Да прекосиш половината земно кълбо пеша, за да защитаваш гражданските

Да прекосиш половината земно кълбо пешком, с цел да защитаваш гражданските права на отдалечен народ, друг по вяра и обичаи от твоя. Звучи налудничаво, може би? Хората, които са подготвени да зарежат всичко, с цел да се борят за сходна идея, която мнозина ще подценен с лекост, се броят на пръстите на едната ръка... в целия свят.

"Факти " се срещна с подобен човек. Неговото име е Бенджамин Ладра. Шведски деятел, който на 5 август 2017 година стартира 4,800-километрова "разходка " от Гьотеборг в родината си до Палестина, противейки се на израелската окупация и всички зверства, протичащи се на Западния бряг. Категоричен е, че ще носи палестински байрак на гърба си през цялото си пътешестване в символ на съпричастност.

В момента Ладра е извършил поставената си задача на половина. Извървял е към 2,400 километра напът от Швеция към Палестина и се намира в... София.

Бенджамин, ти си вероятно един от малцината, които са склонни да загърбят ежедневния си живот, зоната си на комфорт и да тръгнат да пазят гражданските права на други по този начин енергично. Колко коства сходна всеотдайност?

Какво коства ли!? Ами, не знам... би трябвало да си мощен духом, да вярваш, че смяната е допустима. Това е от извънредно значение. Поне аз по този начин виждам нещата..., че всички несгоди, породени от хората, могат да бъдат поправени от самите хора. Могат да се трансфорат в добрини.

И въпреки всичко нямам доверие, че сходен поврат ще бъде реализиран просто по този начин, като че ли с магическа пръчка. Ще бъде труднопостижимо. Което незабавно повдига въпроса какъв брой от себе си съм подготвен да дам и до каква степен ще стигна в преследването на идеята си. Именно това осмисля прекараното време. Трябва да се бориш с всички сили.

Започнал си пътуването си в Швеция през август, а от този момент насам е минала повече от половина година. Какво е възприятието да вървиш пешком толкоз дълго?

Вече седем месеца, да. Често се усещам се много уединен. Има дни, в които не срещаш даже един жив човек. Прекосявам огромни дистанции, по автомагистрали, по пътеки из горите..., само че когато съм в някой град, както в този момент в София, съм топло посрещнат и внезапно имам куп другари. Чувството е ужасно. Но бързо по-късно би трябвало да се сбогуваме, което е по-трудната част. Знаем, че може в никакъв случай повече да не се забележим. Винаги е тъжно да казваш сбогом. Но човек в никакъв случай не знае какво следва, по тази причина оставам оптимист.



Би ли могъл да опишеш по какъв начин протича един твой ден по време на пътешествието?

Съвсем естествен ден. Събуждаш се, поглеждаш до каква степен би трябвало да стигнеш, изчисляваш какъв брой часа би ти лишило това, проверяваш и маршрута. Надяваш се да ти е останала някаква храна за закуска или търсиш най-близкия супермаркет. Дори да няма какво да хапнеш на момента, се претърпява, отново започваш да вървиш. Пак и отново.

Така успяваш ли да запазиш положително физическото си положение?

Да, всичко е наред, положително е. Няма по какъв начин да не отслабнеш, само че не е подобен проблем. Трябва да отбележа, че първоначално беше най-трудно. Имах много проблеми с краката, разнообразни пострадвания от многото километри, не бях привикнал с сходно нещо. Но не съм имал пришки от толкоз доста време... (смее се). Трябва да пребориш болката. Не можеш да си позволиш да спреш, единствено тъй като те боли.

Как съумя да финансираш благородното си премеждие?

За към една година съумях да поспестя пари. Също по този начин продадох и много от персоналните си движимости.

Спомена, че някои от дните ти минават в самотност, само че въпреки това си съумял да създадеш скъпи другарства. Като цяло какво мислят хората за теб и твоето начинание?

Навярно си мислят, че съм вманиачен. Смятам, че един от проблемите на модерното общество е това, че ценим прекомерно доста материалистичното и гледаме на останалите като противници, а не като другари. Трябва да слагаме на напред във времето взаимоотношенията си, любовта и щедростта, пробвайки се да създадем света най-малко малко по-добър.

Каква е същинската ти цел? Какво в действителност се опитваш да постигнеш посредством идеята си?

Когато задачата ти е нещо по-важно от най-важното нещо в живота ти, усещаш, че искаш да усилваш напъните, които си положил. Подразбира се, че задачата ми е на всички места хората да живеят по естествен метод, международен мир, допускам. Трябва да си задаваш въпроса "Днес способствах ли за резултата, който желая да видя? Използвах ли вътрешната си движеща мощ, с цел да се боря в тази тенденция? ". Трябва да насочиш тази мощ в вярната посока, тъй като постоянно ще има някой, който да се пробва да я отклони. Не са малко хората, вярващи в обрата. Той може да бъде реализиран и в Палестина, без значение от окупацията и изтезанията, които са всекидневие там.

Защитаваш палестинския народ. Как реши да участваш в тяхната битка и да браниш гражданските им права с такава пристрастеност?

Имах щастието да срещна палестинци в Швеция. Те ми описаха стряскащи истории за окупацията, изпълнени с човешки смут, които не бяха за поверие. Заинтересувах се от тематиката и започнах да чета книги, отчети, публикации... Колкото повече узнаваш за нещо, толкоз по-съпричастен се чувстваш. Докосва сърцето ти, няма по какъв начин да е иначе. Човешки същества сме, не можем да гледаме по какъв начин детонации раздират деца на късчета. не можем да гледаме по какъв начин цялостен народ страда, не можем да гледаме цялото това излишно страдалчество. Когато видиш сходни зверства, в теб се надига яд. Ядосва ме несправедливостта.

Не е ли иронично, че сме привикнали да чуваме думите "човечност, човечност ", а в това време хората предизвикват най-големите несгоди едни на други?

Така е. Ние сме несъгласие на самите себе си. Човекът е олицетворение на злото, защото няма зло, което да не е породено от хората, само че в същото време индивидът е олицетворение и на положителното, защото всички добрини също са наше дело. Вечната борба вътре в нас. Няма човек който да е напълно злобен или доброжелателен. Тук идва и онази битка за това накъде ще насочиш вътрешната си мощ. Не бива да се поддаваме на изкушението на злото, когато сме пострадали от него.

Бенджамин бе по този начин добър да показа къде съгласно него е изходът от Израело-палестинския спор.

Палестина е окупирана към този момент 70 години. Лично съм очевидец, че при сходна извънредно нападателна военна интервенция, забравяме за каквито и да били цивилен права. Насилието поражда принуждение, няма спор. Организират се засади, разграбват се домовете на стотици фамилии, мнозина се озовават зад решетки в ареста без причина. Ако желаеме да спрем насилието двустранно, всичко би трябвало да стартира с с изтеглянето на окупационните сили. Но за сходен ход би трябвало да желаеш същински мира.



Свидетели сме, че сега израелското държавно управление няма никакви планове за възобновяване на мира. Израелците даже водят полемики за цялостната анексия на Западния бряг под предтекст, че земята там им принадлежи. Не желаят да оставят и педя на палестинците. Това не е никакъв компромисен вид. Ако си податлив да водиш договаряния, би трябвало да си подготвен да правиш и взаимни отстъпки. Признаването на действителен народ насреща е някакво начало. Цялото израелско отричане, че съществува палестински народ стои в основата на казуса. Занапред ще са нужни големи старания и от двете страни. Няма друго решение.

Смяташ ли, че има някаква вяра израелците да подценен гордостта си в околните години в блян за мир с Палестина?

Надявам се, поради тях самите, да. Обратните дейности те покваряват като човек. Самата мисъл да изпращаш деца (говорейки за войниците) от личната си нация да тормозят тези от другата... Ако щете пък погледнете процентът на самоубилите се след военна работа. Израелците също страдат доста от войната.



Нужна е мощна агитация с цел да поддържаш огъня на сходен спор. Това е, което прави Израел сега. А хората се въздействат елементарно. Лесно могат да те подучат да мразиш някого, без да имаш някаква причина за това. Уязвими сме пред сходно облъчване, пред това, което ни дават медиите и част от обществото. Никой не е ваксиниран против сходен резултат. Палестинците също не са неподатливи на агитация. Аз също не съм. Въпреки това се пробвам трезво да проучвам всичко.

Какво смяташ да направиш, когато достигнеш до Палестина?

Зависи от това дали израелските бойци ще ме позволен. Шансът да не го сторят и да ме депортират назад в Швеция, не е по никакъв начин дребен.

Въпреки това Бенджамин не се се опасява да бъде задържан с развято палестинско знаме.

"Ако се опасяваме от потисниците си, по какъв начин ще се опълчим против тях? ", заключва той.