Волгин: На всеки километър - евроатлантици
Да се държиш като прислужник, да превиваш гръбнак, да изпълняваш категорично всеки каприз на настоящите господари – това не са характерности на избрани специалности, това е положение на мозъка. Именно сходно васално положение на мозъка демонстрираха през последните дни редица нови български парламентаристи . Дискусиите към това да бъде или да не бъде канена дипломат Митрофанова при откриването на Народното събрание, желанието безусловно да бъде помолен президента Зеленски да почете Народното събрание с видеообръщение демонстрират, че за доста от представителите на политически ни хайлайф действителните проблеми на българското общество нямат никакво значение.
Основната им грижа е да се харесат на задграничните началници .
Преди 10 ноември 1989 година нашите непознати началници живееха в Кремъл. Само секунди откакто някой от тях кихнеше, подчинените им политици в София тежко се разболяваха. Толкова огромно беше желанието им да проявят взаимност със руските ръководители. Нямате ли чувството, че живеете в същия филм, че някой ви е качил на машината на времето и непосредствено ви е запратил 50 или 60 години обратно? Удивително наподобява днешната ни „ демократична “ България на онази от времето на „ действителния социализъм “, както му споделяха тогава. Разликата е единствено в адреса на непознатите началници . Преди живееха в Москва, през днешния ден са в Брюксел и Вашингтон . Обаче отношението на нашите политически дейци към тях е същото – коленопреклонно, васално, без капчица самоуважение. Е, да, сходно държание бива оправдавано с аргумента, че сме длъжни да демонстрираме евроатлантическа взаимност. По безусловно същия метод говореха и тогавашните партийните функционери. Само дето тогава определяха солидарността като „ комунистическа “ .
По този мотив ще кажа и две думи за думите. Правоверните политици и коментатори направиха всичко допустимо, с цел да трансфорат стойностното разбиране „ либерал “ в мръсна дума. Заради нефелното ръководство на предходния кабинет същото се случи и с хубавата дума „ смяна “. Тя също беше омърсена до неразбираемост. Пред очите ни се случва същото и с прилагателното „ евроатлантически “. Сигурно сте обърнали внимание, че най-често го употребяват точно нагаждачите. То им служи като щит. Смятат, че е задоволително да дефинират даже и най-васалната си постъпка като „ евроатлантическа “, с цел да не смее никой да им възрази.
Доскоро най-големите фенове на думата „ евроатлантически “ и всичките й производни бяха умнокрасивите от Демократична България. От към година обаче сериозна конкуренция по приложимост на сходни политически правилни понятия им прави Политическа партия. А нещата добиха абсурдно-гротескови измерения, когато в играта се включи ГЕРБ. При това с цялата си мощност се включи, с 200, както обича да се показва господин Борисов. С предлагането си при откриването на новия парламент да се изкаже господин Зеленски, ГЕРБ категорично печелят почетния байрак „ Най-всеотдаен евроатлантик “ . След сходно предложение другите претенденти и на главата си да застанат, не могат да изместят от първото място партията на Бойко Борисов. Няма по какъв начин, до момента в който следим чутовните старания на доста от партиите ни да потвърдят своята преданост към непознатите началници, да не се сетим за едно изречение от описа на Алеко Константинов „ Бай Ганьо и съпротива – но де, де! “ В него безконечният Алеков персонаж остро възразява, че обществено са го определили като „ съпротива “. И приключва своето предпочитание да служи на ръководещите, които и да са те, по следния метод: „ Ти ще целунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще целунеш скута, аз - краката; ти ще целунеш на друго място, аз - на още по-друго място. “
Преди 1989 година назоваха България „ най-верният спътник на Съветския съюз “ . В други социалистически страни имаше открити митинги против налаганата от Москва идеология. Граждани и политици се бунтуваха в Германска демократична република, Унгария, Чехословакия, Полша. Даже Румъния си разреши „ своеволието “ да не праща войски за смазването на Пражката пролет през 1968 година Само при нас нямаше никакво предпочитание за опозиция против тогавашните непознати началници. И против сегашните няма . Поне от страна на най-големите партии. Лидерите им очевидно изцяло споделят правилото, изразен отново от упоменатия Алеков воин: „ Хич бай ти Ганьо съпротива става ли, бе, момче! “ Да, дано евроатлантическите партии не стопират да претворяват в каузи тази философия. Само че да бъдат по този начин положителни да не пищят на умряло, когато на идващите избори бъдат издухани от партии, за които българският народен интерес стои над чужбинския.
Коментар на Петър Волгин в предаването ``Политически НЕкоректно``/
Основната им грижа е да се харесат на задграничните началници .
Преди 10 ноември 1989 година нашите непознати началници живееха в Кремъл. Само секунди откакто някой от тях кихнеше, подчинените им политици в София тежко се разболяваха. Толкова огромно беше желанието им да проявят взаимност със руските ръководители. Нямате ли чувството, че живеете в същия филм, че някой ви е качил на машината на времето и непосредствено ви е запратил 50 или 60 години обратно? Удивително наподобява днешната ни „ демократична “ България на онази от времето на „ действителния социализъм “, както му споделяха тогава. Разликата е единствено в адреса на непознатите началници . Преди живееха в Москва, през днешния ден са в Брюксел и Вашингтон . Обаче отношението на нашите политически дейци към тях е същото – коленопреклонно, васално, без капчица самоуважение. Е, да, сходно държание бива оправдавано с аргумента, че сме длъжни да демонстрираме евроатлантическа взаимност. По безусловно същия метод говореха и тогавашните партийните функционери. Само дето тогава определяха солидарността като „ комунистическа “ .
По този мотив ще кажа и две думи за думите. Правоверните политици и коментатори направиха всичко допустимо, с цел да трансфорат стойностното разбиране „ либерал “ в мръсна дума. Заради нефелното ръководство на предходния кабинет същото се случи и с хубавата дума „ смяна “. Тя също беше омърсена до неразбираемост. Пред очите ни се случва същото и с прилагателното „ евроатлантически “. Сигурно сте обърнали внимание, че най-често го употребяват точно нагаждачите. То им служи като щит. Смятат, че е задоволително да дефинират даже и най-васалната си постъпка като „ евроатлантическа “, с цел да не смее никой да им възрази.
Доскоро най-големите фенове на думата „ евроатлантически “ и всичките й производни бяха умнокрасивите от Демократична България. От към година обаче сериозна конкуренция по приложимост на сходни политически правилни понятия им прави Политическа партия. А нещата добиха абсурдно-гротескови измерения, когато в играта се включи ГЕРБ. При това с цялата си мощност се включи, с 200, както обича да се показва господин Борисов. С предлагането си при откриването на новия парламент да се изкаже господин Зеленски, ГЕРБ категорично печелят почетния байрак „ Най-всеотдаен евроатлантик “ . След сходно предложение другите претенденти и на главата си да застанат, не могат да изместят от първото място партията на Бойко Борисов. Няма по какъв начин, до момента в който следим чутовните старания на доста от партиите ни да потвърдят своята преданост към непознатите началници, да не се сетим за едно изречение от описа на Алеко Константинов „ Бай Ганьо и съпротива – но де, де! “ В него безконечният Алеков персонаж остро възразява, че обществено са го определили като „ съпротива “. И приключва своето предпочитание да служи на ръководещите, които и да са те, по следния метод: „ Ти ще целунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще целунеш скута, аз - краката; ти ще целунеш на друго място, аз - на още по-друго място. “
Преди 1989 година назоваха България „ най-верният спътник на Съветския съюз “ . В други социалистически страни имаше открити митинги против налаганата от Москва идеология. Граждани и политици се бунтуваха в Германска демократична република, Унгария, Чехословакия, Полша. Даже Румъния си разреши „ своеволието “ да не праща войски за смазването на Пражката пролет през 1968 година Само при нас нямаше никакво предпочитание за опозиция против тогавашните непознати началници. И против сегашните няма . Поне от страна на най-големите партии. Лидерите им очевидно изцяло споделят правилото, изразен отново от упоменатия Алеков воин: „ Хич бай ти Ганьо съпротива става ли, бе, момче! “ Да, дано евроатлантическите партии не стопират да претворяват в каузи тази философия. Само че да бъдат по този начин положителни да не пищят на умряло, когато на идващите избори бъдат издухани от партии, за които българският народен интерес стои над чужбинския.
Коментар на Петър Волгин в предаването ``Политически НЕкоректно``/
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ