Да превърнеш разбирането, че си аутсайдер, в основа на успешна

Да превърнеш разбирането, че си новобранец, в основа на сполучлива бизнес тактика. Да започнеш с половин дъска и да стигнеш до там под твоя бранд да карат над 100 професионални сноубордисти.

Да стартираш с инвестиция от 4000 евро и да достигнеш близо 20 пазара по целия свят. Да заложиш всичко на три дизайна и да влезеш в една от най-големите американски аутдор вериги.
Всичко това звучи необикновено, само че в действителност е същинската история на Христо Петков и неговата компания за сноуборд и скейт чорапи Stinky Socks.

Наскоро тя стъпи на американския пазар през водещата верига Zumiez. 
Но историята стартира доста по-отдавна.
Двама на една дъска
Христо Петков стартира със сноуборда и екшън спортовете на 16-годишна възраст, откакто се възпламенява от собствен съученик. По-малкият му брат също. Но който не е живял през 90-те, той не знае, че по това време сходни занимания по никакъв начин не бяха евтини, което постанова в последна сметка двамата братя да споделят една дъска. Това не ги отхвърля. Напротив – стимулира ги. Както и, колкото и да е необичайно, чувството, че са новобранци.
„ Винаги съм гледал на нещата извън във вътрешността. Много хора считат, че да си новобранец не е окей. Аз желаех да пречупя това схващане - да покажа, че да си новобранец е доста по-добре, особено за младежите, само че и за другите хора. В днешно време всички имат някакви несигурности. По някакъв метод желаех да изпращам тези несигурности, да покажа, че това може да е нещо доста по-позитивно.

При мен аутсайдерството го има на доста равнища. В началото е учебното заведение, средата, на равнище България и по-късно световно. И в този момент не преставам да се усещам новобранец, само че по различен метод. За да стигна до тук обаче, трябваше да се боря и да направя доста неща “, споделя Христо Петков.
  Магазинът на Stinky Socks на ул. „ Славянска “ 7b в София е украсен с дъски от мястото, където са израснали Христо Петков и брат му.  Много то тях са на близо 100 години.
Времето минава, двамата братя стават все по-добри и водени от желанието да адресират въпросните несигурности и чувството, че в България няма сноуборд облекла и екипировка, които да показват техния жанр, стартират да се доставят от Съединени американски щати. Малко по-късно стартират и дистрибуция на американски сноуборд марки в България. 
„ Занимавахме се с дистрибуция към 3-4 години. Научихме по какъв начин работи сноуборд промишлеността. Отделно, създавайки наличие около тези марки, снимахме доста по какъв начин караме, какво вършим и видяхме, че по света стартират да ни обръщат внимание. Тъй като съм разпален по статистиката, използвахме платформата Vimeo, която ни даваше доста подробна информация от кое място ни гледат, по кое време ни гледат и така нататък

Направи ми усещане, че имаме доста гледания в Съединени американски щати и Япония “, спомня си съоснователят на Stinky Socks.
Окрилени от анализите, двамата братя оферират на притежателите на марките, с които карат, да стартират да основават наличие за тях. И получават отвод.
Типично за новобранците. Нали?  

Отказът като мотивация

Но нетипично за новобранците двамата не се отхвърлят и вземат решение откакто никой не желае да употребява уменията им, те сами да го създадат, като основат нещо свое. Така в интервала 2010-2011 година се ражда компанията Stinky Socks. Нейният първичен бюджет е в границите на 3-4 000 евро, половината от които отиват за лого.
„ Като мислехме какъв артикул да създадем, финансово реалистично бе да стартираме с чорапи. Почнахме да мислим име. Имаше една българска фешън марка - името ѝ означаваше нещо на български, само че и на испански. Това ни харесваше и взехме решение да го използваме. Stinky е ясно какво значи на британски - смрадлив. На български идва от стинки (стотинки) “, разкрива Христо Петков.
Но това не е единствената причина. Като хора, прекарали доста време в планините, двамата братя знаят, че за сноубордистите и всеки, който практикува аутдор действия, чорапите сами по себе си са доста значими, защото основават комфорт. 
Затова и Stinky вземат решение за разлика от конкуренцията си, която употребява по изискване изкуствени материи поради тяхната дарба да извеждат влагата, да заложат на памука. Екипът създава развой на обработка, при който материята поема три пъти повече влага от личното си тегло – технология, която в последна сметка отваря вратите на световните пазари за марката.  

Отвън във вътрешността
Напълно в звук с мирогледа „ извън във вътрешността “ на своя основател, компанията Stinky Socks стартира световната си атака не от България, а от Гърция. 
„ Там един от най-големите дистрибутори на сноуборд екипировка ни беше прочут. Познаваме го около спорта, пращал ни е екипировка втора употреба и сме работили дружно. По подобен метод се развиха нещата и с Япония - около сноуборда. По едно време живеех в Съединени американски щати, там се срещнах с един японец, който имаше лична марка за сноуборд дъски. Казах му - Кацуоши, вършим компания, дребни сме, искаш ли да дистрибутираш в Япония? Той сподели да, всички се кефят на български артикули у нас, България е позната “, продължава описа си Христо Петков и прибавя: „ Когато стартирахме - една от аргументите да желаеме да работим на открито е, тъй като множеството магазини у нас ни отказваха. Казаха – не сте забавни, дребни сте, никой не ви знае. Кой продава чорапи? Тогава не беше нещо съвременно. Казахме си, в случай че не желаят да ни вземат тук, ще отидем в Гърция, в Япония, в Съединени американски щати. Така и стана “.

В момента продуктите на Stinky Socks се оферират в към 20 страни, а компанията възнамерява и агресия в Южна Америка. Коста Рика, Венецуела и Чили са първите в листата на двамата братя в този район, а мотивация и дава обстоятелството, че към този момент са стъпили в северната част на континена.


Дай, с цел да вземеш
В основата на световната агресия на Stinky Socks стои и разбирането, че с цел да вземеш, би трябвало да дадеш.    „ Това, което ние взехме решение да създадем, е да разпространяваме страната в сноуборда на световно равнище. След това, около това, че хората към този момент знаят за България, да вкараме продукта и да стартираме да го продаваме. Постигахме това като доста години поред канехме едни от най-известните сноубордисти да идват в България. Те караха и за тях се пишеха публикации в едни от най-големите медии. Нашият артикул не беше във фокуса, само че присъстваше “, разкрива тайната Христо Петков.   А когато най-култовите сноубордисти харесват една страна и приказват за нея, това прави нейните марки разпознаваеми и пътят е проправен. Включително този към американския пазар и то през една от най-големите начин на живот и аутдор вериги с над 700 магазина и наличие от Съединени американски щати, през Европа, до Австралия. Но и това не става елементарно.   „ Доста време поработихме, с цел да сключим контракт със Zumiez. Пробвахме всевъзможни разновидности. Досега ни отбиваха или не ни отговаряха, само че популяризирането на България измежду сноуборд общността доста ни оказа помощ. Идентифицирахме верните хора в компанията - тези, които вземат решения и имат допирна точка с това, което сме правили до момента. За да стигнем до верния човек, заложихме на 2-3-годишна тактика “, подчертава съоснователят на Stinky Socks.   И тактиката дава плод - продуктът на компанията влиза магазините на дистрибутора от октомври 2022 година, а компанията получава 150 хиляди евро от фонда Vitosha Venture, които счита да употребява за разширение на дистрибуторската мрежа и възстановяване на организационната структурата.


Работата продължава
Въпреки че когато човек чуе наличие на 20 пазара по целия свят си показва голяма организация, в действителност екипът на Stinky Socksсе състои от няколко индивида. И необятна мрежа от външни сътрудници и сътрудници, несъмнено, което дава опция на Христо и Димо Петкови да мислят за идващите си артикули. В момента компанията стартира да създава тениски от мериносова вълна, което ще бъде тест дали Stinky Socks може да разшири продуктовата си гама и с разнообразни от чорапите артикули. Но и да не е сполучлива тази самодейност, едно е несъмнено – ще пристигна последваща. И последваща. Защото разбирането за света на Христо Петков е такова
 
„ По-добре е да гледаш на проблемите и на света положително, в сравнение с отрицателно. Защото всеки решен проблем, това е моята позиция, ти е един проблем по-малко отсега нататък, в бъдещето. Колкото повече се сблъскваш с проблеми в живота си, приемаш ги и се справяш, толкоз по-лесно ще става. Те може да се повтарят, да идват и нови, може и да са по-големи, само че има едно нещо, което е съдбовно, всичко останало е преодолимо. Може да се откри решение по заобиколен път, да отнеме някакво време, да не стане от първия път, само че всеки проблем е реализуем “, обобщава в умозаключение сфоята философия за бизнеса и живота Христо Петков.