Да се закрият още две военни съдилища, а в слабо

Да се закрият още две военни съдилища, а в едва натоварените районни съдилища да правораздава единствено един магистрат. Тези две оферти изложи през днешния ден в Народното събрание ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов при показване на годишния отчет за активността на съдилищата за 2018 година. Той беше признат със 122 гласа „ за “, без нито един срещу и въздържал се.
Темата за неравномерната натовареност в правосъдната система и промяната на правосъдната карта се промъкна още при започване на дебатите при разискване на годишния отчет за работата на Висшия правосъден съвет (ВСС).
Пенчо Милков от Българска социалистическа партия съобщи, че този въпрос е обиден във всички отчети и Висш съдебен съвет би трябвало да регламентира отмерено натоварване на магистратите, да го следи и да реагира при потребност. Той напомни, че Народното събрание промени разнообразни закони, с което промени подсъдността по някои типове каузи, с цел да се облекчи ситуацията в Софийския градски съд.
„ Но несъмнено има нужда от реорганизиране на органите на правосъдната власт и това е видно от ограниченията, които държавното обвиняване предприе със закриването на 11 районни прокуратури. Явно придвижването е в тази посока “, сподели Милков и предложи интензивно да се работи в тази тенденция, имайки поради и съдилищата.
Председателят на Върховен касационен съд отговори, че моделът, общопризнат от държавното обвиняване, не може да се приложи във връзка с съдилищата, тъй като те преглеждат и цивилен, и търговски каузи. А наклонността е за увеличение на броя на комерсиалните.
Той цитира данните за натовареността за 2018 година, съгласно които към 30 районни съдилища са извънредно едва натоварени, а там работят най-малко по двама съдии . И се обърна към депутатите с концепцията в тези съдилища да остане единствено един арбитър като ръководителят на съответния областен или апелативен съд има опция за бърза реакция по неговото краткотрайно заменяне при неявяване.
Панов разясни, че главният мотив против тази негова концепция би бил, че по този метод няма да има опция за съблюдаване на инцидентното систематизиране на делата. Но добави, че и сега в Ардино и в Трън, а и на други места, от години правораздава по един арбитър и това не е провокирало проблем измежду страните.
„ Ако се осъществя тази концепция съдът и страната няма да абдикират от обитаемото място. Мярката за закриване на съдилища е доста непопулярна и ще има реакции от локалната власт. Няма да се стигне до това, в случай че има един арбитър и непрекъснатото наличие на магистрат бъде обезпечено с вероятната реакция от ръководителя на областен или апелативен съд. За това ще има потребност от законодателно изменение “, разяснява Панов.
Другото му предложение е да се редуцира броят на първоинстанционните военни съдилища и от три, да остане единствено един. Панов още веднъж се базира на статистиката, съгласно която приблизително на година един боен арбитър преглежда към 3.20 каузи, като в софийския боен съд един магистрат на година гледа две каузи от общ темперамент. По думите му, в „ дребна България и при дребен брой военнослужещи “ един първоинстанционен боен съд и един апелативен са задоволителни.
Иначе, той за следващ път сложи въпроса за неналичието на достоверно пояснение на законодателните промени по отношение на момента на издание на окончателните правосъдни актове. Председателят на Върховен касационен съд напомни, че през есента на предходната година депутати са споделили, че пояснение няма да има, а ще има промени в нормативната уредба, само че това още не е реалност.
Панов се спря и на реакциите в Народното събрание след две тълкувателни решения на Върховния касационен съд.
Първото е на трите колегии на Върховен касационен съд и е за разширението на кръга от лица, които могат да претендират за компенсации при гибел на непосредствен. А второто тълкувателното решение е на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, с което беше признато, че прекратяването на наказателното произвеждане е безспорна процесуална спънка пред делото за конфискация на имуществото. След постановяването и на двете, Народното събрание незабавно одобри промени в закона.
Панов още веднъж ги отбрани като сподели, че първото е било в полза на обществото и е предизвикано от променените публични връзки през последните години. Що се отнася до конфискацията, то той за следващ път изрази учудването си от бързата реакция на Народното събрание.
Единственият народен представител, който взе отношение по отчета за активността на съдилищата, беше Павел Шопов от „ Атака “. Той сподели на Панов, че всеки би трябвало да си знае мястото, че би трябвало да взема решение съответни проблеми, че няма право на мнение и би трябвало да се грижи за чистотата на Съдебната палата и за чистачките.
„ Да си арбитър е да се произнесеш по съответен проблем и нямаш право на мнение, на изявленията, да излизаш и протестираш, да организираш знайни и незнайни люде. Всеки член на Висш съдебен съвет да приказва пред Висш съдебен съвет, а не в обществото като магистрат или експерт, тъй като Висш съдебен съвет работи като групово тяло. Никой няма право да си приписва пълномощия, които са по-големи от дадените му в Конституцията и законите и никой не може да се назовава първи, втори, трети ", съобщи той, представен от lex.bg
" Двете тълкувателни решения са постановени от съдии от Върховен касационен съд и те нямат право на коментар, мнение или пък да изричат рекомендации към народните представители. Председателят на Върховен касационен съд се грижи за постройката, за чистотата, за чистачките, а членовете на Върховен касационен съд постановяват решения и гледат проблем и всички знаем какви функционалности имат те “, сподели Шопов.
Лозан Панов му отговори, че е пристигнал в Народното събрание да приказват по съществени тематики, а не просто официално да изнесе отчета. „ Няма за какво някой да се плаши от полемика, това е прийом за замяна на отзиви. Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основният прокурор са обществени персони и като такива те могат да изричат отзиви, да дават изявленията, изключително когато се атакуват съдии и се употребява тирада, която е нападателна по отношение на магистратите.
Но да се упреква Върховен касационен съд, че добавя закона и трансформира стандарти, които били доста положителни, не мога да приема и ще пазя сътрудниците, които не са позволили нарушавания в своята работа “, сподели Панов. Последва и гласуването на отчета.
Преди това със 121 гласа „ за “ и един „ въздържал се “ депутатите одобриха отчета на Висш съдебен съвет, а със 118 гласа „ за “ и един „ срещу “ беше подсилен и отчетът на Инспектората към съвета.
Без спор и въпроси бе изслушан и отчетът за активността на административните съдилища, показан от ръководителя на Върховен административен съд Георги Чолаков. Той бе къс – разясни, че фактически има неравномерна натовареност, само че управлението на Върховен административен съд подхваща ограничения за това. Изтъкна, че във Върховен административен съд са прегледани двойно повече каузи от Върховен касационен съд при по-малък цифров състав.
Призна, че Върховният административен съд е дебитор във връзка с тълкувателната активност, само че това ще се промени, тъй като се чака да бъдат формирани тълкувателни каузи по всички закони, с които подсъдността по някои типове каузи бе лимитирана до една инстанция.
Докладът бе подсилен от 83 народни представители, нямаше нито един срещу и въздържал се.
Филип Попов от Българска социалистическа партия посочи, че правосъдната власт работи под тежък дефицит на фрагменти, финанси и пространства. И предложи част от промяната да се концентрира към несъответствието на натовареността на съдилищата, бързината и качеството на процеса.
„ По-тежък проблем е неналичието на движимости лица и правосъдни заседатели. Достъпът до правораздаването, изключително по гражданските каузи, е възпрепятстван поради по-високите такси за движимости лица, юристи и така нататък Те не че са по-високи, само че стандартът на живот в България е по-нисък.
Това зависи от законодателната и изпълнителната власт. Ниска начетеност, беднотия демографски проблеми – за това съдът и прокуратурата нямат виновност, а политиците, които следва да обезпечат по-добър стандарт за живот “, сподели още Попов.