Повече ангажираност на болниците и по-добро идентифициране на донорите, предвижда програма
Да се усъвършенства идентификацията на евентуалните донори на органи, да има по-добра инсталация за диагностицирането и поддържането им, да се ангажират повече лечебните заведения в откриването на донори и работата по донорски обстановки, да има по-добра логистика, когато евентуален донор се намира в дребна болница. Да се изработят нови механизми за по-цялостно възнаграждение на всички действия, нужни към обезпечаването на донори и трансплантациите.
Това са част от ограниченията за увеличение на донорството и възстановяване на обстановката с дребното трансплантации в България, които планува здравното министерство в план за национална стратегия за поощряване на донорството и подкрепяне на трансплантацията за интервала до 2023 година Документът е оповестен през днешния ден за общетвено разискване.
Според статистиката за петгодишен интервал сред 2014 - 2018 година междинния брой на осъществените донори е 2,66 на 1 милион от популацията на страната. В същия интервал междинният брой на неосъществените донори е малко по-голям - 2,88 на един милион население. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в страната на 1 милион население е 5,54 за целия интервал. За съпоставим интервал в Европейския съюз междинният брой на осъществените и неосъществените трупни донори е 20,74 на един милион население.
При към 20 на 100 от евентуалните донори околните са отказали даряването на органи, сочат още данните.
По-добро идентифициране на донорите
Според програмата значими стъпки за това да се обезпечат повече донори и оттова – повече трансплантации, са възстановяване на организацията за идентифициране на евентуални донори, както на на национално и болнично равнище. В това се включва и обезпечаване на инсталация за диагностика и лекуване, с цел да бъдат открити евентуалните донори на допустимо най-ранен стадий и вярното поддържане на пациента. Предвижда се и да се направи стратегия за това по какъв начин тъкмо се парви оценката и поддържането на донорите.
Друга мярка е да се усъвършенства образованието на координаторите по донорство, те да минават и през осъвременителни курсове. И да бъдат подготвени в това число за работа с околните на вероятни донори. Специалистите от интензивните отделения и незабавните центрове пък ще бъдат учени по какъв начин да разпознават донори, а също и какви стъпки би трябвало да подхващат, с цел да се стигне до сполучливо донорство. Такова образование ще минат и екипите на лечебни заведения, които не са донорски бази, за това какво би трябвало да подхващат при пациент с тежко мозъчно увреждане - евентуален донор.
Повече ангажираност на лечебните заведения
Проектът регистрира и потребност да се увеличи ангажираността на всички огромни лечебни заведения в целия развой по разкриване на донора, поддържането му, работата с околните и довеждането на процеса до сполучлива трансплантация. При по-малките лечебни заведения пък се постанова създаване на добра логистика с явен проект по какъв начин се подхожда малко по малко при евентуален донор и неговия трансфер до донорски или трансплантационен център. Предвижда се управленията на лечебните заведения да бъдат по-сериозно ангажирани с процеса, в това число да би трябвало да вършат проект за деяние и доклад за свършеното по намиране на донори. А също и да имат проект за финансова ангажираност.
Повече съгласуваност
Предвижда се да има шестима районни координатори по донорство, които ще наблюдават донорските обстановки в съответния район и всеки месец ще регистрират аргументите, заради които не се подават евентуални донори от лечебните заведения. Ще има и 30 регионални координатори (трима за София – град), виновни за лечебните заведения от съответната област.
Програмата планува информацията на здравната каса за настанените в болница пациенти да могат да се употребяват за наблюдаване и надзор на дейностите по донорство и трансплантация.
Предлага се да има и екип на централно национално равнище с специалисти на смени, които да дават деноношни съвещания и да координират всички донорски обстановки.
Отчита се и потребността от медийни акции и образоване на обществото за потребността и смисъла от донорството.
Това са част от ограниченията за увеличение на донорството и възстановяване на обстановката с дребното трансплантации в България, които планува здравното министерство в план за национална стратегия за поощряване на донорството и подкрепяне на трансплантацията за интервала до 2023 година Документът е оповестен през днешния ден за общетвено разискване.
Според статистиката за петгодишен интервал сред 2014 - 2018 година междинния брой на осъществените донори е 2,66 на 1 милион от популацията на страната. В същия интервал междинният брой на неосъществените донори е малко по-голям - 2,88 на един милион население. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в страната на 1 милион население е 5,54 за целия интервал. За съпоставим интервал в Европейския съюз междинният брой на осъществените и неосъществените трупни донори е 20,74 на един милион население.
При към 20 на 100 от евентуалните донори околните са отказали даряването на органи, сочат още данните.
По-добро идентифициране на донорите
Според програмата значими стъпки за това да се обезпечат повече донори и оттова – повече трансплантации, са възстановяване на организацията за идентифициране на евентуални донори, както на на национално и болнично равнище. В това се включва и обезпечаване на инсталация за диагностика и лекуване, с цел да бъдат открити евентуалните донори на допустимо най-ранен стадий и вярното поддържане на пациента. Предвижда се и да се направи стратегия за това по какъв начин тъкмо се парви оценката и поддържането на донорите.
Друга мярка е да се усъвършенства образованието на координаторите по донорство, те да минават и през осъвременителни курсове. И да бъдат подготвени в това число за работа с околните на вероятни донори. Специалистите от интензивните отделения и незабавните центрове пък ще бъдат учени по какъв начин да разпознават донори, а също и какви стъпки би трябвало да подхващат, с цел да се стигне до сполучливо донорство. Такова образование ще минат и екипите на лечебни заведения, които не са донорски бази, за това какво би трябвало да подхващат при пациент с тежко мозъчно увреждане - евентуален донор.
Повече ангажираност на лечебните заведения
Проектът регистрира и потребност да се увеличи ангажираността на всички огромни лечебни заведения в целия развой по разкриване на донора, поддържането му, работата с околните и довеждането на процеса до сполучлива трансплантация. При по-малките лечебни заведения пък се постанова създаване на добра логистика с явен проект по какъв начин се подхожда малко по малко при евентуален донор и неговия трансфер до донорски или трансплантационен център. Предвижда се управленията на лечебните заведения да бъдат по-сериозно ангажирани с процеса, в това число да би трябвало да вършат проект за деяние и доклад за свършеното по намиране на донори. А също и да имат проект за финансова ангажираност.
Повече съгласуваност
Предвижда се да има шестима районни координатори по донорство, които ще наблюдават донорските обстановки в съответния район и всеки месец ще регистрират аргументите, заради които не се подават евентуални донори от лечебните заведения. Ще има и 30 регионални координатори (трима за София – град), виновни за лечебните заведения от съответната област.
Програмата планува информацията на здравната каса за настанените в болница пациенти да могат да се употребяват за наблюдаване и надзор на дейностите по донорство и трансплантация.
Предлага се да има и екип на централно национално равнище с специалисти на смени, които да дават деноношни съвещания и да координират всички донорски обстановки.
Отчита се и потребността от медийни акции и образоване на обществото за потребността и смисъла от донорството.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ