Да се напише за втората премиера на операта “ЛЕТО 893

Да се напише за втората премиера на операта “ЛЕТО 893 ” от Парашкев Хаджиев на русенска сцена, след 50 години, не е мъчно, само че е извънредно отговорно.

Разтърсващият театър, отразяващ популярен и повратен миг от българската история,се трансформира в един от най-ярките моменти от 62-рия фестивал Мартенски музикални дни.

Той бе запаметяващ се по ред аргументи, даже и поради спорните мнения след представлението, които се отнасяха както до нестандартнитекостюми, до стилизираните декори и провокативни подиуми, такаи до въздействащите послания на спектакъла.

В своята креативна зрялост Парашкев Хаджиев,заедно с либретиста Банчо Банов са съумели да основат опера, съчетаваща както исторически тематики, които ни вълнуват като българи, по този начин и интимно-лирични моменти, свързани с човешката психика. Това построи непомторима атмосфера в залата и креативният екип на спектакъла беше дълго и горещо приветстван след края на представлението.

Директорът на културния институт и режисьор Пламен Бейков, по чиято концепция се сложи “ЛЕТО 893’’, съобщи от името на Русенската опера, че премиерата сепосвещавана 1130 години от Преславския църковно-народен събор.

Сценичната вероятност изглеждаше съвременно и оскъдната визия беше определена от художника Денис Иванов не инцидентно, тъй като операта на Парашкав Хаджиев е творба за слушане и размисъл, а не за батално изглеждащи декори.

За разлика от аскетизма на театралната среда, костюмите,макар и също стилизирани, сграбчиха феновете в залата с забавната си и провокативна визия, която напълно бе съобразена с времето и величавата ера от българската история.

Операта наПарашкев Хаджиев имаше за основа и проекция, несъмнено, това, което се случваше в оркестрината, където маестро Владимир Бошнаков очевидно се беше погрижил нещата да звучат съвършено, както единствено оркестърът на Русенската опера може да ги изпипа.

Безупречният хор с диригент Стелияна Димитрова – Хернани и съвършената театрална хореография на художествения началник на балетната натрупа Весела Василева, превзеха сцената с доста професионализъм и запаметяващи се моменти.

Без подозрение извънредно въздействащ облик на Борис Михаил построи басът Момчил Миланов, който сподели както вокално майсторство, по този начин и актьорско наличие в спектакъла.

След тригодишно неявяване надареното мецосопрано Глория Пенчева се завърна на сцената на Русенската опера като подлата и отмъстителна Ермиара, брачна половинка на княз Владимир Расате, и съумя да грабне сърцата на публиката като пресъздаде мощен прочувствено - психически персонаж.

Не бива да пропуснем несъмнено и мощната актьорска и изпълнителска работа на Добромир Момеков в ролята на българския княз Владимир Расате, Тедор Петков като другия наследник на Борис – Симеон, неговата обичана Севина – Даниела Караиванова и нейния татко болярина Домета – Стоян Стоянджов. Художникъти сценограф на спектакъла Денис Иванов показа по несравним метод жреца на Тангра - Токту.

Нестихващите аплодисменти след представленито трогнаха до сълзи целия екип, осъществил спектакъла:

Диригент: Владимир Бошнаков

Хормайстор: Стелияна Димитрова - Хернани

Режисьор: Пламен Бейков

Сценография и костюми: Денис Иванов

Хореография: Весела Василева

В функциите:

Борис Михаил - Момчил Миланов

Владимир Расате - Добромир Момеков

Симеон - Теодор Петков

Ермиара - Глория Пенчева и Петя Цонева

Севина - Даниела Караиванова и Нели Петкова

Домета - Стоян Стоянджов

Токту - Денис Иванов /гост/ и Иван Пенчев

Исвул - Стилян Цветков

Хор, балет и оркестър на Държавна опера - Русе

Смесен хор " Дунавски звуци "

Автор на рецензията: Диана Димитрова