Да си будител е първо, висока отговорност, второ, е трудно

Да си будител е първо, висока отговорност, второ, е мъчно – желае се кураж, подвиг, гръбнак изправен. Тъй като уви, последните години донесоха освен обществен разпад и отчаяние на по-широките публични пластове, само че и незаинтересованост, отчаяние и боязън у част от създателите, които би трябвало да бъдат будители. Това сподели за аудиокаста " Това е България " на " Фокус " Иван Гранитски, притежател на издателство “Захарий Стоянов ", основен редактор на списание “Везни " и член-кореспондент на Българска академия на науките.

" Защото първо ги опълчиха преди 30 години политиците, разделиха ги на леви-десни, сини-червени, пембени, след това ги хвърлиха в ъгъла като последна дупка на кавала, унизиха ги, по този начин си каже направиха ги небогати, и по тоя метод подвластни, и доста дребна част не престават да имат мощен темперамент, гръбнак. Не е елементарно да живеят тези хора, някои от тях мъчно живеят и чисто битово, от създателите имам поради. И несъмнено, държавниците, псевдополитиците нехаят. Не знам дали въобще те даже да са родени в селата в своите изборни региони, като станат депутати дали отиват да видят какво е дереджето в България ", сподели още той и посочи, че пътува доста и е наясно, че не става дума единствено за отвратителни пътища, а и за една всеобща съсипия.

" Загиват всеки ден по няколко села - български, читалища, които са строени преди 150 години и са прелестни здания, са в руини, не всички, само че забележителна част. Селските учебни заведения са закрити, в някои села няма пощи, няма детски градини, няма учебно заведение или то е затворено, буренясало и е запуснато всичко. Това съгласно мен би трябвало да стресне нашето общество, освен така наречен " политици “. По тази причина ни трябват нови будители, ново Възраждане, което ще стане мъчно, тъй като провалите са съгласно мен доста тежки и доста мъчно преодолими, изключително в областта на образованието. Айде, нови учебни заведения може да се построят, да се възстановят читалища, само че провалите в образованието ще трябват 20-25 години, едно ново потомство, с цел да бъдат преодолени. Това е доста мъчно. Давам ви тук един фрапантен образец, който и във вашите излъчвания сте го споменавали: последните години има доста злокобни статистики, че над 45% от завършващи приблизително обучение българчета са функционално необразовани. Те не четат книги, не могат да схванат връзката сред думите. Думите са живи същества, езикът е живо създание – те се обичат или не се обичат. Трябва да ги знаеш, би трябвало да си служиш с тоя заветен български език. Нашите младежи, за които приказваме, съвсем 50% – това е просто ужасяващо, не мога да четат, сричат. Какво би трябвало повече да се случи, с цел да се стреснем като общество? ", попита Гранитски.

От какво събуждане се нуждаем?

" Трябва едно разклащане, като земетресение от девета степен по скалата на Рихтер. Дано да не е обвързвано с огромни жертви и ограничения, само че ясно е, че без разтърсване не може да мине. Между другото това е също една от аргументите за цялостната незаинтересованост при изборите. Виждате на последните избори по-малко от 40% гласоподават, освен това за локални избори, а като дойдат парламентарните, които явно ще дойдат напълно скоро предварителни следващи, аз мисля, че и 30% няма да гласоподават. Т.е. става дума за към този момент по този начин да се каже - поглъщане на нашето общество в бездната на лотофагията, на отчаянието, на зомбирането, което може би е и задачата на някой външни могъщи сили и структури. Защото на тях им е нужно да има един неук народ, изпълнителен, пушечно месо, не дай Боже, в случай че се наложи да отива на война. И изобщо по този начин мрачни размисли, само че дали би трябвало да ги споделяме таман на 1 ноември, Деня на Будителите. Може би не би трябвало по този начин да свършва нашият диалог, само че въпреки всичко това са обстоятелствата, уви ", отговори той.

Цоня СЪБЧЕВА