Най-възможно е да въведем еврото в началото на 2026 г., смята финансовият министър
Да приемем еврото на 1 януари 2025 година е към този момент покрай научната фантастика. Обяснението – конвергентните отчети на Европейската комисия и Европейската централна банка, в които показват оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, реализиран от шестте страни членки, задължени да одобряват еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Двете институции считат, че страната ни не е спазила всички критерии за влизане в еврозоната, като се изключи един – ценовата непоклатимост. Затова и датата 1 януари 2025 година като период за приемане на еврото у нас не е реален към днешна дата. В началото на 2026 година обаче, съгласно финансовия министър Людмила Петкова, е най-възможно е България да вкара еврото.
" Очакванията са не по-късно от края на годината да бъде изпълнен и критерият за инфлацията. След като бъде изпълнен критерият за инфлация, България ще подаде искане за правене на изключителни конвергентни отчети от ЕЦБ и от Европейска комисия ", съобщи Петкова
От Министерския съвет събощиха, че на днешното си съвещание служебното държавно управление е одобрило предложение за закон за еврото:
" За отбрана на потребителите, за бистрота, за осведоменост, надлежно за разпоредбите за превалутиране, разпоредбите за закръгляване, както и разпоредбите за двойно обозначаване на цените и надлежно интервала, в който може да се употребяват и двете валути ".
България обаче може да изиска ексклузивен отчет за оценка, когато счита че е изпълнила всички критерии. Премиерът Главчев разгласи, че ще предприеме тъкмо това, в случай че несъмнено към момента е в ролята на министър-председател, като прогнозата му е страната ни да е подготвена до края на годината. Това е и мнението на министър Петкова, изразено още предходната седмица.
Относно останалите 5 страни, упоменати от Комисията, се показва, че нито една от тях не извършва четирите критерия. Швеция е единствената, която се оправя с изискваните равнища на инфлация. Само България и Швеция извършват условието за бюджетен недостиг, а единствено България за обменния курс. Най-много страни - три - България, Чехия и Швеция, извършват критерия за дълготрайните лихвени проценти.
Само България от шестте е привела законодателството си в сходство с потребностите от потреблението на еврото.
Двете институции считат, че страната ни не е спазила всички критерии за влизане в еврозоната, като се изключи един – ценовата непоклатимост. Затова и датата 1 януари 2025 година като период за приемане на еврото у нас не е реален към днешна дата. В началото на 2026 година обаче, съгласно финансовия министър Людмила Петкова, е най-възможно е България да вкара еврото.
" Очакванията са не по-късно от края на годината да бъде изпълнен и критерият за инфлацията. След като бъде изпълнен критерият за инфлация, България ще подаде искане за правене на изключителни конвергентни отчети от ЕЦБ и от Европейска комисия ", съобщи Петкова
От Министерския съвет събощиха, че на днешното си съвещание служебното държавно управление е одобрило предложение за закон за еврото:
" За отбрана на потребителите, за бистрота, за осведоменост, надлежно за разпоредбите за превалутиране, разпоредбите за закръгляване, както и разпоредбите за двойно обозначаване на цените и надлежно интервала, в който може да се употребяват и двете валути ".
България обаче може да изиска ексклузивен отчет за оценка, когато счита че е изпълнила всички критерии. Премиерът Главчев разгласи, че ще предприеме тъкмо това, в случай че несъмнено към момента е в ролята на министър-председател, като прогнозата му е страната ни да е подготвена до края на годината. Това е и мнението на министър Петкова, изразено още предходната седмица.
Относно останалите 5 страни, упоменати от Комисията, се показва, че нито една от тях не извършва четирите критерия. Швеция е единствената, която се оправя с изискваните равнища на инфлация. Само България и Швеция извършват условието за бюджетен недостиг, а единствено България за обменния курс. Най-много страни - три - България, Чехия и Швеция, извършват критерия за дълготрайните лихвени проценти.
Само България от шестте е привела законодателството си в сходство с потребностите от потреблението на еврото.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ