Стадиите на колапс на САЩ
Да предположим, че нашият почитан четец е уверен, че колапсът на Съединените щати е неминуем и ще се случи, в случай че не тъкмо в този миг, то сигурно приживе. Нашата задача е да му помогнем да се помири с това и да преодолее шока, ужаса, скръбта, унинието и други нездравословни страсти. Все отново Съединени американски щати (бяха) толкоз велики и могъщи – по какъв начин по този начин?!
Швейцарско-американският психолог Елизабет Кюблер-Рос разпознава следните стадии в процеса на примиряване с нещастието и скръбта: потрес, яд, спорене, меланхолия и приемане. Тя е приложила тези категории много сполучливо, с цел да помогне на пациентите да се оправят с травматични събития в персоналния им живот, като гибелта на обичан човек и непредвидения завършек на кариерата им. Някои мислители, като американските създатели Джеймс Хауърд Кунстлер, са разкрили, че моделът на Кюблер-Рос също е директно използван към процеса, през който техните съграждани (поне мислещата част от тях) в този момент минават, с цел да се примирят, че тяхното бъдеще неизбежно ще има раздор с сегашното им, било то вследствие на привършване на естествените запаси, народен фалит, климатични произшествия, вирусна пандемия с доста ниска смъртност, очевидно утежняване на просветителните и здравните системи, животозастрашаваща обезценка на инфраструктурата, или непреклонно прогресиращата полуда на ръководещите елити. Но те не споделят съвсем нищо за вътрешната логичност на този раздор. Вместо разбор, тези анализатори оферират разнообразни субективни оценки и метафорични описания, от прословутия „ късмет за тежка и продължителна криза “, все по-често споменаван във финансовата преса, до „ дълготрайно изключително състояние “ (както Кунстлер назова книгата си) и до постоянно стилния „ срив на западната цивилизация ”, който във всеки миг и на всички места може да послужи като предлог за омагьосващ гуляй на фантазията.
За някои този метод е задоволителен. За тези, които към този момент са минали сполучливо през всички стадии на помиряване и са привикнали с концепцията, че колапсът на Америка е неминуем, предлагам по-точна терминология, която ни разрешава да вършим разлика сред стадиите на колапса. Този тип таксономия на колапса има на практика приложения: според от обстановката може да е допустимо локално да се забави или замрази колапсът на избран стадий и по този метод да се спасят доста животи. Дори когато по-нататъшното битие на обществото като цяло на обещано равнище на социално-икономическо развиване стане невероятно и колапсът е неминуем, това не значи, че цялото би трябвало съвсем изцяло да измре, а дребното оживели да се изродят в полудиви, самотни скитници, мизерно вегетиращи измежду руините в мрак и мраз и на вятъра чакащи доставката на филантропична помощ.
Както американският антрополог Джоузеф Тейнтър разказва в книгата си “Сривът на комплицираните общества ”, при избрани условия колапсът е вярна и нужна акомодация от позиция на оцеляването. Воден от неговата логичност, човек може да си показа краха не като бягство от бойното поле, а като тактически и стратегически обосновано оттегляне, осъществено по всички правила на военната просвета и без загуби. Човек може да мисли за колапса като един тип метаморфоза (планирана без наше присъединяване, тъй че е безсмислено да обсъждаме нейната целесъобразност), по време на която транснационалните финансови структури, световното потребителско общество и демократичните политически режими ще рухнат дружно с тези обществени групи и култури, които да изключително мощно подвластни от тях, до момента в който всичко останало, значимо, скъпо и доста обичано, ще остане с нас.
В опит да направя моята таксономия на колапса допустимо най-приложима и потребна, аз я проведох в поредност от ментални стадии, които разрешават на всеки от нас да дефинира къде се намираме, какъв брой сме готови и по какъв начин да се подготвим още по-добре. Всеки стадий е обвързван не с избрана страст, както при Кюблер-Рос, а с несъмнено равнище на доверие или религия в ненарушимостта на статуквото - или по-скоро със загубата на това равнище на доверие. Въпреки че всеки стадий на колапс носи със себе си избрани физически, забележими и измерими промени, те могат да бъдат продължителни, до момента в който загубата на доверие постоянно обгръща обществото със светкавична скорост, от време на време под формата на суматоха. Може да се признае за универсално предписание на обществено държание, че никой не желае да бъде последният простак, който към момента има вяра в лъжата. Така това, което през вчерашния ден изглеждаше необикновено, на следващия ден може да стане явно за всички и на саркастична забележка „ през вчерашния ден не си мислеше по този начин! “ напълно рационалният отговор " през вчерашния ден никой не мислеше по този начин! "
Първи стадий: финансов колапс. Загубена религия, че нещата ще продължат както нормално. Става невероятно да се разчита, че бъдещето ще бъде задоволително сходно на предишното, с цел да се изчислят финансовите опасности и да се подсигуряват покупко-продажби. Все повече финансови институции са на ръба на банкрута. Спестяванията и вложенията се срутват в стойност или са изцяло анулирани. Достъпът до заеми, финансови пазари и парични преводи се губи.
Втори стадий: търговски колапс . Загубена религия, че свободният пазар може да ви достави всичко належащо. Парите се обезценяват или стават нищожни. Стоките от първа нужда се натрупват в частни ръце, вносът и търговията на дребно се забавят или стопират, а необятно публикуваният дефицит на хранителни артикули, нужни за оцеляването, се трансформира в норма.
Трети стадий: политически колапс. Загубена религия, че вашето държавно управление ще се погрижи за вас. Тъй като опитите на длъжностните лица да компенсират загубата на достъп до артикули от първа нужда измежду популацията се оказват безполезни, политическият хайлайф губи легитимност и жизненост. Местни, постоянно противозаконни или полулегални форми на продан и търговия пораждат непринудено.
Четвърти стадий: обществен колапс. Загубена религия, че хората ти няма да те оставят в неволя. Обществените организации, без значение дали са благотворителни или други, пробвайки се да запълнят произлизащия недостиг на артикули и услуги, са изправени пред липса на запаси или са в застой заради вътрешни спорове. Изправени пред общо съмнение и неприязън, хората се изолират в своите фамилии и кръгове от познати.
Пети стадий: културен колапс. Загубена религия в човешката добродетел. Хората губят способността да демонстрират „ добрина, благотворителност, грижа, състрадание, почтеност, гостолюбие, състрадание, благосклонност “. (Този лист на човешките добродетели е взет от “Планинските хора ” на антрополога Колин Търнбул.) „ Умри през днешния ден, а аз на следващия ден “ на Солженицин се трансформира в обща максима.
Въоръжен с този лист, човек може да мисли за колапс като каскада от стадии на колапс, протичащи строго в горния ред. Финансовият колапс е първият, който се случва, незабавно щом финансистите схванат, че нещо не е наред и стартират да връщат търговски заеми. След това настава търговски колапс, когато заради липса на търговски заем предприемачите са принудени да пресечен комерсиалните връзки. Политическият колапс е неминуем, когато комерсиалният колапс води до спад в данъчните доходи и държавното управление губи способността си да прави наложителни обществени заплащания и да обезпечава своите действия. Е, и по този начин нататък по веригата. Но в реалност се оказва, че всички стадии на колапса не се случват един след различен, а се наслагват един върху различен по чудноват метод. Това може да се чака: хората не са инсекти и щом стартират да подозират нещо, държанието им престава да бъде предвидимо. Но все пак е потребно да се разграничат етапите на колапса, защото всяка фаза изисква свои лични специфични подходи и акомодации.
Разбира се, колапсът на нещо е неосъществим без такова нещо. Така, в случай че въобще няма финансов бранш, а всяка дърта лихварка си е отнесла брадвичката, то финансов колапс е неосъществим. Ако търговията се основава на бартерни покупко-продажби, употребяващи известно количество злато и сребро като поръчителство, тогава неналичието на търговски заеми няма да ѝ навреди по никакъв метод. И в случай че няма политическа система, а строго анархична патриархално-племенна система, тогава политическият колапс не е опасност за нас, в който случай няма от какво да се опасяваме и нашите връзки, основи и истинска просвета ще останат непокътнати и невредими. От друга страна, в случай че нямаме връзки, основи, еднаквост, а единствено вулгарна поп просвета, неуморно консуматорство и жалки опити за показност, тогава най-либералните и демократични финанси, търговия и политика в света са мъртви..
Ако колапсът е превдварително решен, тогава опитът да се спре колапсът на първия или втория стадий е загуба на време и старания. Понякога има смисъл да се вкопаете и да задържите защитата в третия стадий. Но предотвратяването на четвъртия и петия етап е въпрос на чисто биологично оцеляване. В региони с висока плътност на популацията и съществуване на рискови химически производства, хранилища за оръжия за всеобщо поразяване и нуклеарни уреди, предотвратяването на третия стадий може да изисква намесата на интернационалните мироопазващи сили и други външни сили, с цел да се предотвратят актове на нуклеарни и различен тероризъм и породени от индивида бедствия. В същото време популацията на отдалечени степни аграрни и скотовъдни региони, изолирани планински анклави и труднодостъпни острови може да заобиколи третия стадий на колапс съвсем без да го забележи.
Да се надяваме, че тези избрания ще послужат като основа за по-смислено разискване на бъдещето и в прочут смисъл към този момент осъществения колапс на Съединени американски щати, Европейски Съюз и други сриващи се райони, в сравнение с непроменяемо модерния, само че празнословен „ срив на западната цивилизация ”.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Швейцарско-американският психолог Елизабет Кюблер-Рос разпознава следните стадии в процеса на примиряване с нещастието и скръбта: потрес, яд, спорене, меланхолия и приемане. Тя е приложила тези категории много сполучливо, с цел да помогне на пациентите да се оправят с травматични събития в персоналния им живот, като гибелта на обичан човек и непредвидения завършек на кариерата им. Някои мислители, като американските създатели Джеймс Хауърд Кунстлер, са разкрили, че моделът на Кюблер-Рос също е директно използван към процеса, през който техните съграждани (поне мислещата част от тях) в този момент минават, с цел да се примирят, че тяхното бъдеще неизбежно ще има раздор с сегашното им, било то вследствие на привършване на естествените запаси, народен фалит, климатични произшествия, вирусна пандемия с доста ниска смъртност, очевидно утежняване на просветителните и здравните системи, животозастрашаваща обезценка на инфраструктурата, или непреклонно прогресиращата полуда на ръководещите елити. Но те не споделят съвсем нищо за вътрешната логичност на този раздор. Вместо разбор, тези анализатори оферират разнообразни субективни оценки и метафорични описания, от прословутия „ късмет за тежка и продължителна криза “, все по-често споменаван във финансовата преса, до „ дълготрайно изключително състояние “ (както Кунстлер назова книгата си) и до постоянно стилния „ срив на западната цивилизация ”, който във всеки миг и на всички места може да послужи като предлог за омагьосващ гуляй на фантазията.
За някои този метод е задоволителен. За тези, които към този момент са минали сполучливо през всички стадии на помиряване и са привикнали с концепцията, че колапсът на Америка е неминуем, предлагам по-точна терминология, която ни разрешава да вършим разлика сред стадиите на колапса. Този тип таксономия на колапса има на практика приложения: според от обстановката може да е допустимо локално да се забави или замрази колапсът на избран стадий и по този метод да се спасят доста животи. Дори когато по-нататъшното битие на обществото като цяло на обещано равнище на социално-икономическо развиване стане невероятно и колапсът е неминуем, това не значи, че цялото би трябвало съвсем изцяло да измре, а дребното оживели да се изродят в полудиви, самотни скитници, мизерно вегетиращи измежду руините в мрак и мраз и на вятъра чакащи доставката на филантропична помощ.
Както американският антрополог Джоузеф Тейнтър разказва в книгата си “Сривът на комплицираните общества ”, при избрани условия колапсът е вярна и нужна акомодация от позиция на оцеляването. Воден от неговата логичност, човек може да си показа краха не като бягство от бойното поле, а като тактически и стратегически обосновано оттегляне, осъществено по всички правила на военната просвета и без загуби. Човек може да мисли за колапса като един тип метаморфоза (планирана без наше присъединяване, тъй че е безсмислено да обсъждаме нейната целесъобразност), по време на която транснационалните финансови структури, световното потребителско общество и демократичните политически режими ще рухнат дружно с тези обществени групи и култури, които да изключително мощно подвластни от тях, до момента в който всичко останало, значимо, скъпо и доста обичано, ще остане с нас.
В опит да направя моята таксономия на колапса допустимо най-приложима и потребна, аз я проведох в поредност от ментални стадии, които разрешават на всеки от нас да дефинира къде се намираме, какъв брой сме готови и по какъв начин да се подготвим още по-добре. Всеки стадий е обвързван не с избрана страст, както при Кюблер-Рос, а с несъмнено равнище на доверие или религия в ненарушимостта на статуквото - или по-скоро със загубата на това равнище на доверие. Въпреки че всеки стадий на колапс носи със себе си избрани физически, забележими и измерими промени, те могат да бъдат продължителни, до момента в който загубата на доверие постоянно обгръща обществото със светкавична скорост, от време на време под формата на суматоха. Може да се признае за универсално предписание на обществено държание, че никой не желае да бъде последният простак, който към момента има вяра в лъжата. Така това, което през вчерашния ден изглеждаше необикновено, на следващия ден може да стане явно за всички и на саркастична забележка „ през вчерашния ден не си мислеше по този начин! “ напълно рационалният отговор " през вчерашния ден никой не мислеше по този начин! "
Първи стадий: финансов колапс. Загубена религия, че нещата ще продължат както нормално. Става невероятно да се разчита, че бъдещето ще бъде задоволително сходно на предишното, с цел да се изчислят финансовите опасности и да се подсигуряват покупко-продажби. Все повече финансови институции са на ръба на банкрута. Спестяванията и вложенията се срутват в стойност или са изцяло анулирани. Достъпът до заеми, финансови пазари и парични преводи се губи.
Втори стадий: търговски колапс . Загубена религия, че свободният пазар може да ви достави всичко належащо. Парите се обезценяват или стават нищожни. Стоките от първа нужда се натрупват в частни ръце, вносът и търговията на дребно се забавят или стопират, а необятно публикуваният дефицит на хранителни артикули, нужни за оцеляването, се трансформира в норма.
Трети стадий: политически колапс. Загубена религия, че вашето държавно управление ще се погрижи за вас. Тъй като опитите на длъжностните лица да компенсират загубата на достъп до артикули от първа нужда измежду популацията се оказват безполезни, политическият хайлайф губи легитимност и жизненост. Местни, постоянно противозаконни или полулегални форми на продан и търговия пораждат непринудено.
Четвърти стадий: обществен колапс. Загубена религия, че хората ти няма да те оставят в неволя. Обществените организации, без значение дали са благотворителни или други, пробвайки се да запълнят произлизащия недостиг на артикули и услуги, са изправени пред липса на запаси или са в застой заради вътрешни спорове. Изправени пред общо съмнение и неприязън, хората се изолират в своите фамилии и кръгове от познати.
Пети стадий: културен колапс. Загубена религия в човешката добродетел. Хората губят способността да демонстрират „ добрина, благотворителност, грижа, състрадание, почтеност, гостолюбие, състрадание, благосклонност “. (Този лист на човешките добродетели е взет от “Планинските хора ” на антрополога Колин Търнбул.) „ Умри през днешния ден, а аз на следващия ден “ на Солженицин се трансформира в обща максима.
Въоръжен с този лист, човек може да мисли за колапс като каскада от стадии на колапс, протичащи строго в горния ред. Финансовият колапс е първият, който се случва, незабавно щом финансистите схванат, че нещо не е наред и стартират да връщат търговски заеми. След това настава търговски колапс, когато заради липса на търговски заем предприемачите са принудени да пресечен комерсиалните връзки. Политическият колапс е неминуем, когато комерсиалният колапс води до спад в данъчните доходи и държавното управление губи способността си да прави наложителни обществени заплащания и да обезпечава своите действия. Е, и по този начин нататък по веригата. Но в реалност се оказва, че всички стадии на колапса не се случват един след различен, а се наслагват един върху различен по чудноват метод. Това може да се чака: хората не са инсекти и щом стартират да подозират нещо, държанието им престава да бъде предвидимо. Но все пак е потребно да се разграничат етапите на колапса, защото всяка фаза изисква свои лични специфични подходи и акомодации.
Разбира се, колапсът на нещо е неосъществим без такова нещо. Така, в случай че въобще няма финансов бранш, а всяка дърта лихварка си е отнесла брадвичката, то финансов колапс е неосъществим. Ако търговията се основава на бартерни покупко-продажби, употребяващи известно количество злато и сребро като поръчителство, тогава неналичието на търговски заеми няма да ѝ навреди по никакъв метод. И в случай че няма политическа система, а строго анархична патриархално-племенна система, тогава политическият колапс не е опасност за нас, в който случай няма от какво да се опасяваме и нашите връзки, основи и истинска просвета ще останат непокътнати и невредими. От друга страна, в случай че нямаме връзки, основи, еднаквост, а единствено вулгарна поп просвета, неуморно консуматорство и жалки опити за показност, тогава най-либералните и демократични финанси, търговия и политика в света са мъртви..
Ако колапсът е превдварително решен, тогава опитът да се спре колапсът на първия или втория стадий е загуба на време и старания. Понякога има смисъл да се вкопаете и да задържите защитата в третия стадий. Но предотвратяването на четвъртия и петия етап е въпрос на чисто биологично оцеляване. В региони с висока плътност на популацията и съществуване на рискови химически производства, хранилища за оръжия за всеобщо поразяване и нуклеарни уреди, предотвратяването на третия стадий може да изисква намесата на интернационалните мироопазващи сили и други външни сили, с цел да се предотвратят актове на нуклеарни и различен тероризъм и породени от индивида бедствия. В същото време популацията на отдалечени степни аграрни и скотовъдни региони, изолирани планински анклави и труднодостъпни острови може да заобиколи третия стадий на колапс съвсем без да го забележи.
Да се надяваме, че тези избрания ще послужат като основа за по-смислено разискване на бъдещето и в прочут смисъл към този момент осъществения колапс на Съединени американски щати, Европейски Съюз и други сриващи се райони, в сравнение с непроменяемо модерния, само че празнословен „ срив на западната цивилизация ”.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ