Да се спасяваш детски животи и да вдъхваш надежда, там

Да се спасяваш детски животи и да вдъхваш вяра, там където чувството за нея е съвсем избледняло. С тази сложна, само че не и невъзможна задача, се е заела доктор Глория Карагьозова, която е избрала да бъде педиатър. Тя е специализант в Специализираната болница по детски заболявания „ Проф. Иван Митев “. Нейната история споделя Анелия Джамбазка.

 

„ Децата са доста чисти и откровени и когато видиш у тях признателност или каквато и да е страст, знаеш че е същинска. Някак това е доста вдъхновяващо за работата ти. Още повече доста от пациентите, по-големите от тях, споделят че биха се радвали да станат лекари като пораснат, и това е доста мотивиращо. Да знаеш, че в действителност си образец за подражателство. Някак си просто работата с деца е много удовлетворяваща “, споделя доктор Глория Карагьозова.

 
Аз съм доктор Глория Карагьозова. От Пловдив съм, само че от осем години към този момент пребивавам в София. На 26 години съм и съм специализант по педиатрия.
доктор Глория Карагьозова – специализант по педиатрия в СБАЛ по детски заболявания „ Проф. Иван Митев “

Доктор Карагьозова работи в едно от най-тежките отделения – интензивното за деца. Тя е специализант по педиатрия в Специализираната болница по детски заболявания „ Проф. Иван Митев “.

 
Често се срещаме с тежки, остри положения в детската възраст. Предвид профила на болничното заведение, постоянно това са дечица с тежки неврологични болести, тежко протичащи инфекции, някои остри положения, като епилептични пристъпи, кетоацидоза при дечица с диабет. Още първоначално, когато се е случвало да са едни от първите ми наряди, тогава изборът на съответен медикамент, коя доза в действителност да избереш, такива неща са ми оставили усещания. Естествено в хода на работата това са такива решения, които всекидневно се постанова да взимаме. Когато нямаш време и би трябвало да вземеш бързо решение, няма някак си време за страсти.
доктор Глория Карагьозова – специализант по педиатрия в СБАЛ по детски заболявания „ Проф. Иван Митев “

В интензивното поделение има и други специализанти. Решението да избере педиатрията идва още в студентските години. Докато търси място за специализация, се оказва че точно в това лечебно заведение има места.

Анелия Джамбазка: Има ли последователност тук в отделението, какво научавате от по-възрастните си сътрудници?

Глория Карагьозова: Още когато пристигнах тук ми направи усещане, че всички са подготвени да оказват помощ. Предвид това че ние сме в интензивно поделение, т.е. не е единствено един лекуващият доктор на децата, и се изискват грижите от всички нас, и го има това че когато споделиш опита си и окажеш помощ на своя сътрудник, на процедура и на теб ще ти е по-лесно, тъй като с цел да се доближи до вярната терапия и да се усъвършенства положението на детето, се изисква взаимна и екипна работа.

А. Дж.: Защо съгласно вас младежите, някак не избират да работят в интензивни отделения, кое ги стопира, и какво би трябвало да се направи с цел да ги задържим?

Г.К.: По време на следването по огромна част от образованието си прекосяваме като имаме на практика занятия, свързани с възрастни пациенти. Може би това е повода множеството хора да се насочват към други специалности. А за интензивния бранш работата е по-тежка, по-динамична. Предполагам че поради това хората не желаят да се насочат към нея. Изисква да се дават наряди, в това число и нощни такива, макар че съвсем във всяка една компетентност специализантите действително дават наряди.

А. Дж.: Според вас добра ли е грижата в интензивните отделения, би трябвало ли нещо да се усъвършенства?

Г.К.: Единственото което може да се промени е да има повече фрагменти, тъй като в интензивното поделение пациентите изискват доста повече грижи в сравнение с в едно нормално поделение. Аз смятам че изискванията са положителни, само че в действителност колкото повече хора има, толкоз по-добре ще се поставят грижи и за децата.

За близо две години тук, доктор Карагьозова е помогнала на доста деца. С горест споделя че най-трудно претърпява загубата на пациенти. Затова тя и екипът вършат всичко допустимо да спасят колкото може повече деца. Често лекуването може да продължи няколко месеца.

 
Имаше едно дете при нас неотдавна, което беше с много сериозна диагноза, много време лежа при нас в интензивния бранш, може би 3-4 месеца. И в действителност ние не вярвахме, знаехме че може да се усъвършенства, само че не вярвахме че тя ще стъпи на крайници, ще може да върви независимо, няма да се постановат спомагателни грижи, и в действителност тя доста ни изненада всички нас, тъй като в хода на общоприетото си лекуване се усъвършенства. Започна да приказва, да се храни независимо, и на процедура от интензивното поделение я изписахме на крайници у дома.
доктор Глория Карагьозова – специализант по педиатрия в СБАЛ по детски заболявания „ Проф. Иван Митев “

А. Дж.: Какво усеща един доктор в подобен миг?

Г.К.: Със сигурност задоволеност от добре свършената работа и същинско благополучие.

А. Дж.: Много от вашите сътрудници вземат решение още след завършването на университета да се насочат към задгранични лечебни заведения, имаше ли и при вас такова съмнение?

Г.К.: Да, и при мен имаше такова съмнение. Аз съм приключила езикова гимназия и още тогава се колебаех дали да не отпътува за германия още за следването си. След това се чудих и дали специализацията ми да не е там, само че някак околните ми и роднините ми, може би това най-вече ме задържа в България.

А. Дж.: Как си се представяте или къде си се представяте след 10 години, мислили ли сте по този въпрос?

Г.К.: Честно казано чак за 10 години не съм мислила. Нямам визия, може би ще работя в болница, към този момент подобен ми е проекта, нямам предпочитание да съм в кабинет... в България.

За Euronews Bulgaria Анелия Джамбазка.