Да се твърди, че Джордж Сорос е станал милиардер за

Да се твърди, че Джордж Сорос е станал милиардер за един ден, е прекомерно пресилено – начинанието му е лишило единствено няколко часа. Светът знае и още помни този незабравим за планетарните финансови спекуланти ден – 16 септември 1992 година или „ Черната сряда “ за Банката на Англия, т.е. Централната банка на Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия.

Малцина обаче знаят, че Джордж Сорос е изгубил същите пари, отново 1 милиарда $, от Доналд Тръмп през 2016 година, долу горе за времето, през което ги е спечелил 24 години по-рано.

Но да караме поред, доверявайки се на разбора на двете събития на младия публицист от парижкия в. „ Льо Фигаро “ – Пол Сюджи. Едва навършил 62 години, унгарският заточеник с еврейски корени, който е учил стопанска система в Лондон, финансирайки образованието си с работа като избавител по плажовете на Албиона през лятото и амбулантен търговец през зимата, просто залага на банкрута на националната парична институция на Острова.

Сорос прозира огромната спекулация в заформящите се след Втората международна война интернационалните финансови пазари някъде през 1950 година, когато записва в Ню Йорк дребна брокерска компания. Постепенно прави име на движимост в занаята, натрупа пари търгувайки с петролни акции, а по-късно залагайки на придобиване и сливания на позакъсали, само че другояче с вероятност да проработят добре с подобаващ мениджмънт индустриални предприятия.

А медиите по света го назовават „ Човекът, който разруши банката на Англия “ и той вписва със златни букви името си в букварите по финансови спекулации вечерта на упоменатия 16-ти септември 1992 година

Виждайки отслабването на валутата си по отношение на тогавашната немската марка, сутринта на този ден Банката на Англия реагира, като за стабилизиране на родните пари стартира всеобщо да изкупува английски лири, които са доста надценени спрямо действителната икономическа обстановка на Обединеното кралство.

За тази, последната детайлност, си дава сметка Сорос, схваща изгодите, които може да извлече от нея и основаният от него капиталов „ хедж “ фонд “Quantum ” залага против паунда, привличайки в схемата още мощни фондове и даже най-големите американски банки „ JP Morgan “, „ Bank of America “ и други

„ къса продажба “

Събират дружно към 10 милиарда английски лири и реализират така наречен къса продажба – „ Quantum ” незабавно продава паундите против марки и френски франкове с вярата, че британската валута ще се обезцени и когато няколко часа по-късно това се случва, ги изкупува назад, прибирайки разликата на стойност 1,1 милиарда $, породена от обезценяването.

Банката на Англия, която не е планувала „ офанзивата “, няма различен избор с изключение на да разгласи нещо като банкрут, изразяващ се в оповестените в 19 часа на „ оня ден “ от министъра на финансите на Обединеното кралство понижаване на лихвените проценти и изтеглянето на паунда от Европейската парична система.

Девалвация

Избухва интернационална рецесия, като пет други европейски централни банки са принудени да девалвират валутите си, а Джордж Сорос става милиардер. Финансовият му триумф го прави по-уважаван, а може би и по-страховит, в сравнение с доста държавни глави, като въздействието му в икономическите среди надминава това на множеството национални водачи от това време.

Доказва го лекцията, която той изнася напролет на 1997 година в фамозния парижки университет „ Ла Сорбона “.

Да приказват за стопанска система там са поканени тогавашния президент и тогавашния министър председател на Франция – Жак Ширак и Едуар Баладюр, само че тяхното наличие изобщо не буди интерес. А като същинска рок-звезда е посрещнат Сорос, като поради него уредниците съкратяват до най-малко времето на останалите участници във форума. Но видиш ли ти, неудовлетворен от това, че е провокирал поредност от национални парични рецесии, внезапно Джордж Сорос се показва за модернизатор на капитализма, който счита за отслабен от „ пазарния фундаментализъм “. Говори за него и го осъжда в края на предишния век в публикация, в която подлага на критика остро несъразмерното доверие на икономическите играчи в саморегулиращите се механизми на пазарите. Осъжда и така наречен дерегулация на пазарите и финансите, сторена от Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, без която, парадоксално, Сорос не би натрупал милиардерското си положение.

Но както написа Пол Сюджи,

милиардерът не е чужд за парадоксите и несъгласията – до момента в който неговото прословуто „ Отворено общество “ субсидира неправителствената организация „ Трансперънси интернешънъл “, подхванала акции против данъчните убежища, в това време Сорос е притаил облагите си в две от тях – Каймановите острови и остров Кюрасао! Сякаш посредством филантропия той се стреми да се амнистира за съучастието си в отричана от него като порочна стопанска система, която го е направила толкоз богат – акцентира 29 годишното свежо перо на „ Льо Фигаро “.

Но съгласно Пол Сюджи сигурно Джордж Сорос не съумява да се трансформира в огромния интелектуалец и авторитетен политик в сянка – самопризнания, към които постоянно се е стремял. Защото се оказва, че основаните общо взето на обществен маркетинг и пазарен инстинкт финансови умения, не могат да имат огромен триумф в публичния и политическия живот, за налагането в който е нужно друго – харизма, ясна визия, увереност, неприкритост, такт и така нататък

Така да вземем за пример

в края на предишното хилядолетие някои социологически изследвания демонстрират, че в 80 до 90 % от случаите при президентски избор е определен оня претендент, който е събрал най-вече пари за акцията си. И Джордж Сорос прегръща това умозаключение, като стартира сляпо да влага огромна част от голямото си персонално положение в поддръжка на Демократическата партия и по-специално на претендентите й за президенти.

Първи през 2004 година е Джон Кери, за който спекулантът-филантроп похарчва нахалос голямата за тогава сума от 12 млн. $, защото е определен републиканецът Джордж Буш. После има прочут триумф с Барак Обама, само че макар вложените доста милиони, се проваля с гръм и тропот през 2016 година с Хилъри Клинтън и през 2024 година с Камала Харис, все против Доналд Тръмп, изръсил се много по-малко от съперничките си.

В интерес на истината, Джордж Сорос е най-яростният конкурент на Тръмп от началото на политическата му случка.

Поканен на форума в Давос в навечерието на първото встъпване в служба на американския президент през януари 2017 година, Сорос го назовава „ чирак-диктатор “, чийто мандат ще се „ провали “ поради „ спорните му хрумвания “. По това време към този момент се приказва за това по какъв начин пазарите ще реагират доста отрицателно на очертаващата се възможна комерсиална война с Китай и съчетавайки спекулативната си тръпка с някакво безпричинно предчувствие за неуспех, Сорос залага ужасно доста пари в неуспеха на Тръмп.

По-специално той е уверен в срутва на американските акции на тържищата след избирането му, неговият хедж-фонд стартира серия от „ къси сделки “ и съгласно в. „ Wall Street Journal “ тази пагубна концепция му коства към милиард $ загуби. Просто тъй като американските фондови пазари освен не се срутват след възкачването на неговия зложелател на президентския пост, само че даже са въодушевени. Ами спадовете в секторите, „ застрашени “ от протекционизъм като тежката промишленост и автомобилостроенето, бързо са обезщетени от оповестените от Тръмп политики на дерегулация и поддръжка на растежа, а показателят „ Dow Jones “ скача нагоре още в деня след изборите.

Политически надвит, Сорос е стопански опроверган,

а кесията му олеква със извоювания в миналото от Англия милиард $. Защото Джордж Сорос не вижда, че разпоредбите на играта са се трансформирали, че Доналд Тръмп е занаятчия – предприемач, решил да сложи националната власт назад в центъра на ръководството на стопанската система, възвръщайки контрола върху нея, дълго време оставен на спекулантите и пазарите. Което съгласно Пол Сюджи в края на краищата значи, че през цялото време Сорос не е бил нищо повече от добър участник в много комплицирана игра на зарове.

А в поддръжка на тезата си за тази дребнавост журналистът от „ Льо Фигаро “ цитира самия Сорос, който преди 30 година в изявление за конкурентния в. „ Льо Монд “ отхвърля да предскаже бъдещето на $ с думите: „ Никога не приказвам за това и нормално настоявам, че го върша, тъй като думите ми биха имали прекомерно огромно въздействие върху пазарите. Но истината е, че нищо не знам! “

Автор: Румен Михайлов за в.Труд