И Бузлуджа влезе в битката за БСП. Храмът не бива да бъде подпалван отвътре
„ Да събереш на Бузлуджа хората, забили нож в гърба на Българска социалистическа партия не е обединяване, това ще е злополука за партията “, сподели в навечерието на националния събор на Българска социалистическа партия депутатът Христо Проданов.
Тази година съборът ще бъде на 27 юли, а социалистите ще празнуват 133-тата годишнина на своята партия.
Думите на Проданов пристигнаха в отговор на апела на различен червен народен представител – Борислав Гуцанов, всички социалисти да се качат на Историческата поляна, където по традиция в края на юли или началото на август столетницата празнува деня на основаването си.
Проданов е считан за непосредствен до подалата оставка като ръководител на партията Корнелия Нинова. Гуцанов пък е от новото управление, поело юздите след Нинова. То организира серия от срещи с представители на „ Левицата! “, „ Изправи се, България “, " Българска социалдемокрация - Евролевица " и ПД " Социалдемократи " и прикани всички напуснали партията да се върнат в нея. Прекрати и войната с президента Румен Радев. Но в това време, макар устрема на сегашните водача на Българска социалистическа партия да наподобяват отзивчиви и доброжелателни, в пресата се появиха информации, че Нинова не е мечтана на Бузлуджа. И може би изявлението на Проданов е повлияно точно от това. Особено като се има поради, че представителите на другите крила в партията не си приказват и по тази причина евентуално имат вяра във всичко, което прочетат някъде.
Което не трансформира истината - Българска социалистическа партия не за пръв път е разграничена, само че за пръв път надали не се слагат условия кой има право и кой не да се качи на старопланинския връх.
А това вгорчава празника на редовите социалисти така и така изморени от крамолите на „ Позитано “ 20 и огорчени от желанията на водачите си да водят правосъдни борби между тях за това кой има право да съставлява партията, да поставя автограф под кандидат-депутатските листи и така нататък
За социалистите Бузлуджа е знак, еднакъв по статут на аленото знаме и на Интернационала. Те отиват там като в храм - на пречистващо поклонение пред концепцията.
И не инцидентно през годините събитието е употребявано, с цел да се насочат съществени послания, изключително в предизборни години, да се показват претендентите на партията. Когато Българска социалистическа партия е била ръководеща, от Бузлуджа са прозвучавали желанията й в изпълнителната власт. Традиция е в навечерието на събора да се организират конгреси на партията, да се провеждат кръгли маси. И в този момент в навечерието на Бузлуджа в Стара Загора ще се организира кръгла маса с присъединяване на всички леви партии, на която с чака да бъде подписан документ за взаимни дейности в предизборната акция, а може би и за взаимно явяване на следващите предварителни парламентарни избори.
Особено индикативен е съборът на Бузлуджа през 1997 година – една от най-тежките за левицата през годините на прехода. След краха на ръководството на Жан Виденов анализатори предвиждаха два пътя пред Българска социалистическа партия – да се разцепи или напряко да изчезне. Виденов бе стигматизиран. Социалистите бяха разграничени и разколебани - къде сгреши Виденов и сгреши ли или го предадоха, прав ли е Първанов с неговия курс на обединяване със социалдемократите и напусналите Българска социалистическа партия. Но в тази по този начин заредена напрегнато конюнктура на никого и през разум не му хрумна да раздава препоръки кой има и кой няма право да се качи на Бузлуджа. Тогава двамата – остарелият и новият водач на Българска социалистическа партия, Жан Виденов и Георги Първанов, вървяха по две пътеки към Историческата поляна и всеки бе спиран от симпатизантите си, следван от тях. На онази Бузлуджа се качиха 50 000 социалисти, с цел да показват единение и да покажат на тогавашното дясно ръководство на Иван Костов, че са живи и няма да се предадат.
За смисъла на Бузлуджа като знак за левите хора в България приказва и фактът, че идейното придвижване, сложило си за цел да възроди левицата, бе наречено точно по този начин. „ Лявото може и би трябвало да бъде възродено “, съобщи на учредителната колекция на бузлуджанци Иван Таков, ръководител на столичните социалисти.
От това по какъв начин ще наподобява Бузлуджа 2024 ще се съди за триумфа на лявото обединяване.
От това какви хора ще се качат на върха, ще се види дали левицата ще успее да върне поддръжката си и да притегли нови гласоподаватели.
След събора ще се проучва кой е отишъл и кой – не. Кой от водачите по какъв начин е бил посрещнат. Ще се вършат заключения за жизнеността на лявото - тъй като организацията на събора е дело на всички локални структури, те провеждат хората, намират рейсове. Без жизнеспособни структури по общини, няма по какъв начин Историческата поляна да се изпълни.
По Бузлуджа 2024 ще се съди и за електоралния капацитет на възможното ляво обединяване. Защото е правилно – насъбраните огорчения и взаимни съмнения не са малко и мъчно се преодоляват. И това никога не става със заклинания за ножове, забити в гърба.
Но за това празникът не би трябвало да бъде обречен и употребен като инструмент в борбата за Българска социалистическа партия. Храмът не трябва да бъде подпалван от вътрешната страна.