Финансов фитнес
Да се справяш с финансовата страна на живота е същото като да се жонглираш с всички други неща в живота, само че има една основна разлика. Тя е, че с изключение на схващане, дисциплинираност и воля, би трябвало и система. Това е един от дребното аспекти на съществуването, при който многоуважаваната система “Нямам система ” не работи изобщо.
Покрай тази рецесия, огромни, от време на време плашещи, числа, катострофични предсказания и многобуквени борсови показатели закръжаха все по-близо към нас. Ако не си експерт е мъчно да се съсредоточиш върху огромната картинка и да прецениш следствията за себе си. Наистина огромните числа имат значение, само че сигурността ни доста повече зависи от дребните решения за персоналните си средства, които всекидневно взимаме.
Жонглирането с приходите и разноските не е елементарно, само че дава изясненост. Правенето на бюджет може да бъде даже прелестно, а най-хубав е резултатът – от кое място идват и къде отлитат парите. Това е значима информация, тъй като доста оказва помощ, когато решим да сложим ред в касичката и най-много в чупенето й.
И най-дългият път стартира с първата стъпка
На пръв взор нерешимото финансово безпокойствие, с което ни следва да се оправим, стартира от едно – от най-малката стъпка. С нея се дефинират целите на персоналния бюджет - погашение на заем, икономисване за образование/пенсия/здраве, разплащане на натрупали се сметки, отмора в чужбина, описът може да продължи до безспир.
След като сме определили задачите си е доста по-лесно да преценим какво ще ни коства да ги осъществим и какъв брой време ще ни отнеме.
Много е значимо и да си слагаме цели, които можем да реализираме. Фокусът би трябвало да е ориентиран към това, което е по силите ни. Ако си слагаме сложни за осъществяване задаи, няма да реализираме нищо с изключение на отчаяние. Невъзможно е да се погаси дълг от 1000 лв. да вземем за пример единствено за един месец, в случай че не изникне някакъв ексклузивен приход. Съвсем друго е чувството в случай че „ накъсаме “ тези пари на вноски за шест или 10 месеца – тогава задачата ще е постижима, а мотивацията по-голяма.
Разделяй и владей
Една от хитринките в планирането и разпределянето на приходите и разноските е разделянето на по-големи интервали – от шестмесечни до дву- и повече годишни. Това е от изключително значение във връзка с спестяването или погасяването на дълг.
Седмичните разноски естествено влизат с цялостна мощ в сметката, само че всичко, което остане може да бъде разпределено по разнообразни сметки. Освен това, когато се възнамерява за 12 месеца към този момент приказваме за напълно други суми и това работи ободрително и „ спестовно “.
5 хиляди може и да звучи доста, само че 50 лв. е задоволително, в случай че пък са доста, избираме тъкмо това, което е по силите ни да отделяме на месец и по този начин преценяме за какъв брой време ще съберем пари за ремонт да вземем за пример. Така с всеки минал месец ще се доближаваме до това, което желаеме да реализираме. Е, правилно е, че част от близките те гледат неразбиращо, когато кажеш, че сега не можеш да си позволиш нещо, само че след тъкмо шест месеца и половина ще го направиш. Това е по този начин, тъй като дълготрайните решения към момента не са навлезли напълно в нашето всекидневие, а даже да са, то за жалост са под формата на заеми.
Основите на положителното справяне с финансите са покриване на сметки, вложение, икономисване, пенсионно обезпечаване. Тук още веднъж поражда въпроса – „ Как да разпределя нещо, което нямам? “. Отговорът се крие в сумата. Колкото и дребни да наподобяват вноските, в случай че ги погледнете в 10 годишен период ще видите, че си коства. Ето елементарен образец по какъв начин дребните неща, уголемени във времето имат смисъл и стават значими: Ако всеки месец внасяте по 50 лв. за 10 години, при рента от 6 % ще имате 8 хиляди лв., а в случай че интервалът е 20 години, в края ще сте икономисали към 23 хиляди лв..
Колкото и отчайващо да наподобяват персоналните ни финанси всичко е поправимо и не трябва да затъваме в заеми или неприятни мисли, а просто да решим по какъв начин да се оправим. Спазването на финансова дисциплинираност може и да не е доста известно, само че въпреки всичко в случай че от това зависи осъществяването на задачите ни – за какво не?
Пътят към заема е посипан с положителни планове
Най-ужасното за всеки портфейл е кредитната система и лъжливото възприятие за задоволеност, което основава. Гледам на нея като точната диаметралност на спестяването плюс лихви. Неслучайно всички положителни финансови препоръки стартират с един – „ Отървете се от финансвите си отговорности, изчистете задълженията! “
Затова преди да си вземем нещо на заем да помисим по какъв начин да спестим и тогава да го вземем, тъй като желанията идват едно след друго и в никакъв случай нямат край. Чувството на незадоволеност се появява колкото повече се въвличаш в това пазаруване безкрай. Но да се обърнем към финансовата му страна – това са съразмерно растящи лихви и насъбрани задължения, които все по-трудно в следствие се почистват.
Всъщност приликата на персоналните финанси с фитнеса е не тъкмо в напрягането, а в нещо доста особено - фактът, че всички знаем какво е здравословни и вярно, само че все отлагаме тръгването по този път...
Покрай тази рецесия, огромни, от време на време плашещи, числа, катострофични предсказания и многобуквени борсови показатели закръжаха все по-близо към нас. Ако не си експерт е мъчно да се съсредоточиш върху огромната картинка и да прецениш следствията за себе си. Наистина огромните числа имат значение, само че сигурността ни доста повече зависи от дребните решения за персоналните си средства, които всекидневно взимаме.
Жонглирането с приходите и разноските не е елементарно, само че дава изясненост. Правенето на бюджет може да бъде даже прелестно, а най-хубав е резултатът – от кое място идват и къде отлитат парите. Това е значима информация, тъй като доста оказва помощ, когато решим да сложим ред в касичката и най-много в чупенето й.
И най-дългият път стартира с първата стъпка
На пръв взор нерешимото финансово безпокойствие, с което ни следва да се оправим, стартира от едно – от най-малката стъпка. С нея се дефинират целите на персоналния бюджет - погашение на заем, икономисване за образование/пенсия/здраве, разплащане на натрупали се сметки, отмора в чужбина, описът може да продължи до безспир.
След като сме определили задачите си е доста по-лесно да преценим какво ще ни коства да ги осъществим и какъв брой време ще ни отнеме.
Много е значимо и да си слагаме цели, които можем да реализираме. Фокусът би трябвало да е ориентиран към това, което е по силите ни. Ако си слагаме сложни за осъществяване задаи, няма да реализираме нищо с изключение на отчаяние. Невъзможно е да се погаси дълг от 1000 лв. да вземем за пример единствено за един месец, в случай че не изникне някакъв ексклузивен приход. Съвсем друго е чувството в случай че „ накъсаме “ тези пари на вноски за шест или 10 месеца – тогава задачата ще е постижима, а мотивацията по-голяма.
Разделяй и владей
Една от хитринките в планирането и разпределянето на приходите и разноските е разделянето на по-големи интервали – от шестмесечни до дву- и повече годишни. Това е от изключително значение във връзка с спестяването или погасяването на дълг.
Седмичните разноски естествено влизат с цялостна мощ в сметката, само че всичко, което остане може да бъде разпределено по разнообразни сметки. Освен това, когато се възнамерява за 12 месеца към този момент приказваме за напълно други суми и това работи ободрително и „ спестовно “.
5 хиляди може и да звучи доста, само че 50 лв. е задоволително, в случай че пък са доста, избираме тъкмо това, което е по силите ни да отделяме на месец и по този начин преценяме за какъв брой време ще съберем пари за ремонт да вземем за пример. Така с всеки минал месец ще се доближаваме до това, което желаеме да реализираме. Е, правилно е, че част от близките те гледат неразбиращо, когато кажеш, че сега не можеш да си позволиш нещо, само че след тъкмо шест месеца и половина ще го направиш. Това е по този начин, тъй като дълготрайните решения към момента не са навлезли напълно в нашето всекидневие, а даже да са, то за жалост са под формата на заеми.
Основите на положителното справяне с финансите са покриване на сметки, вложение, икономисване, пенсионно обезпечаване. Тук още веднъж поражда въпроса – „ Как да разпределя нещо, което нямам? “. Отговорът се крие в сумата. Колкото и дребни да наподобяват вноските, в случай че ги погледнете в 10 годишен период ще видите, че си коства. Ето елементарен образец по какъв начин дребните неща, уголемени във времето имат смисъл и стават значими: Ако всеки месец внасяте по 50 лв. за 10 години, при рента от 6 % ще имате 8 хиляди лв., а в случай че интервалът е 20 години, в края ще сте икономисали към 23 хиляди лв..
Колкото и отчайващо да наподобяват персоналните ни финанси всичко е поправимо и не трябва да затъваме в заеми или неприятни мисли, а просто да решим по какъв начин да се оправим. Спазването на финансова дисциплинираност може и да не е доста известно, само че въпреки всичко в случай че от това зависи осъществяването на задачите ни – за какво не?
Пътят към заема е посипан с положителни планове
Най-ужасното за всеки портфейл е кредитната система и лъжливото възприятие за задоволеност, което основава. Гледам на нея като точната диаметралност на спестяването плюс лихви. Неслучайно всички положителни финансови препоръки стартират с един – „ Отървете се от финансвите си отговорности, изчистете задълженията! “
Затова преди да си вземем нещо на заем да помисим по какъв начин да спестим и тогава да го вземем, тъй като желанията идват едно след друго и в никакъв случай нямат край. Чувството на незадоволеност се появява колкото повече се въвличаш в това пазаруване безкрай. Но да се обърнем към финансовата му страна – това са съразмерно растящи лихви и насъбрани задължения, които все по-трудно в следствие се почистват.
Всъщност приликата на персоналните финанси с фитнеса е не тъкмо в напрягането, а в нещо доста особено - фактът, че всички знаем какво е здравословни и вярно, само че все отлагаме тръгването по този път...
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ