Да погалиш. Да прегърнеш. Да помахаш за поздрав и да

Да погалиш. Да прегърнеш. Да помахаш за привет и да кажеш с усмивка: „ Здравей! “. Да подадеш ръка на индивида в потребност. Да преплуваш дълбоки води. Питаме го – какво ни е нужно за всичко това? А той ни дава отговор: „ Смело сърце “.

Адвокат Туран Ханчерли е единственият кмет с увреждания в Турция и евентуално единственият кмет в света без ръце.



Пием кафе в кабинета му. Той с математическа точност хваща чашата със силиконовите си протези, самоуверено отпива глътка от турското кафе и ни потапя в историята си…

На локалните избори през 2019 година година юрист Туран Ханчерли от Народната републиканска партия е определен със доста болшинство за кмет на регион Авджълар в Истанбул – един от най-големите в мегаполиса.

Приема ни в кабинета си в извънредно претрупан за него ден. По-късно разбираме, че той всеки ден е първият човек, който влиза в кметството, и последният, който си потегля.

– Вече три години сте кмет . Защо избрахте да станете кмет , за какво се кандидатирахте ?

– Да, изминаха три години. Преди това дълги години работих в неправителствения бранш и имах допир с политиката. Винаги съм се чувствал пълностоен, когато съм намирал позволение на проблемите и паниките на хората. Някак си мисля, че това е моя задача. И в един миг реших, че, в случай че вляза в политиката, ще бъда по-полезен, ще имам шанса по-лесно и по-ефективно да позволявам проблемите на елементарния човек. И…след тези три години, моята равносметка е, че не скърбя. Щастлив съм, че станах кмет на Авджълар. Много неща променихме към по-добро, послужвам на съгражданите си тук и това ми носи смисъл.

– Избран сте с огромно болшинство , 52% от хората са дали своят вот за Вас . Какво значи за Вас това доверие на хората ?

– Да спечелиш доверието на хората е може би най-важното и най-трудното нещо. Някои хора ме питат: " Откъде намирате сила да работите по 15-18 часа на денонощие? " Истината е, че това доверие е източникът на сила и мощ, които ме държат да ходя напред и да бъда в интерес на хората.
По време на мандата си Туран Ханчерли съумява да промени образа на Авджълар – старите и рискови здания са отстранени, на тяхно място кипи ново строителство. Гордее се, че е постигнал финансова резистентност на общината и че социалнослабите и хората с увреждания получавта нужната поддръжка. Но има още доста за извършване, ни споделя той с открита придирчивост към себе си.

– Понякога съжалявате ли , че избрахте този път за себе си ?

– Не, не скърбя. Политиката ни дава шанса да живеем умерено и несъмнено на този свят, да управляваме страните по най-хубавия метод. Истината е, че неправилните политици могат да омърсят политиката, да й навредят. Но в същността си " политика " не е мръсна дума или неприятна специалност. Проблемът не е в нея, а в някои политици.



Голяма част от жителите на Авждълар са български изселници. Съвсем обикновено е тук да чуете българска тирада или пък благи думи за България. И още по-нормално е да видите кмета, окичен в мартеници на 1 март.

– Ние познаваме Авджълар като " Малката България " – тук има толкоз доста изселници . Какви хора са те ?

– Авджълар е регионът на положителните и на хубавите хора. Знаете ли, в действителност, главните, остарели квартали на Авджълар са основани от хора, пристигнали от България. Хората, пристигнали от Ивайловград, са основали квартал Фирузкьой. Хората от Ветово са основали квартал Меркез, централният квартал. Те направиха Авджълар толкоз хубав. И е хубав поради хубавите и положителни хора, пристигнали от България. Всъщност това е девизът ни – " Авджълар е кварталът на хубавите и на другите хора ".

В кметството срещаме Хюлия Алтън и Наджие Топал. Български изселнички, които работят тук. Искрено обичат кмета си – виждат в него на първо място мощна персона и човек за образец, в сравнение с политик.

„ За нас хората в Авджълар е горделивост, че имаме подобен твърдоглав и самоуверен кмет. Има доста положителна сила, доста работи и желае от ден на ден и от ден на ден.Всъщност девиза на Авджълар, който го измисли нашия кмет е „ Хубавият град с другите хора “. И в действителност е доста друг, разнообразни хора, живеем на едно място тук. И всички сме равни “, споделя Хюля Алтън, чиновник в Кметство Авджълар.

На въпроса по какъв начин гледа на това човек с увреждане да е кмет Наджие Топал, данъчен контрольор в Кметство Авджълар, дава отговор : „ Неговата непълнота не важи за мозъка. Той е доста интелигентен човек. Законите ги знае доста добре. Знаех, че ще ръководи доста добре. Той ще продължи няколко мандата, освен един.

– Толкова доста награди и постижения… Всъщност , за какво решихте да следвате право ?

– Реших го след случая, тъй като в „ правото “ нямаш потребност да използваш ръцете си, използваш мозъка си, нали по този начин?

Инцидентът, който трансформира живота юрист Ханчерли, се случва в разцвета на младостта му – когато е на 18.

„ Аз съм дете на семейство земеделци. Израснах в малко селце в дълбините на Турция. Годината беше 1993-та. Бях приключил междинното си обучение и бях положил сполучливо изпитите за университет. Един летен ден помагах на татко си на полето и…се случи необратимото. Една земеделска машина мина през мен и изгубих двете си ръце. Но в този момент, когато е минало толкоз доста време, ще ви го опиша по този начин: „ Бях подкастрен, както подрязват едно дръвче, беше ми направена резитба ". Резитбата от време на време унищожава овощното дръвче. Но в множеството случаи отрежат ли клонките на едно дръвче, то става по-силно и ражда повече плодове. Така и аз излязох от този случай като едно дръвче, което стана по-силно. Този случай не ме унищожи. Понякога хората приказват, че в случай че не се беше случило това, аз нямаше да бъда толкоз сполучлив. Разбира се, случаят беше тежък. Имаше доста болежка, доста дълго възобновяване. Но не изгорях, не грохнах. А оцелях.



Туран Ханчерли заобикаля да приказва за моментите, в които е бил слаб и в които е виждал отсечени фантазиите си. Но споделя, че спасението се ражда в личната ти душа.

– Кой беше най - сложният миг за вас?

– Всъщност, най-голямата компликация е приемането на новата действителност. Когато застанеш лице в лице против нея, когато видиш компликациите, които те чакат. И като ги приемеш, тогава идва по-лесното. Тогава решенията за тях идват като течаща вода. Така че би трябвало да приемем действителността, каквато и да е тя.


От дълги години кметът на Авджълар живее със особено създадени протези.

„ Дали можеше и без тях? Да, можеше. Но когато вземеш решение да бъдеш мощен и да стоиш крепко на краката си, тогава се намират десетки способи и разновидности. Един от тях беше да ми бъдат направени тези протези в Германия, в ортопедична клиника в Хайделберг. Те улесняват живота ми. Технологията им е остаряла, само че аз привикнах с тях. Задействат се механично. Не са „ интелигентни “, не работят със сигнал на мозъка, както сме привикнали да гледаме по филмите. Но и тези правят доста работа и в действителност са моите нови ръце “, споделя кметът.

Неслучайно юрист Ханчерли е горделивост за всички в Авджълар. Две следващи години той взе участие в интернационалния маратон по преплуване на Босфора – без проблем той изминава дистанцията от 6 километра.



„ Миналата година преплувах и двата пролива. Това лято също преплувах Босфора от анадолската част към Истанбул, а по-късно от Чанаккале към Истанбул. Обичам спорта и плуването. През целия си живот се пробвам да демонстрирам, че компликациите могат да се преодоляват с работа, с готовност, само че от време на време би трябвало да го потвърждавам и да го подсещам и на самия себе си, като слагам нови върхове. Това беше нещо, което желаех да реализира, да предизвикам себе си. И да вдъхна кураж на хората по света, да им покажа, че животът може да бъде прекрасен при всевъзможни условия “, споделя Ханчерли.
А най-хубавото е, че на брега има кой да го чака.

– Имате красива брачна половинка и две прелестни деца , това ли е най - огромното достижение за един човек – да сътвори семейство ?

– Да. Обичта е това, което избавя. Съпругата и децата ми са моят кей. Те постоянно са до мен, постоянно ме поддържат. Освен, когато се пробвам да преплувам Босфора, несъмнено. Казват ми: „ Защо го правиш? Защо се подлагаш на тази заплаха? “ Притесняват се, тъй като доста ме обичат. Но за мен това не са рискове, в противен случай, това са нещата, които ни вършат мощни в живота, стават причина да погледнем бъдещето с повече кураж.

– Сега , като ми разказвате това , аз си мисля , че Вие сте доста благополучен човек , макар това , което ви се е случило . Права ли съм ?

– Да, права сте. Щастието е най-големият източник на сила. Никой не може без благополучие. Това са неща, които се задействат взаимно. Има една класическа мистерия - дали кокошката произлиза от яйцето или яйцето от кокошката? Всъщност...успехите, битката, упоритостта – дали произлизат от щастието или те ти обезпечават щастието? За мен и двата отговора са правилни.

Накрая на дългия и претрупан работен ден Туран Ханчерли се прибира там, където е най-големият му триумф и най-голямото му благополучие. И когато чуеш по какъв начин една красива жена приказва за любовта си към него, тогава като че ли всичко си идва на мястото.



„ Той е доста упорит, доста виновен, дава ми опора. Притежава толкоз доста качества и видях в него, човек с който да споделя живота си. Ние се оженихме откакто се опознахме взаимно. Никога не се усъмних в любовта си. Заедно се учим да го живеем този живот. Обичта сплотява фамилията. Някои неща ги преоткриваме дружно, всеки ден. Мисля, че щом има обич, човек може да се оправи с всички компликации “, споделя Дениз Ханчерли, брачна половинка на кмета.

– Всички българи ще се срещнат с Вашата история . Какво е Вашето обръщение , какво желаете да запомнят те от Вашата история ?

– Иска ми се по целия свят да господстват обичта, мирът, другарството. Онези, които могат да създадат това, са положителните хора с красиви сърца. Зная, че ще дойдат по-хубави дни, зная, че ще построим един по-добър свят. В живота ни постоянно ще има компликации, само че човечеството постоянно е знаело по какъв начин да ги преодолее и по какъв начин да построи красивото. И българите вършат това доста сполучливо. И в случай че ме питате от кое място знам това? Знам го от моите съграждани в Авджълар, изселниците от България. Те облагородяват, вършат по-красиви местата, където се намират. Правят по-красиво всичко, към което се допрян. Поздрави на всички!