Колкото по-често го виждате, толкова повече ви харесва
Да се изясни човешкото държание е една от най-сложните задания, пред които науката в миналото се е изправяла. До средата на XX в. социолозите считали, че най-голямо въздействие имат факторите, свързани със средата, в която живеем.
Психологът Робърт Зайонк обаче трансформирал това разбиране. Според него с цел да се реализира по-пълно схващане на човешкото държание, би трябвало да се вземат поради и функционалностите на мозъка. Основен интерес за него е връзката сред възприятие и мисъл и затова посвещава огромна част от кариерата си да изследва кои от тези фактори имат по-силно въздействие върху държанието.
За задачата през 1968 година той организира опит, който довежда до откриването на така наречен резултат на експонацията. Какво в действителност съставлява той?
С черна торба на главата
Честата експонация на процедура значи положение, при което даден тласък е наличен за усещането на субекта, било то умишлено или подсъзнателно. В интерес на истината резултатът на честата експонация бил документиран за пръв път от Едуард Титченър, който още през 1910 година описал „ греещата топлота “ и възприятието за фамилиарност, което човек изпитва в наличието на нещо познато. Хипотезата му, обаче, била отхвърлена и последователно потънала в забвение.
Today in Psych (11/23/1923) - Robert Zajonc was born. His studies explored social facilitation, the mere exposure effect, correlates of birth order, & the effects of muscular feedback on emotions.
— AP Psychology (@AP_Psychology)
Интересът на Зайонк към този резултат е предизвикан от една публикация, в която е разказан любопитен опит, извършен в държавния университет в Орегон през 1967 година В обявата се твърди, че „ мистериозен студент “ посещавал лекции в продължение на два месеца, нахлупил на главата си черна торба. Преподавателят Чарлз Гьотцингер знаел самоличността на индивида, само че никой от курса не знаел кой е той. След това Гьотцингер следил по какъв начин с времето останалите студенти трансформират реакциите си. Първоначално те се отнасяли към черната торба с неприязън, само че последователно почнали да показват отзивчиво или даже покровителствено отношение към индивида с прикритото лице.
Изображения и звуци
През 1968 година в „ Журнал за личността и обществената логика на психиката “ бил оповестен трудът на Зайонк „ Въздействие на честата експонация върху отношението “. В публикацията са разказани серия от опити, при които психологът показвал на участниците поредност от случайни изображения – като геометрични фигури, китайски писмени знаци, рисунки и фотоси на лица. Те прекосявали пред очите им толкоз бързо, че не успявали да разграничат кои облици се демонстрират наново. Когато по-късно на участниците бил заложен въпросът кои изображения избират, те непроменяемо избирали тези, които били излагани най-често, макар че не осъзнавали този факт. Зайонк разкрил, че когато нещо е познато, то води до смяна в отношението, създавайки обвързаност или някакъв тип желание към този тласък. Това се усилва с експонацията – колкото по-често сме изложени на нечие въздействие, толкоз по-голяма обвързаност изпитваме към него.
Data from the original Robert Zajonc 'mere exposure' experiment - shows that meaningless words & symbols are rated more positively when people have been exposed to them multiple times
One benefit of advertising is simply building familiarity, which then, in turn, builds liking
— richard shotton (@rshotton)
След опитите на Зайонк други откриватели на въпросния феномен откриват, че резултатът може да се пресъздаде и с потреблението на звуци. През 1974 година психологът Д. У. Раджеки употребява оплодени кокоши яйца като пробни субекти. Той свири тонове с друга периодичност пред разнообразни групи яйца, преди да се измътят. След това изсвирва същите звуци на пилетата. Без изключение, те постоянно предпочитали тези тонове, които били чували, преди да се излюпят. Именно това е повода, заради която след няколко слушания започваме да харесваме песни, които в началото въобще не са ни допаднали.
Разум и усеща
Откритията на Зайонк демонстрират, че благосклонностите към познатите обекти се базират на експонацията и нямат нищо общо с персоналните убеждения или връзки. Това се случва даже тогава, когато хората не осъзнават, че са изложени на даден тласък. Според Зайонк „ желанията нямат потребност от заключения “, т.е. възприятието на обвързаност не се основава на обоснована преценка. Той също по този начин твърди, че възприятията и мислите са самостоятелни едни от други. Чувствата освен предхождат мислите по време на реакцията на тласък, само че и в действителност са най-мощните детерминанти на човешките решения и връзки.
Familiarity=Liking. Follows from old research by Robert Zajonc on "mere exposure " effects. New evidence for the "propinquity effect " – mere physical closeness increases our liking of desirable people and things via
— Bob Sutton (@work_matters)
Зайонк заключава, че „ възприятието постоянно участва като сателит на мисълта, до момента в който противоположното не важи за когницията “. Не е допустимо да мислим за нещо без прикрепената към него страст. Когато забележим някоя къща, ние мигновено я дефинираме по някакъв метод – като хубава, порутена, помпозна и така нататък Всяко разбиране съдържа афект или възприятие. Учените означават, че афектът изпреварва когницията даже и при паметта. Според английския психолог Фредерик Бартлет, „ когато един човек е заставен да си спомни, доста постоянно първото, което изниква в съзнанието му, е нещо сходно на отношение “.
Ефектът на близостта
Начинът, по който сътворяваме другарства или сантиментални връзки с хора, които виждаме постоянно, е директно обвързван с феномен, прочут като резултат на близостта. Едно от вероятните пояснения се обосновава от еволюцията. Когато животните са изложени на нещо за пръв път, те най-често реагират със боязън и експанзия, само че когато то се повтаря, те схващат, че няма опасност и това води до понижаване на отрицателните реакции. Зайонк изследва това събитие при хората и открива, че те образуват мощно отрицателно отношение към дадена непозната група, приписвайки ѝ неприятни качества без забележима причина. Повтарящата се експонация на собствен ред покачва доверието и привързаността.
Друго пояснение на резултата на близостта се концентрира върху факторите, които вземат участие в междуличностните благосклонности, измежду които познатост, физическо привличане и реципрочна обвързаност. Честите взаимоотношения сред хората освен усилват равнището на познатост, само че и ускоряват чувството за аналогия, с което се подхранват позитивните усеща и в последна сметка привързаността.
Зайонк също по този начин открива, че експонацията освен въздейства на отношението към някого, само че с времето може даже да промени метода, по който човек наподобява. С група сътрудници той организира проучване, с цел да ревизира дали лицата на съпрузите наподобяват по-сходни след 25 години взаимен живот. Те съпоставят фотоси на двойки, направени през първата година след сватбата им, с други, направени четвърт век по-късно. Учените откриват, че след дълги години, прекарани дружно, съпрузите фактически стартират да си наподобяват. Според тях, най-вероятната причина е емпатията, която изпитват един към различен. С времето тя се усилва и защото човешките страсти се показват посредством израженията на лицето, те стартират да имитират мимиките на своята половинка в процеса на емпатизиране. В резултат, последователно по лицата на съпрузите се появяват сходни бръчки.
Още от създателя:
Психологът Робърт Зайонк обаче трансформирал това разбиране. Според него с цел да се реализира по-пълно схващане на човешкото държание, би трябвало да се вземат поради и функционалностите на мозъка. Основен интерес за него е връзката сред възприятие и мисъл и затова посвещава огромна част от кариерата си да изследва кои от тези фактори имат по-силно въздействие върху държанието.
За задачата през 1968 година той организира опит, който довежда до откриването на така наречен резултат на експонацията. Какво в действителност съставлява той?
С черна торба на главата
Честата експонация на процедура значи положение, при което даден тласък е наличен за усещането на субекта, било то умишлено или подсъзнателно. В интерес на истината резултатът на честата експонация бил документиран за пръв път от Едуард Титченър, който още през 1910 година описал „ греещата топлота “ и възприятието за фамилиарност, което човек изпитва в наличието на нещо познато. Хипотезата му, обаче, била отхвърлена и последователно потънала в забвение.
Today in Psych (11/23/1923) - Robert Zajonc was born. His studies explored social facilitation, the mere exposure effect, correlates of birth order, & the effects of muscular feedback on emotions.
— AP Psychology (@AP_Psychology)
Интересът на Зайонк към този резултат е предизвикан от една публикация, в която е разказан любопитен опит, извършен в държавния университет в Орегон през 1967 година В обявата се твърди, че „ мистериозен студент “ посещавал лекции в продължение на два месеца, нахлупил на главата си черна торба. Преподавателят Чарлз Гьотцингер знаел самоличността на индивида, само че никой от курса не знаел кой е той. След това Гьотцингер следил по какъв начин с времето останалите студенти трансформират реакциите си. Първоначално те се отнасяли към черната торба с неприязън, само че последователно почнали да показват отзивчиво или даже покровителствено отношение към индивида с прикритото лице.
Изображения и звуци
През 1968 година в „ Журнал за личността и обществената логика на психиката “ бил оповестен трудът на Зайонк „ Въздействие на честата експонация върху отношението “. В публикацията са разказани серия от опити, при които психологът показвал на участниците поредност от случайни изображения – като геометрични фигури, китайски писмени знаци, рисунки и фотоси на лица. Те прекосявали пред очите им толкоз бързо, че не успявали да разграничат кои облици се демонстрират наново. Когато по-късно на участниците бил заложен въпросът кои изображения избират, те непроменяемо избирали тези, които били излагани най-често, макар че не осъзнавали този факт. Зайонк разкрил, че когато нещо е познато, то води до смяна в отношението, създавайки обвързаност или някакъв тип желание към този тласък. Това се усилва с експонацията – колкото по-често сме изложени на нечие въздействие, толкоз по-голяма обвързаност изпитваме към него.
Data from the original Robert Zajonc 'mere exposure' experiment - shows that meaningless words & symbols are rated more positively when people have been exposed to them multiple times
One benefit of advertising is simply building familiarity, which then, in turn, builds liking
— richard shotton (@rshotton)
След опитите на Зайонк други откриватели на въпросния феномен откриват, че резултатът може да се пресъздаде и с потреблението на звуци. През 1974 година психологът Д. У. Раджеки употребява оплодени кокоши яйца като пробни субекти. Той свири тонове с друга периодичност пред разнообразни групи яйца, преди да се измътят. След това изсвирва същите звуци на пилетата. Без изключение, те постоянно предпочитали тези тонове, които били чували, преди да се излюпят. Именно това е повода, заради която след няколко слушания започваме да харесваме песни, които в началото въобще не са ни допаднали.
Разум и усеща
Откритията на Зайонк демонстрират, че благосклонностите към познатите обекти се базират на експонацията и нямат нищо общо с персоналните убеждения или връзки. Това се случва даже тогава, когато хората не осъзнават, че са изложени на даден тласък. Според Зайонк „ желанията нямат потребност от заключения “, т.е. възприятието на обвързаност не се основава на обоснована преценка. Той също по този начин твърди, че възприятията и мислите са самостоятелни едни от други. Чувствата освен предхождат мислите по време на реакцията на тласък, само че и в действителност са най-мощните детерминанти на човешките решения и връзки.
Familiarity=Liking. Follows from old research by Robert Zajonc on "mere exposure " effects. New evidence for the "propinquity effect " – mere physical closeness increases our liking of desirable people and things via
— Bob Sutton (@work_matters)
Зайонк заключава, че „ възприятието постоянно участва като сателит на мисълта, до момента в който противоположното не важи за когницията “. Не е допустимо да мислим за нещо без прикрепената към него страст. Когато забележим някоя къща, ние мигновено я дефинираме по някакъв метод – като хубава, порутена, помпозна и така нататък Всяко разбиране съдържа афект или възприятие. Учените означават, че афектът изпреварва когницията даже и при паметта. Според английския психолог Фредерик Бартлет, „ когато един човек е заставен да си спомни, доста постоянно първото, което изниква в съзнанието му, е нещо сходно на отношение “.
Ефектът на близостта
Начинът, по който сътворяваме другарства или сантиментални връзки с хора, които виждаме постоянно, е директно обвързван с феномен, прочут като резултат на близостта. Едно от вероятните пояснения се обосновава от еволюцията. Когато животните са изложени на нещо за пръв път, те най-често реагират със боязън и експанзия, само че когато то се повтаря, те схващат, че няма опасност и това води до понижаване на отрицателните реакции. Зайонк изследва това събитие при хората и открива, че те образуват мощно отрицателно отношение към дадена непозната група, приписвайки ѝ неприятни качества без забележима причина. Повтарящата се експонация на собствен ред покачва доверието и привързаността.
Друго пояснение на резултата на близостта се концентрира върху факторите, които вземат участие в междуличностните благосклонности, измежду които познатост, физическо привличане и реципрочна обвързаност. Честите взаимоотношения сред хората освен усилват равнището на познатост, само че и ускоряват чувството за аналогия, с което се подхранват позитивните усеща и в последна сметка привързаността.
Зайонк също по този начин открива, че експонацията освен въздейства на отношението към някого, само че с времето може даже да промени метода, по който човек наподобява. С група сътрудници той организира проучване, с цел да ревизира дали лицата на съпрузите наподобяват по-сходни след 25 години взаимен живот. Те съпоставят фотоси на двойки, направени през първата година след сватбата им, с други, направени четвърт век по-късно. Учените откриват, че след дълги години, прекарани дружно, съпрузите фактически стартират да си наподобяват. Според тях, най-вероятната причина е емпатията, която изпитват един към различен. С времето тя се усилва и защото човешките страсти се показват посредством израженията на лицето, те стартират да имитират мимиките на своята половинка в процеса на емпатизиране. В резултат, последователно по лицата на съпрузите се появяват сходни бръчки.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ