Корупцията като неприемливо и „приемливо“ зло
Да помним, че в действителния живот духовните полезности към момента не са по-важни от хляба и маслото
„ Приемлива “ е корупцията, която обществото приема за норма, тя води до безнаказаност
Корупцията постоянно е съпътствала публичния живот. Поне откогато се е появила страната и институциите в нея. Може би от този момент се слага и въпросът за битката с това зло. Заради породените от него постоянно забележителните вреди, от време на време даже съдбовни за човешкия живот.
Корупцията се сочи за една от аргументите за краха на Древния Рим. Силно се разраства през късната Република и дава подтик за установяването на империята. Присъединени са нови територии, данъкоплатци и служители. Голям брой нуждаещи се от закрилата на елита - патрициите. Благодатна за корупция среда, мощно напомняща днешната кадрова политика.
Назначените по всевъзможни способи заплащали за обезпечаваните им постове и политическа поддръжка. В Рим към I в. прочие н. е. станала социална язва, точно там се заражда битката с корупцията. Юлий Цезар идва на власт с обещания да я пребори.
Но заклинанията и уверенията, че ще бъде изкоренена, звучат подправено, изключително в случай че ги изричат публични лица. Припомняме си за това тефтерче на един нашенски началник, евентуално също по този начин селекциониран, в което прилежно бяха записани ясни инструкции по отношение на кого по какъв начин да се работи.
Постоянно настоящ е казусът у нас, в последно време се изостри около някои арести на лица от локалната власт. Изостри се и в Европейски Съюз. По обвинявания в корупция беше поискана оставката на цялата Европейската комисия и на нейния ръководител Урсула фон дер Лайен.
Възникват сложни въпроси. Може ли корупцията да бъде лимитирана до „ допустима “ форма, с която можем да живеем? А по какъв начин да се дефинира кои нейни разновидности и в какъв размер са възможни, и кои - не са? Да се търси такава граница звучи провокативно, скандално, само че това не е цинизъм, а натурализъм. Макар тя да е с по-тежък морално-психологически акцент, в сравнение с юридически.
В българските условия понятието е обхванато в Закона за противопоставяне на корупцията, който се отнася до лицата, заемащи обществени длъжности. Корупция е всичко в диапазона от длъжностно заграбване, занемареност и неизгодна договорка до рушвет и всякаква корист със служебно състояние за безпричинно обогатяване - плюс други закононарушения, свързани с тях.
Ако премахване на този тип престъпност е невероятно, то следва да се насочим към намаляването ѝ. По-здравословно е от безразличното наблюдаване на злото със скръстени ръце. Ако приемем, че тоталната липса на корупция не е реалистична цел, да опитаме да изясним какво назоваваме допустима корупция. Не намираме отговор в закона, свободни сме да импровизираме.
Критериите биват разнообразни. Често се употребява процентен индикатор - какъв брой корумпирани са в избрана сфера, какъв % от заемащите дадена служба са уязвими и т. н. Приложим е и различен метод - съгласно вероятните последици.
Повечето жители биха могли да понесат властова изгода, когато пред заведение са сложили 12 маси, а мястото разрешава единствено 8. Но не биха могли да се примирят някой против пари да позволи рискова постройка да бъде оповестена за безвредна. И в двата случая е корупция, само че разликата е в евентуалната щета. Както съгласно причинно-следствения разбор, по този начин и съгласно виталния опит.
В Индекса за усещане на корупцията на държавите-членки на Европейски Съюз за 2023 година България с 45 точки е твърдо в дъното на класацията. През 2024 година утежнява резултата си до 43 точки. Уж навреме към този момент са били въведени нужните европейски правила и предложените законодателни промени.
Да посочим като неприемлива онази корупционна процедура, която директно или индиректно може да докара до блокиране на правораздаването, до срив на доверието в страната, до систематична беднотия, съществени телесни пострадвания, трайни душевен премеждия или директно застрашаване на човешки живот.
Щрихира се разграничителната линия сред това, с което можем да живеем, и другото, с което сме длъжни уверено да се борим. Две несгоди - по-малкото зло и по-голямото. И двете са неоправдателни, подлежат на противопоставяне, само че по разнообразни способи. Както е при кражбите - огромен брой под дадена сума не подлежат на следствие. И с някои дребни задължения е по този начин.
Неприемлива е корупцията, която може да убива. Вниманието следва да е ориентирано към практики с евентуални съдбовни последици. Да споменем някои. Свързаните с инфраструктурата - смъртоносни повреди след лъжливи поправки на пътища. В разнообразни звена на правосъдната система, вследствие на които се унищожават животи. В опазването на здравето - липса на животоспасяващи медикаменти.
„ Приемливата “ корупция включва мръсния прагматизъм на днешния публичен живот и действителната политика. Тук са мекият протекционизъм, който не води до монопол или деформиране на пазара, „ политическа търговия “ в границите на съдружна просвета, доколкото не визира закони в интерес на частни ползи.
Също и дребните административни услуги, получени с „ връзки “, без привилегированият да отнеме запас от различен. Не става дума управляващите да толерират тази корупция, а да приоритизират дилемите. Да водят борбите най-вече там, където страната и обществото са най-наранени.
Слагаме „ допустима “ в кавички, защотото е проблем и за него не би трябвало си затваряме очите. Обществото я приема за норма, което спомага за нормализирането на престъпността и води до ерозия на доверието. После идва безотговорността на управленците с неналичието на наказания за прегрешенията, безнаказаността става предписание.
В последна сметка, за мнозина подкупът е просто „ признателност “, приемането на позволение - „ услуга “, а следствията остават в зоната „ не е моя работа “. Сърцевината на безотговорността е вземането на решения без ясно схващане на тяхната тежест и влияние върху живота на другите. И под паравана на „ някой сподели, някой даде “ се узаконяват подправеното или рисковото.
Дан Ариели, американски професор по логика на психиката и поведенческа стопанска система посредством опити е изучавал природата на нечестността. Фактори за поява на непочтеност са: спор на интереси; наблюдение нечестността на други лица; личен нечестен опит; живеене в просвета, даваща образци за нечестност; опция другите да се възползват от твоята непочтеност.
Корупцията не е единствено някъде във високите кабинети и далечните етажи. Тя е и тук, към нас, във всяко позволено безмълвие, във всяка примирена физиономия, във всяка незабелязана неправда, тъй като „ не е моя работа “. Истинската битка против нея не се изчерпва със съд и присъда, нужно е и всеобщо схващане, заявяващо: „ До тук. “
И подготвеност да се поеме отговорност, даже когато е неловко. Законите могат да плануват санкции, само че не могат да образуват съвест. Проблемът не е единствено в това, че има корумпиращи и корумпирани, а че обществото постоянно не желае да знае, с цел да не се постанова да работи. Истинската битка с корупцията стартира в фамилията, в учебното заведение, в обществения диалог.
Трябва да се построяват привички за различаване на опасности и последици, да се култивира сензитивност към дълготрайния резултат от всяко управническо решение. Ключова роля играе на практика ориентираното образование, което възпитава качества за аналитично мислене, за морално разграничение, схващане за отговорност.
Особено значимо е да се придвижат на основни позиции хора с потвърден опит и познание, хора, които могат и желаят да мислят и вземат решения в интерес на обществото. Като не забравяме, че в действителния живот духовните полезности към момента не са по-важни от хляба и маслото. Не е елементарно, не е бързо, само че наподобява е единственият път, по който има смисъл да се забързаме.
* Авторът е лекар по углавен процес
„ Приемлива “ е корупцията, която обществото приема за норма, тя води до безнаказаност
Корупцията постоянно е съпътствала публичния живот. Поне откогато се е появила страната и институциите в нея. Може би от този момент се слага и въпросът за битката с това зло. Заради породените от него постоянно забележителните вреди, от време на време даже съдбовни за човешкия живот.
Корупцията се сочи за една от аргументите за краха на Древния Рим. Силно се разраства през късната Република и дава подтик за установяването на империята. Присъединени са нови територии, данъкоплатци и служители. Голям брой нуждаещи се от закрилата на елита - патрициите. Благодатна за корупция среда, мощно напомняща днешната кадрова политика.
Назначените по всевъзможни способи заплащали за обезпечаваните им постове и политическа поддръжка. В Рим към I в. прочие н. е. станала социална язва, точно там се заражда битката с корупцията. Юлий Цезар идва на власт с обещания да я пребори.
Но заклинанията и уверенията, че ще бъде изкоренена, звучат подправено, изключително в случай че ги изричат публични лица. Припомняме си за това тефтерче на един нашенски началник, евентуално също по този начин селекциониран, в което прилежно бяха записани ясни инструкции по отношение на кого по какъв начин да се работи.
Постоянно настоящ е казусът у нас, в последно време се изостри около някои арести на лица от локалната власт. Изостри се и в Европейски Съюз. По обвинявания в корупция беше поискана оставката на цялата Европейската комисия и на нейния ръководител Урсула фон дер Лайен.
Възникват сложни въпроси. Може ли корупцията да бъде лимитирана до „ допустима “ форма, с която можем да живеем? А по какъв начин да се дефинира кои нейни разновидности и в какъв размер са възможни, и кои - не са? Да се търси такава граница звучи провокативно, скандално, само че това не е цинизъм, а натурализъм. Макар тя да е с по-тежък морално-психологически акцент, в сравнение с юридически.
В българските условия понятието е обхванато в Закона за противопоставяне на корупцията, който се отнася до лицата, заемащи обществени длъжности. Корупция е всичко в диапазона от длъжностно заграбване, занемареност и неизгодна договорка до рушвет и всякаква корист със служебно състояние за безпричинно обогатяване - плюс други закононарушения, свързани с тях.
Ако премахване на този тип престъпност е невероятно, то следва да се насочим към намаляването ѝ. По-здравословно е от безразличното наблюдаване на злото със скръстени ръце. Ако приемем, че тоталната липса на корупция не е реалистична цел, да опитаме да изясним какво назоваваме допустима корупция. Не намираме отговор в закона, свободни сме да импровизираме.
Критериите биват разнообразни. Често се употребява процентен индикатор - какъв брой корумпирани са в избрана сфера, какъв % от заемащите дадена служба са уязвими и т. н. Приложим е и различен метод - съгласно вероятните последици.
Повечето жители биха могли да понесат властова изгода, когато пред заведение са сложили 12 маси, а мястото разрешава единствено 8. Но не биха могли да се примирят някой против пари да позволи рискова постройка да бъде оповестена за безвредна. И в двата случая е корупция, само че разликата е в евентуалната щета. Както съгласно причинно-следствения разбор, по този начин и съгласно виталния опит.
В Индекса за усещане на корупцията на държавите-членки на Европейски Съюз за 2023 година България с 45 точки е твърдо в дъното на класацията. През 2024 година утежнява резултата си до 43 точки. Уж навреме към този момент са били въведени нужните европейски правила и предложените законодателни промени.
Да посочим като неприемлива онази корупционна процедура, която директно или индиректно може да докара до блокиране на правораздаването, до срив на доверието в страната, до систематична беднотия, съществени телесни пострадвания, трайни душевен премеждия или директно застрашаване на човешки живот.
Щрихира се разграничителната линия сред това, с което можем да живеем, и другото, с което сме длъжни уверено да се борим. Две несгоди - по-малкото зло и по-голямото. И двете са неоправдателни, подлежат на противопоставяне, само че по разнообразни способи. Както е при кражбите - огромен брой под дадена сума не подлежат на следствие. И с някои дребни задължения е по този начин.
Неприемлива е корупцията, която може да убива. Вниманието следва да е ориентирано към практики с евентуални съдбовни последици. Да споменем някои. Свързаните с инфраструктурата - смъртоносни повреди след лъжливи поправки на пътища. В разнообразни звена на правосъдната система, вследствие на които се унищожават животи. В опазването на здравето - липса на животоспасяващи медикаменти.
„ Приемливата “ корупция включва мръсния прагматизъм на днешния публичен живот и действителната политика. Тук са мекият протекционизъм, който не води до монопол или деформиране на пазара, „ политическа търговия “ в границите на съдружна просвета, доколкото не визира закони в интерес на частни ползи.
Също и дребните административни услуги, получени с „ връзки “, без привилегированият да отнеме запас от различен. Не става дума управляващите да толерират тази корупция, а да приоритизират дилемите. Да водят борбите най-вече там, където страната и обществото са най-наранени.
Слагаме „ допустима “ в кавички, защотото е проблем и за него не би трябвало си затваряме очите. Обществото я приема за норма, което спомага за нормализирането на престъпността и води до ерозия на доверието. После идва безотговорността на управленците с неналичието на наказания за прегрешенията, безнаказаността става предписание.
В последна сметка, за мнозина подкупът е просто „ признателност “, приемането на позволение - „ услуга “, а следствията остават в зоната „ не е моя работа “. Сърцевината на безотговорността е вземането на решения без ясно схващане на тяхната тежест и влияние върху живота на другите. И под паравана на „ някой сподели, някой даде “ се узаконяват подправеното или рисковото.
Дан Ариели, американски професор по логика на психиката и поведенческа стопанска система посредством опити е изучавал природата на нечестността. Фактори за поява на непочтеност са: спор на интереси; наблюдение нечестността на други лица; личен нечестен опит; живеене в просвета, даваща образци за нечестност; опция другите да се възползват от твоята непочтеност.
Корупцията не е единствено някъде във високите кабинети и далечните етажи. Тя е и тук, към нас, във всяко позволено безмълвие, във всяка примирена физиономия, във всяка незабелязана неправда, тъй като „ не е моя работа “. Истинската битка против нея не се изчерпва със съд и присъда, нужно е и всеобщо схващане, заявяващо: „ До тук. “
И подготвеност да се поеме отговорност, даже когато е неловко. Законите могат да плануват санкции, само че не могат да образуват съвест. Проблемът не е единствено в това, че има корумпиращи и корумпирани, а че обществото постоянно не желае да знае, с цел да не се постанова да работи. Истинската битка с корупцията стартира в фамилията, в учебното заведение, в обществения диалог.
Трябва да се построяват привички за различаване на опасности и последици, да се култивира сензитивност към дълготрайния резултат от всяко управническо решение. Ключова роля играе на практика ориентираното образование, което възпитава качества за аналитично мислене, за морално разграничение, схващане за отговорност.
Особено значимо е да се придвижат на основни позиции хора с потвърден опит и познание, хора, които могат и желаят да мислят и вземат решения в интерес на обществото. Като не забравяме, че в действителния живот духовните полезности към момента не са по-важни от хляба и маслото. Не е елементарно, не е бързо, само че наподобява е единственият път, по който има смисъл да се забързаме.
* Авторът е лекар по углавен процес
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ