Умението да прощаваме ни прави по-умни
Да простиш, не е лесна работа. Понякога си мислим, че сме дали прошка, само че в действителност не сме.
Всъщност прощавайки на другите, ние потвърждаваме, че обичаме себе си. Да таим неодобрение и засегнатост към някого, наранява най-много нас самите. Пречи ни да се съсредоточим върху хубавите страни на индивида и трансформира положителната сила в негативна. Прошката е нужна не толкоз тъй като другите безусловно я заслужават, не тъй като постоянно са прави, а ние не, а тъй като ние заслужаваме да живеем свободно, без да нараняваме себе си и да се самоизмъчваме. Прощаваме от все сърце на другите, само че в действителност прощаваме на себе си. Прошката е демонстрация на обич към самите нас.
Знаете ли, че прощаването на другите е освен естествено и обикновено, само че също по този начин ни прави и по-умни. Основната функционалност на паметта е да усъвършенства и улесни процеса по взимане на решения. Следователно пренебрегването и даже забравата на незначителни, маловажни детайлности ни прави по-съобразителни, по-умни и ни оказва помощ да взимаме доста по-информирани и благонадеждни решения.
Ето по какъв начин умението да прощаваме на другите има позитивни изгоди за физическото и психическото здраве на човек.
„ Умението да прощаваш е свойство на мощните, слабите в никакъв случай не простят ” . – Махатма Ганди
Цветелина Велчева
