Да събираш празни бутилки е мъчителна работа – бъркаш из

Да събираш празни бутилки е мъчителна работа – бъркаш из смрадливите боклуци, разнасяш амбалаж, хората те гледат съжалително. Какво е чувството и какъв брой пари могат да се съберат дневно? Наш кореспондент направи опит.

Точна статистика за броя им няма, само че всеки ги е виждал в немските градове – хора, които събират празни бутилки. Предполага се, че годишно към 720 милиона бутилки за еднократна приложимост с заплатен депозит не се връщат назад в изкупвателните пунктове на магазините. При цена от 25 цента за бутилка това прави към 180 милиона евро.

Отделно има бутилки за многократна приложимост, върху които се начислява депозит от 8 или 15 евроцента - според от типа им. За да изкара човек пари, тези бутилки би трябвало единствено да бъдат открити, взети и върнати в комерсиалната мрежа. Може ли обаче да се преживее от това и кои са хората, които оцеляват по този метод?

На лов за бутилки

Решавам да ревизира това по улиците на Берлин. Рано сутринта в един прелестен есенен ден потеглям с празни торбички за извършване на покупки и раница на гърба. В началото към момента не надзървам в контейнерите за отпадък, тъй като ме е позор. Затова пък погледът ми обгръща улицата и местата, където могат да се намерят празни бутилки - откривам ги подпрени на дървета и електрическите стълбове, захвърлени около къщите. За страдание находките ми са главно бутилки от вино, а за тях няма депозит.

В някои градове като Карлсруе има специфични поставки за празните бутилки, с цел да не е нужно ровенето из кофите

Явно всичко е опоскано от " експертите " в сектора. Това обаче не ме отхвърля. И в действителност: в един шубрак откривам празна бутилка от бира - и ето ги първите 8 цента в джоба ми.

След повече от час стигам до „ Александерплац " в центъра на Берлин и към този момент имам събрани общо 4 бутилки. Край гарата на метрото виждам мъж с найлонова торбичка, който се поспира пред една кофа за отпадък и надниква вътре. Настигам го и водя диалог с него.

" За две кутии цигари стигат "

По-късно, когато с Бьорн пием кафе край телевизионната кула, 58-годишният мъж ми признава, че съм го изплашил. От него узнавам, че охранители, които от време на време са цивилни, гонят събирачите на бутилки от гарите. Мъжът споделя, че събира бутилки по 6-7 часа дневно, седем дни в седмицата. Но доста държи да подчертае, че единствено краткотрайно се занимава с това. Много скоро щял да стартира работа като таксиметров водач. Всъщност бил електротехник по специалност, само че след 22 години работа в сектора компанията му банкрутирала. Тъй като не успявал да се устоя с парите за безработни, индивидът решил да си оказва помощ, като събира и връща празни бутилки. " На ден изкарвам за две кутии цигари " (около 15 евро), признава Бьорн и прибавя, че не би могъл просто да си седи в къщи със скръстени ръце и да не прави нищо.

Много работа за малко пари: съумявам да събера едвам 1 евро и 38 цента

" Събирачите на празни бутилки не се имат за неудачници. Напротив, те имат съзнанието, че правят работа и към момента са част от трудовото общество. Това позитивно схващане постоянно им оказва помощ да тръгнат още веднъж нагоре ", споделя социологът Албан Кнехт, разгласил проучване по този въпрос. Той твърди, че единствено дребна част от тези, които събират бутилки, са бездомници. Повечето са или пенсионери, или живеят на обществени помощи - хора, които имат някакви приходи, само че незадоволителни за издръжката им. За Кнехт това е знак, че обществената страна в Германия към този момент не действа добре, и че равнището на пенсиите като цяло е ниско.

Чак когато срещам Елмар, разбирам къде ми е грешката: той, да вземем за пример, преглежда наличието на кофите за отпадък подробно, не пропуща нито една от тях, и пътьом взема празните бутилки надали не от ръцете на минувачите. Така за няколко минути той събира повече бутилки, в сравнение с аз за три часа. 46-годишният мъж ми споделя, че събира бутилки от години. В положителни дни през лятото успявал да направи и по 50 евро дневно. През зимата - много по-малко. Има свои твърди направления, които обаче не желае да издаде - дефинира ги като " служебна загадка ". На въпрос дали не се срами да се рови в кофите за отпадък, той дава отговор: " Не, несъмнено. Парите не миришат, а ръцете можеш да си измиеш. "

Тези хора не желаят да бъдат новобранци

Елмар от Берлин: " Парите не миришат, а ръцете можеш да си измиеш "

Решавам и аз да опитам: обискирам първата кофа за отпадък с голямо терзание, втората - също. На третата към този момент съм много по-спокоен. И резултатът не закъснява: за относително малко време откривам 3 бутилки, всяка от които ще ми донесе по 25 цента. Но след време краката стартират да ме болят, ръцете ми са омазани до лактите. Решавам да върна събрания амбалаж и трудът ми е заплатен със сумата от... 1,38 евро. Мнозина си мислят, че да се ровиш из боклуците за бутилки автоматизирано те трансформира в новобранец. Но не е по този начин – тези хора не желаят да бъдат новобранци, а в противен случай - да останат част от обществото. Те не желаят да бъдат изхвърлени от него като безполезни. Отказват от гордостта си, с цел да запазят част от нея - бутилка след бутилка.