Учени от ИДП: Трябва да се преосмислят основните принципи от Устава на ООН
Да се премислят главните правила от Устава на Организация на обединените нации в XX1 век. Около тази концепция се сплотиха учени по време на конференция във връзка 80-та годишнина от основаване на международната организация. Тя бе проведена от Института за страната и правото при Българската академия на науките.
„ Организация на обединените нации е най-важната универсална интернационална организация в актуалния свят, международен конгрес за разискване на проблемите на мира, сигурността, съдействието сред страните и народите, отбраната правата на индивида и решение на световните проблеми на човечеството ", съобщи при разкриване на конференцията шефът на ИДП проф. Ирена Илиева. Във форума със свои отчети в четири панела участваха преподаватели от ЮЗУ „ Неофит Рилски ", Нов български университет, ПУ " Паисий Хилендарски ", Свободния университет в Бургас, учени и докторанти от Института за страната и правото.
В рамките на университетския конгрес проф. Ирена Илиева показа своя разбор на акцентите в речта на генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш и позицията на България. Тя акцентира, че актуалният свят се характеризира с възходящи спорове, обществени неравенства и световна неустановеност. „ Организация на обединените нации е изправена пред пет основни провокации - мира, човешките права, изменението на климата, развиването на технологиите и нуждата от промяна ", уточни проф. Илиева. Тя обърна внимание върху главното обръщение на генералния секретар - изборът, пред който стои човечеството - сред свят на силата и свят на правото, сред егоизма на националните ползи и духа на интернационалното съдействие. Проф. Илиева обърна внимание, че България е удостоверила своята ангажираност към ефикасен мултилатерализъм и промяна на Организация на обединените нации, в това число посредством самодейността „ UN-80 ", която цели по-голяма бистрота и отчетност на организацията. Директорът на института посочи, че макар световните провокации, Организация на обединените нации остава незаместим конгрес за разговор, взаимност и обща отговорност за бъдещето на човечеството.
В първия панел се включи онлайн и доайенът на българското интернационално право проф. Емил Константинов, който е и дълготраен началник на ИДП. Той обърна внимание върху актуалното значение на правилата, заложени в Устава на Организация на обединените нации. „ България поредно следва правилата на Организация на обединените нации и е утвърдила над 60 нейни конвенции, включително основни актове за правата на индивида, екологията, морското право и битката с корупцията. Днес, когато геополитическото напрежение нараства, интернационалното право още веднъж се слага на тестване. Ерозията на доверие в многостранните институции, възходящите едностранни дейности и подкопаването нормите на Устава основава чувство за рецесия на интернационалния правов ред. За България, която интензивно взе участие в системата на Устава, правилата му не са абстракция, а действителна рамка на външната политика, учредена на правото, на равенството и съдействието ", акцентира проф. Емил Константинов. Той добави, че световните провокации - от климатични произшествия и въоръжени спорове до обществени неравенства и киберзаплахи изискват повече интернационално право, като светът би трябвало да е бъде правилен на духа от Сан Франциско - тъждество, мир, почтеност и съдействие.
След това доцент Ана Джумалиева направи ретроспекция на организацията през годините и съпътстващите рецесии и очаквания, а доцент Катерина Йочева от Нов български университет показа „ (Не)осъществените цели на Организация на обединените нации или за какво е нужна промяна в Устава ", като обърна внимание на съответни решения.
В своя отчет гл. ас. Георги Бакьов разяснява международноправните аспекти на самодейността „ ООН-80 ". „ Официалният разказ на самодейността легитимира промяната на организацията посредством езика на модернизацията и успеваемостта, само че зад този дискурс се откроява продължителна финансова рецесия, еволюирала в структуроопределящ международноправен проблем, който подкопава стабилността на интернационалния ред и лимитира опцията на Организация на обединените нации да реализира пълноценно своя мандат ", заключи гл. ас. Георги Бакьов. Той уточни финансови параметри, които ясно удостоверяват тезата за промени в международната организация.
Във форума взе участие проф. Даниела-Анка Детешеану от Румъния, доцент Паунита Петрова, която срещна сътрудниците си с ролята и смисъла на Организация на обединените нации за развиване на международноправната отбрана на обществените права, а проф. Надежда Йонкова показа своето научно изследване за приноса на Организацията за осъществяване правото на информация. След това преподавателят от ПУ „ Паисий Хилендарски " доцент Гергана Гозанска показа своето изследване за правото на обучение в интернационалните актове, признати от Организация на обединените нации и неговия български превод. Акцент на третия панел бе устойчивото развиване и global governance на Организация на обединените нации, като отчети изнесоха доцент Тони Димов, докторантът Здравко Енев към ИДП и гл. ас. доктор Боян Жеков от Военна академия „ Г. С. Раковски ". След това доцент Атанас Владиков от ПУ „ Паисий Хилендарски " разяснява опциите на публично-частното партньорство в областта на културата и показа положителни практики от Япония и моделът за запазване на културното завещание на ЮНЕСКО в България и по света. По време на четвъртия панел на форума бе дискутирано интернационалното наказателно право. Свои отчети показаха гл. ас. Огнян Велев и доктор Весела Терзиева, чиито фокус бе наказателното правосъдие и приносът на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации за развиване на интернационалното наказателно право.
Участниците във форума бяха поздравени от шефа на дирекция „ Организация на обединените нации и световни въпроси " към Министерството на външните работи Магдалена Илиева, както и от основния теоретичен секретар на Българска академия на науките проф. Нели Косева.
Конференцията, отдадена на 80-та годишнина от основаването на Организация на обединените нации и на 70-та годишнина от приемането на България в международната организация, се организира в хибриден формат на български и британски. Докладите ще бъдат включени в книга, която ще даде своя принос към проучванията, отдадени на Организация на обединените нации.
Институтът за страната и правото е основан преди 78 години и е единствената научна организация в Българска академия на науките, която прави фундаментални и научно-приложни проучвания в региона на правото. Неговата задача е обвързвана с рационализиране на националното законодателство, подкрепяне активността на правоприлагащите и правозащитните органи, даване на подобаваща база от проучвания и експертни познания, които да се употребяват в образованието на бъдещите адвокати, както и с повишение на правната просвета на жителите. Директор на ИДП е проф. доктор Ирена Илиева, която е учител в Юридическия факултет на ПУ „ П. Хилендарски " и в СУ „ Св. Климент Охридски ". Тя е гост-преподавател в Университета в Залцбург, в Навара и в Болоня по програмата „ Еразъм " и „ Еразъм плюс ". През 2017 година е първият български гост-професор по правни науки в Университета Париж 2 „ Пантеон Аса ", през 2019 година - в Пекинския университет за задгранични проучвания. Специализирала е междукултурен мениджмънт в Япония и е член на Асоциацията по интернационално право в Лондон, както и заместник-председател на Българската асоциация по интернационално право. Автор е на 6 книги, 17 студии, повече от 50 публикации и 4 учебника.
„ Организация на обединените нации е най-важната универсална интернационална организация в актуалния свят, международен конгрес за разискване на проблемите на мира, сигурността, съдействието сред страните и народите, отбраната правата на индивида и решение на световните проблеми на човечеството ", съобщи при разкриване на конференцията шефът на ИДП проф. Ирена Илиева. Във форума със свои отчети в четири панела участваха преподаватели от ЮЗУ „ Неофит Рилски ", Нов български университет, ПУ " Паисий Хилендарски ", Свободния университет в Бургас, учени и докторанти от Института за страната и правото.
В рамките на университетския конгрес проф. Ирена Илиева показа своя разбор на акцентите в речта на генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш и позицията на България. Тя акцентира, че актуалният свят се характеризира с възходящи спорове, обществени неравенства и световна неустановеност. „ Организация на обединените нации е изправена пред пет основни провокации - мира, човешките права, изменението на климата, развиването на технологиите и нуждата от промяна ", уточни проф. Илиева. Тя обърна внимание върху главното обръщение на генералния секретар - изборът, пред който стои човечеството - сред свят на силата и свят на правото, сред егоизма на националните ползи и духа на интернационалното съдействие. Проф. Илиева обърна внимание, че България е удостоверила своята ангажираност към ефикасен мултилатерализъм и промяна на Организация на обединените нации, в това число посредством самодейността „ UN-80 ", която цели по-голяма бистрота и отчетност на организацията. Директорът на института посочи, че макар световните провокации, Организация на обединените нации остава незаместим конгрес за разговор, взаимност и обща отговорност за бъдещето на човечеството.
В първия панел се включи онлайн и доайенът на българското интернационално право проф. Емил Константинов, който е и дълготраен началник на ИДП. Той обърна внимание върху актуалното значение на правилата, заложени в Устава на Организация на обединените нации. „ България поредно следва правилата на Организация на обединените нации и е утвърдила над 60 нейни конвенции, включително основни актове за правата на индивида, екологията, морското право и битката с корупцията. Днес, когато геополитическото напрежение нараства, интернационалното право още веднъж се слага на тестване. Ерозията на доверие в многостранните институции, възходящите едностранни дейности и подкопаването нормите на Устава основава чувство за рецесия на интернационалния правов ред. За България, която интензивно взе участие в системата на Устава, правилата му не са абстракция, а действителна рамка на външната политика, учредена на правото, на равенството и съдействието ", акцентира проф. Емил Константинов. Той добави, че световните провокации - от климатични произшествия и въоръжени спорове до обществени неравенства и киберзаплахи изискват повече интернационално право, като светът би трябвало да е бъде правилен на духа от Сан Франциско - тъждество, мир, почтеност и съдействие.
След това доцент Ана Джумалиева направи ретроспекция на организацията през годините и съпътстващите рецесии и очаквания, а доцент Катерина Йочева от Нов български университет показа „ (Не)осъществените цели на Организация на обединените нации или за какво е нужна промяна в Устава ", като обърна внимание на съответни решения.
В своя отчет гл. ас. Георги Бакьов разяснява международноправните аспекти на самодейността „ ООН-80 ". „ Официалният разказ на самодейността легитимира промяната на организацията посредством езика на модернизацията и успеваемостта, само че зад този дискурс се откроява продължителна финансова рецесия, еволюирала в структуроопределящ международноправен проблем, който подкопава стабилността на интернационалния ред и лимитира опцията на Организация на обединените нации да реализира пълноценно своя мандат ", заключи гл. ас. Георги Бакьов. Той уточни финансови параметри, които ясно удостоверяват тезата за промени в международната организация.
Във форума взе участие проф. Даниела-Анка Детешеану от Румъния, доцент Паунита Петрова, която срещна сътрудниците си с ролята и смисъла на Организация на обединените нации за развиване на международноправната отбрана на обществените права, а проф. Надежда Йонкова показа своето научно изследване за приноса на Организацията за осъществяване правото на информация. След това преподавателят от ПУ „ Паисий Хилендарски " доцент Гергана Гозанска показа своето изследване за правото на обучение в интернационалните актове, признати от Организация на обединените нации и неговия български превод. Акцент на третия панел бе устойчивото развиване и global governance на Организация на обединените нации, като отчети изнесоха доцент Тони Димов, докторантът Здравко Енев към ИДП и гл. ас. доктор Боян Жеков от Военна академия „ Г. С. Раковски ". След това доцент Атанас Владиков от ПУ „ Паисий Хилендарски " разяснява опциите на публично-частното партньорство в областта на културата и показа положителни практики от Япония и моделът за запазване на културното завещание на ЮНЕСКО в България и по света. По време на четвъртия панел на форума бе дискутирано интернационалното наказателно право. Свои отчети показаха гл. ас. Огнян Велев и доктор Весела Терзиева, чиито фокус бе наказателното правосъдие и приносът на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации за развиване на интернационалното наказателно право.
Участниците във форума бяха поздравени от шефа на дирекция „ Организация на обединените нации и световни въпроси " към Министерството на външните работи Магдалена Илиева, както и от основния теоретичен секретар на Българска академия на науките проф. Нели Косева.
Конференцията, отдадена на 80-та годишнина от основаването на Организация на обединените нации и на 70-та годишнина от приемането на България в международната организация, се организира в хибриден формат на български и британски. Докладите ще бъдат включени в книга, която ще даде своя принос към проучванията, отдадени на Организация на обединените нации.
Институтът за страната и правото е основан преди 78 години и е единствената научна организация в Българска академия на науките, която прави фундаментални и научно-приложни проучвания в региона на правото. Неговата задача е обвързвана с рационализиране на националното законодателство, подкрепяне активността на правоприлагащите и правозащитните органи, даване на подобаваща база от проучвания и експертни познания, които да се употребяват в образованието на бъдещите адвокати, както и с повишение на правната просвета на жителите. Директор на ИДП е проф. доктор Ирена Илиева, която е учител в Юридическия факултет на ПУ „ П. Хилендарски " и в СУ „ Св. Климент Охридски ". Тя е гост-преподавател в Университета в Залцбург, в Навара и в Болоня по програмата „ Еразъм " и „ Еразъм плюс ". През 2017 година е първият български гост-професор по правни науки в Университета Париж 2 „ Пантеон Аса ", през 2019 година - в Пекинския университет за задгранични проучвания. Специализирала е междукултурен мениджмънт в Япония и е член на Асоциацията по интернационално право в Лондон, както и заместник-председател на Българската асоциация по интернационално право. Автор е на 6 книги, 17 студии, повече от 50 публикации и 4 учебника.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ