Легенда за Кубратовата дъщеря Хуба
Да помним старите български обичаи, да изгоним неприятните мисли и случки в предишното и да не забравяме, че силата на подсъзнанието трансформира ориси.
Честита Баба Марта!
Най-разпространената легенда, която се изпява в доста национални песни, споделя историята за Кубратовата щерка Хуба и за гълъба, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат постоянно дружно, с цел да не могат врагове да ги атакуван и поробят. Минало се време, ханът умрял. Тогава хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен държател. Само по този начин щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият наследник Баян признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на остарелия хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина до момента в който намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба дохвърчал гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите бойци. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите.
Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, наслада и триумф.
Честита Баба Марта!
Най-разпространената легенда, която се изпява в доста национални песни, споделя историята за Кубратовата щерка Хуба и за гълъба, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат постоянно дружно, с цел да не могат врагове да ги атакуван и поробят. Минало се време, ханът умрял. Тогава хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен държател. Само по този начин щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият наследник Баян признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на остарелия хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина до момента в който намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба дохвърчал гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите бойци. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите.
Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, наслада и триумф.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ