Да се замрази повишението на минималната работна заплата за догодина.

Да се замрази покачването на минималната работна заплата за следващата година. С това предложение излязоха представители на работодателите. В студиото на " Здравей, България " скокът във възнагражденията разясняват ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и икономистът от КНСБ Любослав Костов.

" За нас това е икономическата логичност. Ние не желаеме заплатата да замръзне, желаеме хората да получават повече. Ръстът обаче, който беше изработен за тази година, към 10%, беше сбъднат при прогноза, че ще имаме над 3-процентен растеж на Брутният вътрешен продукт за 2020 година Вече е регистриран спад за второто тримесечие от 8,5% по отношение на същия интервал за предходната година. Според Европейската комисия прогнозата за цялата е за спад от 7,1%. Нещо повече, Европейска комисия счита, че следващата година европейската стопанска система, включително и българската няма да се възвърне изцяло. През 2020 година ще слезем на равнището на 2018 – 2017 година като Брутният вътрешен продукт и продажби на фирмите ", изясни Велев.

Той разяснява и до каква степен повишението с 40 лв. на заплатите би се оказало проблем за работодателите. " Когато има рецесия и растеж на безработицата, рационалното деяние е да не се усилват административни прагове, минимални работни заплати, с цел да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните служащи ", сподели още Велев. 

Председателят на АИКБ посочи, че сега се следи растеж на междинната работна заплата. " Той е безусловно машинален, тъй като при рецесия се редуцират на първо време нискоквалифицираните служащи и тези с неприятни трудови привички ", добави Велев.

" Работната заплата би трябвало да се създава. Ако тя не доближава, това, което е направено, би трябвало да се прибавя по различен метод. Но не и от тези, които работят по-добре и повече и давайки на тези, които работят по-малко и неприятно ", сподели още Велев.  

Според Любослав Костов от КНСБ  при рецесия трудът е най-ощетеният. " Ако би трябвало да орязваме някакви разноски, то постоянно са тези за труд. Три са факторите, които не допускат такова деяние. На първо място е политическият – това нещо е заложено в управническата стратегия на държавното управление сега. Предвиден от 1 януари е растеж на минималната работна заплата. Тя към момента се ръководи административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват ", счита той. 

" Не мога да схвана в миг, в който новият ръководител на Европейска комисия приказва за методология за правене на обща европейска минимална работна заплата, ние приказваме за заледяване на нашата, в случай, че дебатът би трябвало да е тъкмо противоположният ", счита икономистът.

На база статистика Велев изясни, че в страната има спад на продуктивността. " Намаляването на един ангажиран е с 5,6%. Въпреки огромното понижаване на заетите, би трябвало продуктивността да пораства, а става противоположното. Въпреки намаляването на продуктивността имаме растеж на заплатите, което идва от внезапното стесняване на вложенията, което е неприятно ", добави той.

Председателят на АИКБ прикани да се спре робуването на опълчванията сред работодатели и синдикати. " Нека погледнем числата. Никой не желае в България да има ниски заплати. Просто това са опциите на стопанската система ", счита Велев.

" Ако бизнесът е в усложнение, мисля че страната би трябвало да се намеси с по-активна държавна политика, изключително в изискванията на криза ", разяснява Костов.

Костов предвижда, че при започване на идната година икономическият резултат от рецесията ще се усети в цялостно измерение. " Предстои ни тежка зима ", показа той.

" В стопанската система и промишлеността, считам че най-тежките месеци минаха. В обществените финанси – предстоят ", е мнението на Велев.