Намаляване на преждевременната смърт от сърдечни болести с 30% до 2030 цели Планът за сърдечносъдово здраве
Да се понижи с 30% предотвратимата смъртност до 2030 година, защото по този индикатор България оглавява отрицателната статистика на Европейския съюз, е измежду водещите цели на Националния проект за сърдечносъдово здраве. Това съобщи доцент доктор Васил Трайков - ръководител на Дружество на кардиолозите в България, в границите на VI Национален конгрес на Български лекарски съюз с интернационално присъединяване на тематика „ Политики в опазването на здравето “. Той и проф. доктор Иван Груев, теоретичен секретар на ДКБ, взеха присъединяване в специфична сесия в границите на конгреса на тематика „ Профилактика на сърдечносъдови болести “.
Председателят на ДКБ доцент Васил Трайков показа хронологията на основаване на проекта, до каква степен са стигнали и по какъв начин ще следва да бъде въведен и в България. Той описа, че началото е положено през юни 2020 година от Европейското сдружение по кардиология, което основава документ с насоките, в които би трябвало да работим и в следствие е учредена конструкция, сплотяваща заинтригуваните страни в Алианс за сърдечно-съдово здраве. „ Ще се стремим през покровителство за националния ни проект да фокусираме публичното и инстуционалното внимание към сърдечно-съдовите болести, с цел да не позволяваме възникването на болестност, както и да подобрим качеството на живота на болните ", съобщи ръководителят на ДКБ.
Доц. Васил Трайков обърна внимание на задачите на българския проект за сърдечно съдово здраве, измежду които са предварителната защита на болесттите с водеща роля в Националната здравна тактика, определяне на водещата роля в процеса на цифровите технологии и нововъведения, обезпечаване на ранна терапия в изискванията на персонализирана и висококачествена медицина, ранна рехабилитация с оглед реализиране на оптималната социализация на пациентите, като и въвеждане и стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните.
Научният секретар на ДКБ проф. Иван Груев обърна внимание на смисъла на предварителната защита и рехабилитацията на сърдечно съдовите болести в България. „ Превенцията е главният фактор, на който се базира удължаването на продължителността на живота. ", съобщи проф. Груев и подчертава върху поведенческите рискови фактори, а точно нездравословното хранене, затлъстяването, тютюнопушенето и потреблението на алкохол. Той бе безапелационен, че рехабилитацията е в основата на Европейския проект с ясно написани рекомендации, които следва да използван приспособени в България.
Председателят на ДКБ доцент Васил Трайков показа хронологията на основаване на проекта, до каква степен са стигнали и по какъв начин ще следва да бъде въведен и в България. Той описа, че началото е положено през юни 2020 година от Европейското сдружение по кардиология, което основава документ с насоките, в които би трябвало да работим и в следствие е учредена конструкция, сплотяваща заинтригуваните страни в Алианс за сърдечно-съдово здраве. „ Ще се стремим през покровителство за националния ни проект да фокусираме публичното и инстуционалното внимание към сърдечно-съдовите болести, с цел да не позволяваме възникването на болестност, както и да подобрим качеството на живота на болните ", съобщи ръководителят на ДКБ.
Доц. Васил Трайков обърна внимание на задачите на българския проект за сърдечно съдово здраве, измежду които са предварителната защита на болесттите с водеща роля в Националната здравна тактика, определяне на водещата роля в процеса на цифровите технологии и нововъведения, обезпечаване на ранна терапия в изискванията на персонализирана и висококачествена медицина, ранна рехабилитация с оглед реализиране на оптималната социализация на пациентите, като и въвеждане и стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните.
Научният секретар на ДКБ проф. Иван Груев обърна внимание на смисъла на предварителната защита и рехабилитацията на сърдечно съдовите болести в България. „ Превенцията е главният фактор, на който се базира удължаването на продължителността на живота. ", съобщи проф. Груев и подчертава върху поведенческите рискови фактори, а точно нездравословното хранене, затлъстяването, тютюнопушенето и потреблението на алкохол. Той бе безапелационен, че рехабилитацията е в основата на Европейския проект с ясно написани рекомендации, които следва да използван приспособени в България.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ