Да погледнем на себе си с любов и да спрем

" Да погледнем на себе си с обич и да спрем да се самобичуваме и самообиждаме. От суеверни страхове се бяга също с обич ". Така огромната българска поетеса и писателка Мария Лалева отговори на въпрос на  има ли повече религия в разсъдъка българинът в тези тягостни дни.
Потърсихме Мария, с цел да си поговорим за вярата във времена на изпитания; за смисъла от това да бъдем повече виновни и по-малко уплашени.
По думите на Мария, като изключим крайните отзиви за обстановката с ковид, каквито постоянно и при всички условия ще има, тя усеща един лъх на осъзнаване, преосмисляне и предпочитание да се огледа на казуса от различен ракурс - този на духовността и на съпричастността. " Българинът има инстинкт за самозапазване и възприятие за комизъм. Достатъчно е, с цел да преодолее тази рецесия. Разумен нашият народ с тази южна балканска кръв надали би могъл да бъде, само че аз постоянно съм вярвала в две огромни наши качества - ние сме надарени и непредвидими. Може би е време най-малко малко да стартираме да се харесваме. Което не изисква религия нито във вярата, нито в разсъдъка. Изисква се нещо на пръв взор просто - да погледнем на себе си с обич и да спрем да се самобичуваме и самообиждаме ", смята авторката на бестселъра " Живот в скалите ".
Мария Лалева е безапелационна, че от суеверни страхове, които ни заблуждават за пътя, истината и живота, се бяга с обич и осъзнаване на необратимия закон за смяната на всеки и на всичко. " Всяко поверие е боязън. Както и всеки канон и доктрина, всеки модел и стандарт, всяка социална насила или остаряла традиция. Библейското „ Аз съм пътя, истината и живота “ е може би най-красивата, само че и най-трудната за осъзнаване метафора. И най-важното духовно обръщение ", уверена е Мария. Според нея в него е кодирана информацията за човешкото триединство - дух, душа и тяло. " Тази покана да погледнем на себе си като на нещо надалеч по-голямо от материалното ни тяло и рационалното ни его, е хилядолетното предизвикателство към индивида. Тук поверие няма. Нито боязън. Има истина, обич и независимост. Към които рано или късно ще намерим пътя ", има вяра авторката на известната стихосбирка " Благословете Юда ".
На въпроса, в случай че през днешния ден и на следващия ден си измайсторим избавление посредством опърничавостта си, ще има ли кого да обвиним, че си е измил ръцете с нас, Мария дава отговор по този начин: " Когато си избавен, последното, което правиш, е да търсиш отговорен. Който и да си е измил ръцете с нас, ще има път към личната си съвест. Това е неговата, не на избавения. Спасеният има път само към благодарността ".

Поводът да беседваме с Мария Лалева е и нейната обява в обществената мрежа Фейсбук, посредством която писателката се обърна към българите за идното Възкресение Христово. " Бог не е монопол на черквите, а е в човешкото сърце ", безапелационна е Мария, като отбелязва, че вярата се чества първо в душата.
" Мили хора, вие, които ще целувате иконите и ще се причестявате „ на дребни групи “ с обща сребърна лъжичка; вие, които ще " минавате " под масата, с цел да се опростят греховете ви; вие, които ще се блъскате в среднощ в черковните дворове, с цел да чуете „ Христос воскресе “, желая добродушно и с любов да ви кажа:
Децата ни нямат детство към този момент цялостен месец. Нямат естествени образователни занимания, не могат да тичат на воля в парка, не могат да играят футбол, тенис, да карат колело, да отидат на кино, само че стоят вкъщи. Заради всички. Дори поради вас.
Млади, здрави хора изгубиха работата си, отложиха плановете си, не контактуват с родители, с другари, не вървят на спектакъл, живеят с основателно терзание за бъдещето си, само че стоят вкъщи. Заради всички. Дори поради вас.
Лекари, здравни служащи, служители на реда, учители работят в рискови условия и в свръхнатоварване в името на всички, даже поради вас ", написа още Мария.
" Най-лошото, което може да се случи в сложни времена, е отново да има „ ние “ и „ вие “. Защото тестванията се дават, с цел да проумеем най-сетне, че има единствено „ нас “. И че в никакъв случай не е имало нищо друго, с изключение на всички нас. Заедно.
И в случай че търсите Бог единствено в черквата, ви убеждавам, че пътят ви към Него е още първоначално си. И в случай че вярата ви се побира единствено в ритуала и канона, ви убеждавам, че е прекомерно дребна, с цел да ви заведе до храма и спасението. И в случай че думите на Иисус да обичате близък като себе си, не са достигнали до сърцето ви, ви убеждавам, че няма църква на света, която да ви даде светлина на душата, с цел да ги осъзнаете.
Бог не е монопол на черквите, а е в човешкото сърце. И другата дума за Него е Любов. А там, където няма обич, няма нито амнистия, нито религия, нито отговорност, нито истина, нито път.

Не ви осъждам, не ви упреквам, даже не ви апелирам да останете у дома по празниците. Надявам се само да имате обич към себе си, към нас, към децата ни, към родителите ни, които ще останем в домовете си по празниците. Заради всички. Дори поради вас.
Защото знаем, че Бог ще е при нас. „ …Блажени, които не са видели, и са повярвали “. (Евангелие на Йоан).
Бог да ви пази, нас също, даже от вас! ", приключва Мария Лалева.