От неувереност страдат най-вече умните хора
Да се съмняваме в личните си качества, е обикновено за всеки човек в някакъв миг от живота му. При някои хора е по-силно изразено това възприятие, при други е едвам доловимо.
Обикновено умните хора са доста по-стеснителни, по-съмняващи се в себе си, по-несигурни и внимателни. Това е по този начин, тъй като знаят, че знанието е доста оттатък това, което имат те.
Умните хора имат навика да се съсредоточат върху нещата, които не знаят, вместо върху тези, които знаят; да се тормозят от нещата, които може да се объркат.
Умните хора отделят прекомерно доста внимание на непознатото мнение.
Интересуват се от това по какъв начин се показват измежду обществото, какво усещане оставят у другите. Тревожат се дали са на задоволително високо равнище. Имат високи условия към себе си, самовзискателни и самокритични са.
Не имат вяра задоволително в личните си умения.
Винаги считат, че има още какво да научат. Винаги се опасяват, че другите са по-добри от тях. Действителността не е такава и нормално съмняващите се в себе си са доста над междинното равнище, само че това не ги успокоява.
Никога не са удовлетворени от себе си.
Спрете. Поемете надълбоко въздух. Повтаряйте си, че сте се справили отлично, че сте страхотни. Имате потребност от мотивация. Понякога би трябвало да пристигна от вас самите. Не забравяйте какъв брой струвате и не се подценявайте. Когато е с покритие, самочувствието е потребно.
