Обичаш ли ме? Дай да ти видя телефона
Да разгледаш телефона на различен човек е като да влезеш в главата му . Можеш да схванеш най-големите му секрети по това какво е търсил в Гугъл за последно, с кого е приказвал, какви приложения си е изтеглил, какви персонални известия е получил.
Ако всеки от нас скрито желае да надникне в непозната преписка , подготвени ли сме самите ние да допуснем някого до най-съкровените ни секрети, скътани в телефона? Дори да не са същински, разобличаващи секрети , би трябвало ли половинката да знае безусловно, безусловно всичко?
Понякога човек търси в Интернет неща, които са му създали усещане за секунди и надали повече ще се сети за тях. Но в случай че половинката ви види, че сте търсили „ рижави мъже с брада “ единствено тъй като колежката ви си пада по тях , дали ще одобри вашето пояснение или ще ви заподозре в секрети култове?
А какво да кажем за персоналните известия със остарели другари , които постоянно звучат извънредно пиперливо? Дали в случай че индивидът насреща ги прочете, ще ги разбере по същия другарски метод или ще види в тях мотив за скандал?
Разпитахме колегите от офиса, с които разделяме един етаж, за това биха ли оставили половинките си да им ровят в телефона.
iStock
В общи линии сътрудниците се разделиха в отговорите си на два тима:
Не бих дал телефона си.
Не тъй като имам нещо да укривам , а тъй като желая да имам свое персонално пространство, неприкосновено. Това е част от вътрешния ми свят, от мислите ми, от отношенията с приятелите ми.
Телефонът е прекомерно персонален, даже за половинката .
iStock
Бих дал телефона си
Нямам какво да укривам и бих оставил спокойно половинката си да рови из него.
Нито един обаче не би разгледал телефона на половинката си , даже да има позволение за това.
„ Няма какво да виждам в непознат телефон “ и „ Ако се дебнем, ще се хванем “ , бяха най-често споделяните отговори.
А вие? Бихте ли дали телефона на половинката си да го прегледа и бихте ли разгледали непознат телефон, в случай че имате такава опция ?
Ако всеки от нас скрито желае да надникне в непозната преписка , подготвени ли сме самите ние да допуснем някого до най-съкровените ни секрети, скътани в телефона? Дори да не са същински, разобличаващи секрети , би трябвало ли половинката да знае безусловно, безусловно всичко?
Понякога човек търси в Интернет неща, които са му създали усещане за секунди и надали повече ще се сети за тях. Но в случай че половинката ви види, че сте търсили „ рижави мъже с брада “ единствено тъй като колежката ви си пада по тях , дали ще одобри вашето пояснение или ще ви заподозре в секрети култове?
А какво да кажем за персоналните известия със остарели другари , които постоянно звучат извънредно пиперливо? Дали в случай че индивидът насреща ги прочете, ще ги разбере по същия другарски метод или ще види в тях мотив за скандал?
Разпитахме колегите от офиса, с които разделяме един етаж, за това биха ли оставили половинките си да им ровят в телефона.
iStock В общи линии сътрудниците се разделиха в отговорите си на два тима:
Не бих дал телефона си.
Не тъй като имам нещо да укривам , а тъй като желая да имам свое персонално пространство, неприкосновено. Това е част от вътрешния ми свят, от мислите ми, от отношенията с приятелите ми.
Телефонът е прекомерно персонален, даже за половинката .
iStock Бих дал телефона си
Нямам какво да укривам и бих оставил спокойно половинката си да рови из него.
Нито един обаче не би разгледал телефона на половинката си , даже да има позволение за това.
„ Няма какво да виждам в непознат телефон “ и „ Ако се дебнем, ще се хванем “ , бяха най-често споделяните отговори.
А вие? Бихте ли дали телефона на половинката си да го прегледа и бихте ли разгледали непознат телефон, в случай че имате такава опция ?
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ