материалните ограничавания и въобще - да знае, че е еднакъв на останалите и че с труд може да реализира доста.
Потресаващо несъответстващи са и оправданията на " Просвета " и причините за " положителната " им концепция. От издателството оповестиха, че в случай че не е бил избухналият скандал, са щели да разгласят един жест на достойнство - към всеки черно-бял учебник за небогати да върви и пъстър електронен вид. Откъснати от действителността, тези хора очевидно не виждат несъгласие в концепцията едни родители да нямат опция да дадат няколко лв. за общоприет учебник, само че да имат преносим компютър, компютър и таблет. Но евентуално е разбираемо - черно-белите хрумвания се раждат от черно-бели мозъци.
Мощната реакция на неодобрение беше единственото позитивно нещо в абсурда. Много е значимо обществото ни да упорства най-малко страната да не ни дели. Сами се разделяме задоволително. Това изключително важи за децата, които са уязвими към възприемането на неверни или изкривени модели и полезности, белязващи ги от време на време за цялостен живот.
Няма системи, които публично да са сегрегирали жителите си и да са приключили добре. И несъответстващите гласове, които приканват за сходни неща, заслужават постоянно гневен отпор и неодобрение.
Автор: Десислава Любомирова
Именно това е думата, определяща най-точно издателство " Просвета " във връзка с концепцията им за черно-белите учебници за небогати - некомпетентност.
Трябва да си доста нахален, безчуствен или откъснат от действителността и обикновената човечност и морал, с цел да смяташ, че няма проблем обществено слабите деца да получават удостоверение отвред, даже и от просветителната система, че са второкласен хора и заслужават второкласен неща.
Който е имал в клас деца от небогати фамилии, знае по какъв начин те се тормозят всякога, когато стане въпрос за това, и по какъв начин с натежало сърце афишират, че не могат да отидат на следващата учебна екскурзия. Отношението на останалите деца, на родителите, на хората към тях е въпрос, върху който страната няма власт. В нейни ръце е обаче личните й институции да не разрешават дискриминация, тъй като на чина, пред черната дъска и пред знанието всички би трябвало да са равни.
От " Просвета " обаче не мислят по този начин. За тях бедните би трябвало да си знаят мястото, решението на техните проблеми е посредством сегрегация, а не посредством стратегии за подкрепяне и консолидиране, а следствията за нежната детска душeвност въобще не влизат в уравнението. От издателството си измиха ръцете с аргумента, че те не постановат нищо, това е избор на родителите.
Родителите обаче не могат да бъдат упреквани. Всеки татко и всяка майка дават всичко от себе си, с цел да обезпечат по-добро бъдеще на своите деца. Когато обаче системата те саботира, става извънредно мъчно да научиш сина или щерка си да не дефинира себе си съгласно обществените благоприятни условия, да не поставя юзди на упоритостите си поради материалните ограничавания и въобще - да знае, че е еднакъв на останалите и че с труд може да реализира доста.
Потресаващо несъответстващи са и оправданията на " Просвета " и причините за " положителната " им концепция. От издателството оповестиха, че в случай че не е бил избухналият скандал, са щели да разгласят един жест на достойнство - към всеки черно-бял учебник за небогати да върви и пъстър електронен вид. Откъснати от действителността, тези хора очевидно не виждат несъгласие в концепцията едни родители да нямат опция да дадат няколко лв. за общоприет учебник, само че да имат преносим компютър, компютър и таблет. Но евентуално е разбираемо - черно-белите хрумвания се раждат от черно-бели мозъци.
Мощната реакция на неодобрение беше единственото позитивно нещо в абсурда. Много е значимо обществото ни да упорства най-малко страната да не ни дели. Сами се разделяме задоволително. Това изключително важи за децата, които са уязвими към възприемането на неверни или изкривени модели и полезности, белязващи ги от време на време за цялостен живот.
Няма системи, които публично да са сегрегирали жителите си и да са приключили добре. И несъответстващите гласове, които приканват за сходни неща, заслужават постоянно гневен отпор и неодобрение.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ