Да си губиш времето е едно, но да заплашваш сигурността

Да си губиш времето е едно, само че да заплашваш сигурността на цялостен континент, до момента в който си губиш времето, е към този момент нещо напълно друго. 

Не можем да чакаме каквато и да било демонстрация на здрав разсъдък от страна на Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския, тъй като това значи да чакаме разсъдък от зе*** с вратовръзка. 

Но очевидно – по този начин се оказа – не можем да я чакаме и от обкръжението му; той просто се е обкръжил с йес-мени (такива, които единствено споделят на шефа си yes за всичко – путински модел). 

Неедин международен водач предизвести, че путин се готви за още експанзия, откакто Тръмп му развърже ръцете. Именно… Не, няма да има „ мир “ (каквато версия ни пробутват нефелните йес-мени от републиканската партия и кремълските основатели на паралелни реалности), а ще има набези над балтийски страни, над източноевропейски страни… такива, които путин желае да си върне в московска орбита; такива, за които счита, че му принадлежат, тъй като в миналото си били съветски спътници. Веднъж било ли е съветско, кремъл си го показва вечно съветско. 

България и Румъния са измежду тези цели, да. 

И даже няма потребност да се връщаме чак до Бисмарк и неговото време, когато той е схванал, че „ Договор с Русия не коства и хартията на която е написан “ … не. Няма потребност. Можем единствено да погледнем последните 30 години. Бившият украински външен министър Дмитро Кулеба написа още през ноември 2023 година един лист с „ контракти “, които русия е подписала, а след това пренебрегнала и потъпкала. 

Какво ще ги спре да обещаят, но доста да обещаят, че „ повече няма да вършат по този начин “, а през това време в действителност да се приготвят за новата инвазия – в Балтика или в Румъния, или в България?

Лудост е да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж по един и същи метод и да очакваш разнообразни резултати. Всеки път русия нарушава договорите си с цивилизования свят. И все пак цивилизованият свят продължава да си мисли, че – видиш ли – тъкмо, но баш в този момент е моментът, в който нещата някак си ще са разнообразни. Мхм… баш по този начин ще стане. 

Както виждате – Съединени американски щати се отдръпват от ролята си на осигуряващи сигурност на Европа. НАТО, на процедура, към този момент не съществува във типа си, в който го познавахме до момента – Тръмп го изкорми. 

Какво ще попречи на путин да стартира война и с някоя по-малка НАТОвска страна? И без това хибридната му война е в ход, за какво да не я направи същинска? Нали Съединени американски щати – в лицето на Тръмп – му дадоха зелена светлина… 

Докато Съединените щати обмислят договаряния с русия, е НАЛОЖИТЕЛНО да се прегледа историческият подтекст на сходни задължения. 

През последните три десетилетия русия поредно показва модел на подписване на съглашения, единствено с цел да ги наруши след това и да подкопае още интернационалното доверие и непоклатимост.

1. Будапещенският меморандум (1994 г.): В това съглашение русия даде обещание да „ почита независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна “ и да „ се въздържа от опасност или потребление на мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на Украйна “. Въпреки тези уверения, русия анексира Крим през 2014 година, жестоко нарушавайки изискванията на меморандума.

2. Договор за другарство сред Украйна и русия (1997 г.): Този контракт задължаваше русия да „ почита териториалната целокупност на Украйна “ и потвърждаваше „ неприкосновеността на границите “ сред двете страни. Въпреки това, военните интервенции в източните райони на Украйна през 2014 година жестоко нарушиха тези задължения.

3. Истанбулската среща на ОССЕ (1999 г.): русия се съгласи да изтегли своите военни сили от Приднестровието в Молдова и от Грузия до края на 2002 година До през днешния ден тези изтегляния не са изцяло осъществени, което демонстрира неуважение към интернационалните отговорности.

4. Споразумението за преустановяване на огъня с Грузия (2008 г.): След спора в Южна Осетия русия се съгласи на помирение, което изискваше нейните сили да се изтеглят до позициите, които са заемали преди началото на военните дейности. В несъгласие с това съглашение съветските войски резервираха наличието си в района, затвърждавайки окупацията си.

5. „ Зеленият кулоар “ при Иловайск (август 2014 г.): По време на спора в Източна Украйна съветските сили дадоха обещание безвредно евакуиране на обкръжените украински войски в Иловайск. Вместо това, до момента в който украинските бойци се оттегляха, те попаднаха в засада, вследствие на което починаха 366 военнослужещи. Това изменничество е следващ образец за потреблението на машинация от страна на русия във военни дейности.

6. Минските съглашения (2014 и 2015 г.): Създадени за да спрат войната в Донбас, тези съглашения доведоха до над 200 кръга от договаряния и 20 опита за преустановяване на огъня. Всеки опит за помирение бе неотложно нарушен от подкрепяните от русия сили, което в последна сметка докара до пълномащабното навлизане в Украйна през февруари 2022 година

7. Черноморската зърнена самодейност (2022 г.): русия се ангажира да обезпечи безвреден експорт на украинско зърно през Черно море. Въпреки това тя блокира осъществяването на самодейността в продължение на месеци и в последна сметка се отдръпна едностранно, задълбочавайки световната продоволствена рецесия.

Повече от явно е, че русия взе участие в договаряния, просто с цел да печели време, да понижава интернационалния напън или да реализира тактически преимущества (събира сили). За да се отметне след това от уговорките си. 

Както някогашният украински външен министър Дмитро Кулеба вярно съобщи: „ Путин е просто един елементарен измамник, който даде обещание на интернационалните водачи да не атакува Украйна единствено няколко дни преди да нахлуе през февруари 2022 година “ 

Да… помните ли, че и до последно повтаряха, че единствено вманиачен би помислил, че те биха нападнали Украйна. И през това време разполагаха войски на границата. 

Тогава единствено американските служби бяха сигурни, че война ще има. Европейците… оптимисти – те не имаха вяра. Само дето в този момент американците май-май… не са на страната на Европа към този момент. 

___________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.