Изпращат 4D предмети в космоса
Да се изстрелят товари в космоса коства скъпо - даже по стандартите на НАСА. Разходите варират от към 9 000 до над 40 000 $ за половин кг. С такава цена тежестта е водещ въпрос при подготовката на всяка една задача, което кара НАСА да търси новаторски способи за основаване на по-компактни товари.
Затова и създаването от учени от Технологичния институт в Джорджия на способ, при който 3D принтери служат за основаване на дребни структури, които се разгъват, когато се излагат на топлота, може да се окаже от изгода за разрешаване на казуса, оповестява TechCrunch.
Методът научната общественост назовава 4D принтиране. При него 3D принтирани обекти трансформират своята форма откакто бъдат принтирани. Четвъртото измерение е времето.
Работата на учените от Джорджия е оповестена в изданието Scientific Reports.
Също като при сходни изследвания от екипи като този от Масачузетския софтуерен институт, и работата на екипа от Джорджия зависи от температурните промени, с цел да бъде обещано начало на трансформацията. Проучването на последните обаче се разграничава по това, че е учредено на правилото на тенсегрити - като употребява непрекъснатото напрежение сред серия от кабели и пръти, които поддържат структурната целокупност.
Тази структура е лека, здрава и еластична, което я прави идеална за галактически пътешествия. Тя може да остане компактна по време на полет и да се разгъне, когато е в орбита.
" Смятаме, че може да се построи нещо като антена, която в началото е компресирана и заема малко пространство, само че щом се загрее, да кажем единствено от слънчевата светлина, изцяло да се разтвори ", изяснява един от откривателите Джери Ци (Jerry Qi).
Основното в новите обекти са полимери с памет за формите - материали, които могат да заемат една форма, да я сменят с друга и по-късно да се върнат в първичната. В този случай подпорите са кухи, с цел да могат да бъдат държани краткотрайно сплескани. Еластични кабели, също създадени с 3D принтери, са прикрепени към края на подпорите, с цел да ги държат дружно и да обезпечават напрежение, когато обектите се уголемяват.
След като бъдат принтирани 4D обектите остават плоски и се разгъват при топлота от 65 градуса по Целзий. За да се подсигурят, че структурите няма да се разширят прекомерно бързо, учените построяват всяка конзола по този начин, че да реагира на друга температура, като ги оставя сами да ръководят порядъка, в който се събират още веднъж.
Скоростта на разгръщане се вгражда още в принтирането от откривателите като се употребява правилото на проба и неточност. Проф. Глаусио Паулино (Glaucio Paulino) обрисува това програмиране като " памет ".
" Паметта е вградена в подпорите ", изяснява Паулино. " Те са еластичен материал. Цялата памет е принтирана само в подпорите. Когато принтирахме, открихме техника, която ни разрешава да отпечатваме тази памет ", добавя той.
Засега структурите на екипа от Джорджия стартират да се износват след няколко трансформации. Учените работят по премахване на този минус, а също по този начин и по увеличаване на размерите на системата. В момента откривателите се намират към момента прекомерно надалеч от построяването на структури, задоволително огромни да подслонят човек. Въпреки че самата тенсегрити се употребява на относително огромен мащаб.
Терминът, фиктивен от американския инженер-конструктор Бъкминстър Фулър през 60-те години, се ползва към разнообразни по величина структури, в това число игрища и мостове. Макар да не е постоянно срещана в архитектурата, техниката е високо ценена за здравината си на фона на минималния брой материали.
Тя може да откри приложение и в биомедицината, акцентират учените. Например, за вкарването на стентове в тялото - дребни тръбички, които ще оказват помощ за възобновяване на потока на кръвта.
Затова и създаването от учени от Технологичния институт в Джорджия на способ, при който 3D принтери служат за основаване на дребни структури, които се разгъват, когато се излагат на топлота, може да се окаже от изгода за разрешаване на казуса, оповестява TechCrunch.
Методът научната общественост назовава 4D принтиране. При него 3D принтирани обекти трансформират своята форма откакто бъдат принтирани. Четвъртото измерение е времето.
Работата на учените от Джорджия е оповестена в изданието Scientific Reports.
Също като при сходни изследвания от екипи като този от Масачузетския софтуерен институт, и работата на екипа от Джорджия зависи от температурните промени, с цел да бъде обещано начало на трансформацията. Проучването на последните обаче се разграничава по това, че е учредено на правилото на тенсегрити - като употребява непрекъснатото напрежение сред серия от кабели и пръти, които поддържат структурната целокупност.
Тази структура е лека, здрава и еластична, което я прави идеална за галактически пътешествия. Тя може да остане компактна по време на полет и да се разгъне, когато е в орбита.
" Смятаме, че може да се построи нещо като антена, която в началото е компресирана и заема малко пространство, само че щом се загрее, да кажем единствено от слънчевата светлина, изцяло да се разтвори ", изяснява един от откривателите Джери Ци (Jerry Qi).
Основното в новите обекти са полимери с памет за формите - материали, които могат да заемат една форма, да я сменят с друга и по-късно да се върнат в първичната. В този случай подпорите са кухи, с цел да могат да бъдат държани краткотрайно сплескани. Еластични кабели, също създадени с 3D принтери, са прикрепени към края на подпорите, с цел да ги държат дружно и да обезпечават напрежение, когато обектите се уголемяват.
След като бъдат принтирани 4D обектите остават плоски и се разгъват при топлота от 65 градуса по Целзий. За да се подсигурят, че структурите няма да се разширят прекомерно бързо, учените построяват всяка конзола по този начин, че да реагира на друга температура, като ги оставя сами да ръководят порядъка, в който се събират още веднъж.
Скоростта на разгръщане се вгражда още в принтирането от откривателите като се употребява правилото на проба и неточност. Проф. Глаусио Паулино (Glaucio Paulino) обрисува това програмиране като " памет ".
" Паметта е вградена в подпорите ", изяснява Паулино. " Те са еластичен материал. Цялата памет е принтирана само в подпорите. Когато принтирахме, открихме техника, която ни разрешава да отпечатваме тази памет ", добавя той.
Засега структурите на екипа от Джорджия стартират да се износват след няколко трансформации. Учените работят по премахване на този минус, а също по този начин и по увеличаване на размерите на системата. В момента откривателите се намират към момента прекомерно надалеч от построяването на структури, задоволително огромни да подслонят човек. Въпреки че самата тенсегрити се употребява на относително огромен мащаб.
Терминът, фиктивен от американския инженер-конструктор Бъкминстър Фулър през 60-те години, се ползва към разнообразни по величина структури, в това число игрища и мостове. Макар да не е постоянно срещана в архитектурата, техниката е високо ценена за здравината си на фона на минималния брой материали.
Тя може да откри приложение и в биомедицината, акцентират учените. Например, за вкарването на стентове в тялото - дребни тръбички, които ще оказват помощ за възобновяване на потока на кръвта.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ