Веска Ненчева, БСП: Да работим за такава България, каквато искаше да я види Апостола
Да работим за такава България, каквато искаше да я види Апостола, се споделя в декларация от името на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “, която от парламентарната естрада изчете депутатът Веска Ненчева. Тя е отдадена на 149-ата годишнина от гибелта на Васил Левски - Апостола на българската независимост.
В документа се акцентира, че " полезностите на Левски са всемирен, хуманни, демократични " и че " качествата му признава даже османската власт. "
Ето и цялостния текст на декларацията:
На днешния ден – 18 февруари, преди 149 години, приключва земния си път Апостола на българската независимост Васил Левски – най-свидният наследник на Карлово, най-свидният наследник на България. Почти век и половина ни разделят от това мразовито утро, когато до бесилката, след късата изповед пред поп Тодор, Апостола изрекъл умерено: „ Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството “.
Васил Левски е единствената персона в българската история, която народът назовава Апостол на българската независимост. Причината за това би трябвало да се търси на първо място в неговите дейности и в неговите идейни визии. Може би най-точно същността на неговата активност и идеология е дефинирана от самия него в писмото му до Анастас Попхинов: „ Аз съм посветил себе си на отечеството си от 61-во лето, да му послужвам до гибел и да работя по националната воля”. И го споделя, и го прави, и го извършва до край.
Качествата на Васил Левски признават още тогава даже представителите на османската власт. Извънредната следствена комисия, в която влизат адвокати, получили обучение в Париж, високопоставени сановници на държавната имперска машина, го дефинират като „ прочут със своята смелост, способена и централна персона, ръководител на всичките комитетски организации “.
Едва ли някой от тогавашните софиянци, участвали на това трагично събитие, още по-малко пристигналите на пазар селяни, са имали визия персона от каква големина губят българите на този ден. Трябва да минат значително години да се приключи чак през 1895 година паметникът на Апостола покрай мястото на бесилото – в центъра на столицата на освободена България, да стигне до най-вече българи написаното от Захари Стоянов, Стоян Заимов, Иван Вазов, Христо Ботев, с цел да се построи оня облик на Васил Левски, който генерации българи почитаме като народен воин.
Днес ние имаме привилегията, от дистанцията на един век и половина, да разполагаме с недвусмислените оценки на учените за активността и ролята на Апостола в българското националноосвободително придвижване. Гениалното му създание – Вътрешната революционна организация, се оказва най-верният път към разрешаването на Българския въпрос. Като заимства най-прогресивните постановки от европейската демократична и революционна мисъл на 19-и век, на най-великите персони на Новото време, Левски построява революционната организация с една единствена цел – „ да се размени сегашната деспотско-тиранска система с демократска република – национално ръководство “.
Днес към момента пред нас стои отговорността, въпреки и век и половина след неговата величава крах, да създадем всичко допустимо и да осъществяваме неговите хрумвания за действието на тази „ демократска република “, за която той бленуваше и за която отдаде живота си. Тази „ демократска република “, която той виждаше в своите показа като „ храм на истинната и правата независимост “, в която ще живеят равноправно всички, без значение от националност и вероиповедание, които признават и припознават, съблюдават нейните закони.
Да си повярваме най-сетне, както е декларирал Апостола, че „ да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили “.
Да се опитаме да си споделяме „ кривиците “, с цел да се поправяме и да вървим дружно напред. „ На драго сърце да обичаме оня, който ни покаже грешката, инак той не е наш другар “. „ На думи да не гледаме, само че на работа “.
Времето и събитията демонстрираха, че Васил Левски не принадлежи единствено на предишното, на историята. Не принадлежи единствено на българите, тъй като неговите полезности са всемирен, хуманни, демократични. Той е бил и е съвременник към този момент на доста генерации, които в тай-тежки времена търсим опора в неговите думи, в неговите хрумвания.
И през днешния ден те би трябвало да бъдат пред нас и всеки да може да каже: „ Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството “. Не би трябвало да има повече извинения, нито прошки, в случай че желаеме България най-сетне да стане тази свободна, самостоятелна, демократична страна, в която българите да живеят добре – такава България, каквато искаше да я види Апостола.
В документа се акцентира, че " полезностите на Левски са всемирен, хуманни, демократични " и че " качествата му признава даже османската власт. "
Ето и цялостния текст на декларацията:
На днешния ден – 18 февруари, преди 149 години, приключва земния си път Апостола на българската независимост Васил Левски – най-свидният наследник на Карлово, най-свидният наследник на България. Почти век и половина ни разделят от това мразовито утро, когато до бесилката, след късата изповед пред поп Тодор, Апостола изрекъл умерено: „ Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството “.
Васил Левски е единствената персона в българската история, която народът назовава Апостол на българската независимост. Причината за това би трябвало да се търси на първо място в неговите дейности и в неговите идейни визии. Може би най-точно същността на неговата активност и идеология е дефинирана от самия него в писмото му до Анастас Попхинов: „ Аз съм посветил себе си на отечеството си от 61-во лето, да му послужвам до гибел и да работя по националната воля”. И го споделя, и го прави, и го извършва до край.
Качествата на Васил Левски признават още тогава даже представителите на османската власт. Извънредната следствена комисия, в която влизат адвокати, получили обучение в Париж, високопоставени сановници на държавната имперска машина, го дефинират като „ прочут със своята смелост, способена и централна персона, ръководител на всичките комитетски организации “.
Едва ли някой от тогавашните софиянци, участвали на това трагично събитие, още по-малко пристигналите на пазар селяни, са имали визия персона от каква големина губят българите на този ден. Трябва да минат значително години да се приключи чак през 1895 година паметникът на Апостола покрай мястото на бесилото – в центъра на столицата на освободена България, да стигне до най-вече българи написаното от Захари Стоянов, Стоян Заимов, Иван Вазов, Христо Ботев, с цел да се построи оня облик на Васил Левски, който генерации българи почитаме като народен воин.
Днес ние имаме привилегията, от дистанцията на един век и половина, да разполагаме с недвусмислените оценки на учените за активността и ролята на Апостола в българското националноосвободително придвижване. Гениалното му създание – Вътрешната революционна организация, се оказва най-верният път към разрешаването на Българския въпрос. Като заимства най-прогресивните постановки от европейската демократична и революционна мисъл на 19-и век, на най-великите персони на Новото време, Левски построява революционната организация с една единствена цел – „ да се размени сегашната деспотско-тиранска система с демократска република – национално ръководство “.
Днес към момента пред нас стои отговорността, въпреки и век и половина след неговата величава крах, да създадем всичко допустимо и да осъществяваме неговите хрумвания за действието на тази „ демократска република “, за която той бленуваше и за която отдаде живота си. Тази „ демократска република “, която той виждаше в своите показа като „ храм на истинната и правата независимост “, в която ще живеят равноправно всички, без значение от националност и вероиповедание, които признават и припознават, съблюдават нейните закони.
Да си повярваме най-сетне, както е декларирал Апостола, че „ да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили “.
Да се опитаме да си споделяме „ кривиците “, с цел да се поправяме и да вървим дружно напред. „ На драго сърце да обичаме оня, който ни покаже грешката, инак той не е наш другар “. „ На думи да не гледаме, само че на работа “.
Времето и събитията демонстрираха, че Васил Левски не принадлежи единствено на предишното, на историята. Не принадлежи единствено на българите, тъй като неговите полезности са всемирен, хуманни, демократични. Той е бил и е съвременник към този момент на доста генерации, които в тай-тежки времена търсим опора в неговите думи, в неговите хрумвания.
И през днешния ден те би трябвало да бъдат пред нас и всеки да може да каже: „ Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството “. Не би трябвало да има повече извинения, нито прошки, в случай че желаеме България най-сетне да стане тази свободна, самостоятелна, демократична страна, в която българите да живеят добре – такава България, каквато искаше да я види Апостола.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ