Предлагат и у нас данък върху подсладените напитки
Да се вкара налог върху подсладените безалкохолни питиета в България, като част от ограниченията по предварителната защита на незаразните болести измежду популацията.
За това упорстват специалистите от Health Metrics - компания, която събира, проучва и показва здравна, обществена и икономическа информация, целяща да обезпечи качествени данни за по-добри здравни политики и решения в страната.
Подобен налог към този момент е въведен в редица страни в света.
В Европейския съюз (ЕС) няма един уеднаквен налог - всяка страна ползва лична ставка и обсег. Някои страни таксуват единствено в случай че захарното наличие надвишава избран предел. Други имат степенувани ставки съгласно наличието на захар. Трети употребяват закрепени суми за литър, а четвърти ползват комбинирани модели на облагане.
Снимки: Health Metrics
В множеството случаи данъчните ставки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което в допълнение подтиква прекосяването към артикули с по-ниско наличие на захар.
" Въвеждането на налог върху подсладените безалкохолни питиета в България може да се преглежда като част от цялостна тактика за предварителна защита на хроничните болести. Ключово изискване за задачата, обаче, е приходите от този налог да бъдат целево вложени в стратегии за детско и учебно здраве, поощряване на здравословното хранене, както и в предварителна защита и просветителни акции. Не бива да преглеждаме този налог като наказателна мярка, а като нужен инструмент на публичното опазване на здравето и сигнал, че страната слага здравето на децата и бъдещите генерации в центъра на своите политики ", разяснява здравният икономист Аркади Шарков.
Редовният банкет на подсладени питиета (вкл. подсладени газирани и негазирани питиета, плодови питиета, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни питиета, овкусено мляко и др.) е обвързвана с по-висок риск от затлъстяване, диабет вид 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови болести, дентални и други здравословни проблеми.
Предложението на специалистите на Health Metrics е на база разбора на редица данни, отчети, рекомендации и политики на световно равнище.
Така да вземем за пример, съгласно Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в Европейския район се дължат на хронични незаразни заболявания, като нездравословното хранене e измежду водещите предотвратими рискови фактори, a нарасналата консумация на свободни захари е измежду главните аргументи за нарасналите равнища на затлъстяване както измежду възрастните, по този начин и измежду подрастващите.
България е изправена пред съществени провокации, свързани с детското затлъстяване, диабета и други хронични болести, директно повлияни от несъразмерната консумация на модифицирани храни, захар и в частност подсладени безалкохолни питиета.
Според UNICEF (септември 2025 г.) България е измежду страните с най-високи равнища на затлъстяване при децата в Европа, като съвсем едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Данни от извършено в интервала 2022-2024 година изследване в границите на Европейската самодейност на СЗО за наблюдаване на затлъстяването при деца (COSI) демонстрират, че 17,8% от децата на възраст 6-9 година в България употребяват безалкохолни питиета по-често от три пъти седмично.
По данни на Националния статистически институт потреблението на газирани питиета приблизително на разположение от домакинство се е нараснало от 29 литра през 2020 година до 37,9 литра през 2024 година, което демонстрира устойчива наклонност на възходяща консумация.
За това упорстват специалистите от Health Metrics - компания, която събира, проучва и показва здравна, обществена и икономическа информация, целяща да обезпечи качествени данни за по-добри здравни политики и решения в страната.
Подобен налог към този момент е въведен в редица страни в света.
В Европейския съюз (ЕС) няма един уеднаквен налог - всяка страна ползва лична ставка и обсег. Някои страни таксуват единствено в случай че захарното наличие надвишава избран предел. Други имат степенувани ставки съгласно наличието на захар. Трети употребяват закрепени суми за литър, а четвърти ползват комбинирани модели на облагане.
Снимки: Health Metrics
В множеството случаи данъчните ставки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което в допълнение подтиква прекосяването към артикули с по-ниско наличие на захар.
" Въвеждането на налог върху подсладените безалкохолни питиета в България може да се преглежда като част от цялостна тактика за предварителна защита на хроничните болести. Ключово изискване за задачата, обаче, е приходите от този налог да бъдат целево вложени в стратегии за детско и учебно здраве, поощряване на здравословното хранене, както и в предварителна защита и просветителни акции. Не бива да преглеждаме този налог като наказателна мярка, а като нужен инструмент на публичното опазване на здравето и сигнал, че страната слага здравето на децата и бъдещите генерации в центъра на своите политики ", разяснява здравният икономист Аркади Шарков.
Редовният банкет на подсладени питиета (вкл. подсладени газирани и негазирани питиета, плодови питиета, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни питиета, овкусено мляко и др.) е обвързвана с по-висок риск от затлъстяване, диабет вид 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови болести, дентални и други здравословни проблеми.
Предложението на специалистите на Health Metrics е на база разбора на редица данни, отчети, рекомендации и политики на световно равнище.
Така да вземем за пример, съгласно Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в Европейския район се дължат на хронични незаразни заболявания, като нездравословното хранене e измежду водещите предотвратими рискови фактори, a нарасналата консумация на свободни захари е измежду главните аргументи за нарасналите равнища на затлъстяване както измежду възрастните, по този начин и измежду подрастващите.
България е изправена пред съществени провокации, свързани с детското затлъстяване, диабета и други хронични болести, директно повлияни от несъразмерната консумация на модифицирани храни, захар и в частност подсладени безалкохолни питиета.
Според UNICEF (септември 2025 г.) България е измежду страните с най-високи равнища на затлъстяване при децата в Европа, като съвсем едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Данни от извършено в интервала 2022-2024 година изследване в границите на Европейската самодейност на СЗО за наблюдаване на затлъстяването при деца (COSI) демонстрират, че 17,8% от децата на възраст 6-9 година в България употребяват безалкохолни питиета по-често от три пъти седмично.
По данни на Националния статистически институт потреблението на газирани питиета приблизително на разположение от домакинство се е нараснало от 29 литра през 2020 година до 37,9 литра през 2024 година, което демонстрира устойчива наклонност на възходяща консумация.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ