На 25 сте. Но защо сте в криза?
Да си на 25 е прелестно. Всички красиви кино и литературни герои като че ли постоянно са на 25 и честват младостта си на върха на света.
Да си на 25 е зенитът ти като човек - задоволително млад, с цел да гледаш живота пред себе си, и задоволително зрял, с цел да вкусваш от всички богатства, недостъпни за „ прекомерно младите ” и „ прекомерно старите ”.
Защо тогава психолозите приказват за рецесия на тази твоя възраст – четвъртвековната?
Изглежда съвсем неуместно –
какво изобщо може да се обърка в този най-сладък от всички интервали в живота? Отговорът е – всичко. Всичко стартира да се обърква, когато си на 25.
Според доста психолози времето сред средата на 20-те и средата на 30-те години е изключително сериозно. Тогава „ същинският живот ” нормално ни удря под кръста – приключваме образованието си, започваме работа, навлизаме в фамилни взаимоотношения и започваме да променяме самоосъзнаването си от безгрижни младежи към същински възрастни хора.
„ Като цяло хората в тази възраст са телесно здрави. На пръв взор това не е спешен миг и би трябвало да е част от естествения път на развиване. Но в действителност в действителността, в която живеем в този момент,
липсват благоприятни условия за обмисляне на отдалечени събития ,
защото в световен проект има липса на вероятности и на резистентност ”, счита българският психолог и психиатър доктор Владимир Наков. Вината за това не е само в присъщите възрастови особености, а и в културния и политическия подтекст, в който живеем.
„ Днешната обстановка припомня края на 60-те години на предишния век, когато също има опит за гражданска война в двете системи, които до тогава са осигурявали непоклатимост – капитализма и социализма. Днес тази сигурност още веднъж се разклаща, само че този път е обагрена с още по-черни краски ”, уверен е Наков.
Изискванията на модерния свят ни насаждат, че
би трябвало да сме оптимално сполучливи
във всяка сфера от живота си – и то незабавно. Проучване на уеб страницата Gumtree.com демонстрира, че 86% от младежите се усещат притиснати да имат сполучливи интимни връзки, финансова непоклатимост и добра работа, преди да са навършили 30. Този стандарт се поддържа както от фамилната среда и приятелите, по този начин и от образците за съвършен живот, за триумф и неуспех, с които ни заливат филмите, книгите и известната просвета.
