Защо тръгнахме да търсим Полихрон, тайната обител на Кирил и Методий
Да се открият следите на манастир, строен преди 1200 години – не би могло да е неизпълним проблем. Археологията чете и доста по-стара история. Тогава какъв е казусът? Защо никой даже не се е опитал да открие Полихрон - манастирът, за който се счита, че е дал леговище и успокоение на светите братя да напишат славянската писменост и да преведат богослужебните книги?
Като приказваме за Кирил и Методи, множеството знания, които имаме са хипотези – споделя доцент Димо Чешмеджиев, един от най-хубавите познавачи на средновековната ни история. Смята, че е невероятно да се открие местоположението му, податките за него са извънредно несигурни. Но пък дава тежест на Полихрон и мястото му в историята на нашата писменост. Все отново и той си е чиста догадка, без да почива на сигурен извор.
" Полихрон тежи даже повече ", е уверен различен специалист в историята на двамата братя – доцент Георги Николов.
Какви са уликите?
Защо Полихрон, а не Константинопол? Защо пишат и превеждат години преди Великоморавската задача, когато Ростислав моли за проповедници на славянски език?
В пространното житие на Константин Кирил се споделя, че той е бил извикан от император Михаил ІІІ, който го е предиздвикал по отношение на великоморавското пратеничество да преведе богослужебни книги на славянски език. Тогава Кирил споделил, че не може да ги преведe, тъй като славяните нямат писменост на техния език. А императорът дал отговор: “И моят дядо, и моят татко търсиха такова нещо, само че не го откриха “. Учените поясняват думите му, като концепция за някаква дълготрайна политика на Византия, а не за еднократен акт. И не се опират, несъмнено, единствено на думите на императора.
Славяните от край време са били грижа за Византия. Една от фреските на солунската черква Св. Димитър, в която двамата братя сигурно са се молили, демонстрира точно византийския император на кон с бойци в отбрана на града обзет от пламъци, при нахлуване на славяни. Фреската е от началото на 8 век и е действителен исторически епизод. За него и за доста други набези разбираме от писанията за чудесата на Св. Димитър, свързани със спасението на града. Солунските братя сигурно са очевидци и на въстанието на славяните от 836 година, като върховен боен пълководец татко им даже е взел участие във военни интервенции. По-късно, заселилите се към Солун славяни сигурно са били непрекъснато наличие по градските пазари.
За да се оправи със славянската опасност, Византия непрестанно мести славяните от север към вътрешността, където те по-лесно се християнизират. А е известно, че в ранното средновековие на няколко пъти, огромни групи славяни – 100-200 хиляди са били преселвани в Мала Азия. Това са компактни групи, които биха могли да са опасност, в случай че се капсулират.
Затова основаването на писменост, като част от един дълготраен славянски план на Византия наподобява много евентуална. Това е и имперската политика – да усилва въздействието си посредством християнизацията. За което трябват богослужебни книги на понятен език. А преводите са нещо, което изисква доста време, още повече когато в славянския няма аналози на доста от нереалния език на богослужебния език. Но даже и графичното изписване на буквите не може да е еднократен акт, би трябвало време, с цел да се напасне на езика.
" Затова ние считаме през днешния ден, че това е един развой и като търси началото на процеса, се сещаме за един различен миг от житието на Константин Кирил, когато той след така наречен сарацинска задача отива при брат си в манастира в планината Олимп, която през днешния ден се намира в Мала Азия и те двамата беседвали с книгите. Смята, че в този интервал някъде те са почнали да работят по славянската писменост. “ – приключва Дичо Чешмеджиев.
Това е интервалът 855-960 т.е. четирите или петте години, в които те работят най-усилено, както в житието на Методий и се споделя, че той се занимава старателно с книгите. А за Константин се споделя " Беседвал с книгите и непрекъснато се занимавал с тях, дружно с брата си “. Дали ще е в манастира Полихрон или в манастира Поихнион във Витиния, във всички случаи те са търсили насаме място, където да не бъдат обезпокоявани – е уверен и Георги Николов.
Така че Полихрон несъмнено е значим и си заслужава всички старания да бъде открит. Въпросът е къде?
Тук на помощ идва доцент Росина Костова от великотърновския университет, специалистка по средновековна българска и византийска археология. Според нея на никое място не е указано, че Полихрон се намира на Олимп.
" Защото съгласно писмените данни, с които разполагаме, имам поради похвалното слово за Светите братя Кирил и Методий, което е формирано евентуално от Климент Охридски при започване на 10 век, само че и гръцките текстове въпреки всичко са житийни във връзка с Теофан Изповедник, те на никое място не показват, че Полихрон е на Олимп. Той се появява единствено в житието на Св. Методий и то упоменато в подтекст, че той там отива да се замонаши в манастир. Но тази преживелица е хронологически по-ранна от пребиваването му в Полихрон “ – се аргументира Росина Костова.
Но манастир с сходно име се появява в друго житие и то евентуално е най-близкият и меродавен източник за мястото му. И това е житието на Теофан Изповедник, където Полихрон се загатва в събития от 8 век. Всъщност самият манастир е учреден от Теофан Изповедник. Този регион е привличал монаси през 8 век най-много поради отдалечеността си от Константинопол. Времето на иконоборството и всеобщите гонения, бележат 8 и 9 век във всичко. А Теофан сигурно е бил ревнив бранител на иконопочитанието, което по-късно става причина и за заточението му.
Така Полихрон към този момент има по-конкретни контури. Още повече – двама от най-авторитетните византолози на 20 век Сирил Манго и Игор Шевченко са съумели да локализират сигурно един от манастирите на Теофан, който е значима насочна точка за мястото Полихрон.
Така тръгнахме на тази експедиция. Следвахме уликите на учените, имахме късмет и намерихме мястото. Дали е Полихрон, ще би трябвало да се изследва от експерти. Археологията може да даде нова информация, да осветли тази значима част от историята на нашата писменост.
Какви улики последва екипът, какво откриха на южното крайбрежие на Мраморно море, ще разберете в документалния филм " В търсене на Полихрон “, който ще бъде излъчен в сряда, 26 май, от 21.00 ч.
Като приказваме за Кирил и Методи, множеството знания, които имаме са хипотези – споделя доцент Димо Чешмеджиев, един от най-хубавите познавачи на средновековната ни история. Смята, че е невероятно да се открие местоположението му, податките за него са извънредно несигурни. Но пък дава тежест на Полихрон и мястото му в историята на нашата писменост. Все отново и той си е чиста догадка, без да почива на сигурен извор.
" Полихрон тежи даже повече ", е уверен различен специалист в историята на двамата братя – доцент Георги Николов.
Какви са уликите?
Защо Полихрон, а не Константинопол? Защо пишат и превеждат години преди Великоморавската задача, когато Ростислав моли за проповедници на славянски език?
В пространното житие на Константин Кирил се споделя, че той е бил извикан от император Михаил ІІІ, който го е предиздвикал по отношение на великоморавското пратеничество да преведе богослужебни книги на славянски език. Тогава Кирил споделил, че не може да ги преведe, тъй като славяните нямат писменост на техния език. А императорът дал отговор: “И моят дядо, и моят татко търсиха такова нещо, само че не го откриха “. Учените поясняват думите му, като концепция за някаква дълготрайна политика на Византия, а не за еднократен акт. И не се опират, несъмнено, единствено на думите на императора.
Славяните от край време са били грижа за Византия. Една от фреските на солунската черква Св. Димитър, в която двамата братя сигурно са се молили, демонстрира точно византийския император на кон с бойци в отбрана на града обзет от пламъци, при нахлуване на славяни. Фреската е от началото на 8 век и е действителен исторически епизод. За него и за доста други набези разбираме от писанията за чудесата на Св. Димитър, свързани със спасението на града. Солунските братя сигурно са очевидци и на въстанието на славяните от 836 година, като върховен боен пълководец татко им даже е взел участие във военни интервенции. По-късно, заселилите се към Солун славяни сигурно са били непрекъснато наличие по градските пазари.
За да се оправи със славянската опасност, Византия непрестанно мести славяните от север към вътрешността, където те по-лесно се християнизират. А е известно, че в ранното средновековие на няколко пъти, огромни групи славяни – 100-200 хиляди са били преселвани в Мала Азия. Това са компактни групи, които биха могли да са опасност, в случай че се капсулират.
Затова основаването на писменост, като част от един дълготраен славянски план на Византия наподобява много евентуална. Това е и имперската политика – да усилва въздействието си посредством християнизацията. За което трябват богослужебни книги на понятен език. А преводите са нещо, което изисква доста време, още повече когато в славянския няма аналози на доста от нереалния език на богослужебния език. Но даже и графичното изписване на буквите не може да е еднократен акт, би трябвало време, с цел да се напасне на езика.
" Затова ние считаме през днешния ден, че това е един развой и като търси началото на процеса, се сещаме за един различен миг от житието на Константин Кирил, когато той след така наречен сарацинска задача отива при брат си в манастира в планината Олимп, която през днешния ден се намира в Мала Азия и те двамата беседвали с книгите. Смята, че в този интервал някъде те са почнали да работят по славянската писменост. “ – приключва Дичо Чешмеджиев.
Това е интервалът 855-960 т.е. четирите или петте години, в които те работят най-усилено, както в житието на Методий и се споделя, че той се занимава старателно с книгите. А за Константин се споделя " Беседвал с книгите и непрекъснато се занимавал с тях, дружно с брата си “. Дали ще е в манастира Полихрон или в манастира Поихнион във Витиния, във всички случаи те са търсили насаме място, където да не бъдат обезпокоявани – е уверен и Георги Николов.
Така че Полихрон несъмнено е значим и си заслужава всички старания да бъде открит. Въпросът е къде?
Тук на помощ идва доцент Росина Костова от великотърновския университет, специалистка по средновековна българска и византийска археология. Според нея на никое място не е указано, че Полихрон се намира на Олимп.
" Защото съгласно писмените данни, с които разполагаме, имам поради похвалното слово за Светите братя Кирил и Методий, което е формирано евентуално от Климент Охридски при започване на 10 век, само че и гръцките текстове въпреки всичко са житийни във връзка с Теофан Изповедник, те на никое място не показват, че Полихрон е на Олимп. Той се появява единствено в житието на Св. Методий и то упоменато в подтекст, че той там отива да се замонаши в манастир. Но тази преживелица е хронологически по-ранна от пребиваването му в Полихрон “ – се аргументира Росина Костова.
Но манастир с сходно име се появява в друго житие и то евентуално е най-близкият и меродавен източник за мястото му. И това е житието на Теофан Изповедник, където Полихрон се загатва в събития от 8 век. Всъщност самият манастир е учреден от Теофан Изповедник. Този регион е привличал монаси през 8 век най-много поради отдалечеността си от Константинопол. Времето на иконоборството и всеобщите гонения, бележат 8 и 9 век във всичко. А Теофан сигурно е бил ревнив бранител на иконопочитанието, което по-късно става причина и за заточението му.
Така Полихрон към този момент има по-конкретни контури. Още повече – двама от най-авторитетните византолози на 20 век Сирил Манго и Игор Шевченко са съумели да локализират сигурно един от манастирите на Теофан, който е значима насочна точка за мястото Полихрон.
Така тръгнахме на тази експедиция. Следвахме уликите на учените, имахме късмет и намерихме мястото. Дали е Полихрон, ще би трябвало да се изследва от експерти. Археологията може да даде нова информация, да осветли тази значима част от историята на нашата писменост.
Какви улики последва екипът, какво откриха на южното крайбрежие на Мраморно море, ще разберете в документалния филм " В търсене на Полихрон “, който ще бъде излъчен в сряда, 26 май, от 21.00 ч.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ