Да реагираш остро на мумията на Горбачов е все едно

Да реагираш остро на мумията на Горбачов е все едно да приказваш с умрелия Юда. Е, и какво към този момент би трябвало да му се потвърждава?

Но гневната отрицателна реакция на жителите на неговите думи за „ Таймс “ също е разбираема: да чуеш страдание за опустошения Съюз от някой, който интензивно го разрушаваше, като водач на руския народ, е рядко свинство.

Необходимо е да имаш огромна безочливост и безсрамието на махленски непрокопсаник, който умишлено е умъртвил човек, само че не се счита за отговорен.

Да, официално Горбачов не е подписал Беловежките съглашения и даже е бил срещу тях, на противоположни барикади, като първият и последният президент на Съюз на съветските социалистически републики.

Но в действителност е явно, че Горби, посредством своето вредителство в името на „ гласността “ и компромиса със Запада и в името на „ перестройката “, роди Елцин и олигархията, и предопредели разпада на Съюз на съветските социалистически републики като единна страна, обричайки го на десетилетия от войни.

Това е разбираемо за всеки, който най-малко ненапълно е живял в тези години или, в случай че не е, е прочел деликатно документите за Перестройката.

За броени години Горбачов нанесе редица удари против личната си страна - Съюз на съветските социалистически републики. Ще изброя в резюме най-страшните от тях.

Първият и най-съществен е цялостния отвод от външнополитическите ползи в интерес на Запада под прикритието за преустановяване на Студената война. „ Новото мИслене “ (дори и несръчния акцент има значение) изцяло дезориентира освен страната, само че и хората.

Горбачов безусловно принуди Съюза да падне в обятията на вълк в овчи кожи.

Какво ни струваше единствено неговото позволение да се сплоти Германия или по-точно да съобщи Източна на Западна Германия, за едното нищо, без взаимни гаранции или условия! Това е чисто закононарушение против ползите на страната и на съветския народ.

Втората посока на ударите беше върху стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики.

Законите за държавното приемане и прекачване на предприятия към счетоводно отчитане в действителност унищожиха плановата стопанска система, като не предложиха нищо в подмяна и това скоро докара до цялостен недостиг на артикули от първа нужда.

Фотографиите от тези времена с празните лавици демонстрират живота в Съюза като беден и гладен.

Но истината е, че преди Перестройката и Горбачов нямаше подобен недостиг и празни лавици: да, нямаше обилие от артикули, само че плановата стопанска система беше настроена тъкмо до минимума, нужен за такава голяма страна.

И тя беше съзнателно дезорганизирана и дестабилизирана, с цел да потвърди неефективността на такава стопанска система и на Съюз на съветските социалистически републики като цяло.

От същата серия удари беше и акцията за усилване на битката против нетрудовите приходи, когато бяха притискани водачите и дребните продавачи, до момента в който кооперациите, с негово позволение, продаваха на левите партии артикули непосредствено от фабриките с голяма надценка и по този метод сътвориха първия умозрителен капитал.

Подобна неправда мощно удари по самосъзнанието на руските жители, привикнали с това, че всички по принцип са равни по приходи.

При Горбачов процъфтяха и по този начин наречените привилегии на служителите, с които по-късно Елцин се „ бори”.

Огромна роля за дезориентацията и озверяването на хората изигра идиотската (не може да се назова иначе) антиалкохолна акция, когато външно положителното начинание беше сведено до безчинство: изсичаха се лозята, унищожаваше се първокачествен алкохол, създаваше се недостиг на всевъзможни питиета за възрастни, до момента в който производството на ''горена'' водка разцъфтя, а равнището на алкохолизъм и отравяне просто набъбна.

Ако първоначално беше допустимо да се допусна, че всичко това е идиотизъм на „ изключително талантлив “ комбинатор и демагог, в този момент към този момент е ясно, че единствено един пакостник работи по този метод.

Само с тенденциозен удар върху държавното ръководство може да се изясни основаването на законодателен орган, успореден на Върховния съвет - Конгрес на националните депутати.

Държавният уред престана да схваща кого да слуша и вместо да взима решения, стартира преливане от пусто в празно. Оттам, от този конгрес, излязоха всички елцинисти и „ демократи от първата вълна “.

Лишаването от монопола на Комунистическа партия на Съветския съюз през 1990 година - още веднъж, без да се основава друга партия на болшинството - в действителност предопредели разпада на Съюз на съветските социалистически републики.

В същото време Горбачов нанасяше всички вероятни удари по Съюза, завоалирани по йезуитски с връщане към източниците на комунизма, към ленинизма и сякаш за връщане на властта на елементарните хора. Всъщност това бръщолевене имаше за цел единствено да прикрие открития бойкот на Горбачов и на неговата цяла кохорта от предатели на власт.

Всичко това не отхвърля истината, че Съветският съюз се нуждаеше от промени, държаваното ръководство трябваше да бъде актуализирано, а стопанската система трябваше да се пренастрои към потребностите на хората и доста жители откровено се надяваха, че ще видят „ социализъм с човешко лице “, изтощен от всевъзможни нелепости. Нещо повече, руският план беше идеологически привършен и бяха нужни някаква друга идея за полезности и идеали, и други държавни механизми.

Горбачов обаче въобще не правеше това. Този несполучлив модернизатор си нямаше и визия какво да прави – той искаше да направи нещо като в Китай. Същия Китай, който той презираше като изменник на страната. И по този начин ще си остане в съветската и международната история - най-страшният Юда от времето на Христос.