Момче с детски паралич доказа, че волята е безгранична: Симеон е неразделен е със сляпата си баба, успя да проходи и вече живее втори живот
Да се изправиш и загърбиш инвалидната количка и с големи старания да правиш крачки, когато си с диагноза детска церебрална парализа, за това се желае желязна воля и доста хъс.
28-годишният Симеон Узунов е образец за хората, страдащи от тежката болест. Той разчита най-много на себе си и вярата, че може да се оправи.
Момчето е от Смолян. До този миг е претърпял 12 интервенции и с големи старания на волята си, както и с безпределната поддръжка на своето семейство е съумял да стане от инвалидната количка, към която дълго време е бил прикрепен. Сега се придвижва с така наречен канадка и за повторно идва в Специализираната болница по рехабилитация в Кюстендил.
„ Минералната вода тук и положителните човешки ръце вършат чудеса “, уверен е Симеон Узунов.
Младият мъж е фен на мерената тирада и е събрал вълненията на сърцето си в стихосбирката „ Сънувана прегръдка “. Той се надява стиховете му да намерят своите читатели в Кюстендил. „ По пет лв. продавам стихосбирката. Няма нещо, което да кажа, че ще го направя, и да не стане. Това не е самоувереност, а воля да се боря животът ми да е като на всеки различен. Не се усещам друг, имам самочувствие, приятелите ми ме одобряват като един от тях и поддържат връзка с мен като с равни “, споделя Мони.
Въпреки здравословните проблеми Симеон има доста другари. Участва и в пиеси на сцена
През годините той е съумял да се раздели с инвалидната количка, оставил е зад тила си и интервала с проходилката, в този момент се придвижва с канадка, от време на време с компаньон. Разчита на мощната си воля и няма желание да спре дотук. За разлика от доста хора с увреждания, които си седят у дома, Симеон Узунов живее естествен обществен живот.
Той към този момент има издадена една книга, приготвя и нова. Завършил е магистратура по бизнес администрация във Висшето учебно заведение по стопанска система и сигурност в Пловдив с шестица, а сега работи в община Смолян.
С обичаната си баба, която не вижда, само че за него тя е най-хубавият човек, който познава
„ За мен това е наслаждение. Гражданите ми се радват, като видят, че съм с увреждания, само че не съм се предал “, безапелационен е младият мъж. Най-много от всичко Мони обича да пътува. „ Мисля, че няма смисъл да се оплакваш от ориста си и да я виниш! Животът си е твой и би трябвало да се бориш той да е подобен, какъвто самичък си го искаш “, счита Симеон.
Младежът е неразлъчен със сляпата си баба. Тя е компактно до него и го съпровожда на всички места. Двамата са в забавна симбиоза. Възрастната жена е изцяло незряща, само че споделя, че внукът й вижда за нея, а тя се движи и за него.
Симеон с часове тренира всеки ден до изправянето на крайници
„ Двамата сме като скачени съдове. Заедно имаме общо девет години живот в санаториуми, били сме на рехабилитация под дърво и камък, в това число и в чужбина, и въпреки изискванията и равнището да са разнообразни, на всички места сме срещнали положителни хора. Двамата рехабилитатори Боби и Бисер са нашите вълшебници, които вършат чудеса “, реди благодарности към медиците 28-годишният Симеон Узунов.
Разходките на открито са част от процедурите за излекуване на Узунов
Инфо: 24zdrave
